Определение № 38491 от 19.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38491 гр. София, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110122073 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

По отношение на реда, по който следва да се разглежда настоящото производство, съдът намира, че този по Глава Двадесет и пета ГПК „Бързо производството” е неприложим.

Разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК ясно посочва кои искове се разглеждат по реда на посочената глава. Сред тях не са исковете с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, чл.224, ал. 1 КТ, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са обективно съединени с иска по чл. 128, т. 2 КТ.

Съгласно чл. 310, ал. 3 ГПК при съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал.

1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от З. Д. Т., чрез адв. И., срещу ***** ******* ************ *******“, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 891,61 евро, представляваща сбор от неизплатени месечни трудови възнаграждения в нетен размер (ведно с дължим процент за прослужено време и социално-битово и културно обслужване), дължими за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., и изчислени като разликата между реално заплатеното и дължимото съгласно предвидено увеличение в Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 216,57 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатени месечни трудови възнаграждения, дължимо за периода от 24.07.2024 г. до 26.07.2026 г.; иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 216,00 евро, представляваща разликата между реално заплатеното и дължимото при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст обезщетение, съгласно предвидено увеличение в Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.

224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 238,12 евро, представляваща разликата между реално заплатеното и дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2023 г. в размер на 26 дни, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

1

Ищцата З. Д. Т. твърди, че е сключила с ответника трудов договор № 336/01.09.1989 г., въз основа на който е заемала длъжността „старши учител по чужди езици“. Поддържа, че със Заповед № ЗП00099/28.06.2023 г., считано от 01.07.2023 г. трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ - поради пенсиониране. Излага съображения, че на 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., с който се изменя чл. 27 КТД и се определят нови минимални основни заплати в системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023 г. за педагогическите специалисти. Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 от Анекса, се регламентира, че педагогическите специалисти, чиито индивидуални основни работни заплати към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите работни заплати или по-високи от тях се увеличават с не по-малко от 15 %. Ищцата твърди, че по време на процесния период, както и към датата на подписване на горепосочения Анекс е член на Синдиката на българските учители към КНСБ, който синдикат е страна по КТД и Анекса към него. Излага подробни доводи, че процесната сума й се дължи, доколкото към 01.01.2023 г. е била служител при ответника и е продължила да е такъв до 01.07.2023 г., като увеличението макар и договорено на 10.08.2023 г. било с обратна сила – именно от 01.01.2023 г. Такова принципно положение (за обратно действие на разпоредбата за увеличение на размера на възнаграждението) следвало и от Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда - § 3 от ПЗР. В тази връзка ищцата счита, че макар да е била с прекратен трудов договор към датата на анекса, увеличеният размер на трудовото възнаграждение й се дължи за времето, когато все още е заемала длъжността учител. С оглед на изложеното счита, че след подписване на процесния анекс към КТД работодателят е следвало да преизчисли трудовото й възнаграждение, като увеличи същото с 15%. Поради това намира, че конкретно спрямо нея е действала разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от анекса и основното й месечно трудово възнаграждение следвало да бъде увеличено с 15%, при което се получавала стойност на основната й работна заплата от 2125,20 лева. Сочи, че към тази основна работна заплата следвало да се прибави сумата, отговаряща на 38% за трудов стаж и професионален опит, както и сума, отговаряща на 3 % от сбора на основаната работна заплата и класа – за СБКО.

В уточнителна молба от 17.08.2026 г. подробно с разбивка по пера са посочени реално заплатените на ищцата трудови възнаграждения за процесните месеци, като е посочен и размерът на същите, изчислен при приложение на увеличението, предвидено с процесния Анекс, като се сочи, че процесните суми за неизплатени трудови възнаграждения представляват именно разликата между заплатеното и действително дължимото. Развити са и съображения относно дължимостта на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, като размерът на претендираните суми възлизал на разликата между реално заплатените обезщетения и изчислените такива съобразно увеличението на брутното трудово възнаграждение на ищцата. Посочва, че на 23.07.2024 г. е отправила писмено запитване до Директора на училището, касаещо неизплатените суми, като сочи, че е получила писмен отговор от 06.08.2024г., съгласно който ответникът е отказал да заплати процесните суми, позовавайки се на становище на МОН по казуса. При тези съображения отправя искане за уважаване на така предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ***** ******* ************ *******“, с който оспорва предявените искове по основание. Не оспорва, че с ищцата са били обвързани по силата на сключен трудов договор № 336/01.09.1989 г., по силата на който тя е заемала длъжността „старши учител по чужди езици“. Не оспорва, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със Заповед № ЗП00099/28.06.2023 г., считано от 01.07.2023 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ - поради пенсиониране. Не оспорва твърденията на ищцата, че по време на процесния период, както и към датата на подписване на горепосочения Анекс е била член на Синдиката на българските учители към КНСБ, който синдикат е страна по КТД и Анекса към него. Изложените от ответника 2 съображения по същество се отнасят до наличието на основание за приложение в процесния случай на предвиденото в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното образование от 06.12.2022 г. увеличение на брутното трудово възнаграждение. Сочи, че претендираното право би възникнало в полза на ищцата само ако към датата на влизане в сила на анекса същата се е намирала в действащо трудово правоотношение с ответника. Оспорва като неоснователни доводите на ищцата, че сключеният между МОН и синдикати анекс към КТД, пораждал действие считано от 01.01.2023 г. Тази дата била началният момент, от който следвало да бъде изчислена и изплатена разликата между изплащания размер на БТВ на заетите лица до датата на подписване на анекса - 10.08.2023 г. Право да получат тази разлика обаче възниквало единствено за онези служители, които към 10.08.2023г. се намирали в действащи трудови правоотношения. Трудовото правоотношение на ищцата с ответника било прекратено на 01.07.2023г. - преди подписване на анекса, поради което не й се дължала разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Развива съображения, че е второстепенен разпоредител с бюджет към МОН, в която връзка се позовава на официално запитване до МОН, относно неприложимостта на Анекс № Д01-192/ 10.08.2023г. към КТД № Д01-269/06.12.2022г. за системата на предучилищното и училищното образование за служители, които към 10.08.2023г. не са били в ТПО с училището. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания, като сочи, че същите са станали изискуеми, считано от 31.01.2023 г. При тези съображения отправя искане за отхвърляне на така предявените искове.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е престирала труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на трудово възнаграждение, размера на трудовото възнаграждение, вкл. присъединяване на ищцата към КТД, поради което ответникът дължи предвидения в Анекс № Д01 192/10.08.2023г. по-голям размер на възнаграждението.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правоизключващите си възражения, както и положителния факт на погасяване на дълга в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасил дълга на падежа в случай, че твърди това, за което не сочи доказателства.

По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение същата е бил придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и както и размера на брутното й трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение, по което в негова полза е възникнало правото на платен годишен отпуск с посочената в исковата молба продължителност.

В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е ползвал платения си годишен отпуск, респ. че е заплатил дължимото обезщетение по чл. 224 КТ.

С оглед възражението за давност, в тежест на ищеца е да установи обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

3

С оглед становището на ответника съдът намира, че следва на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че: през исковия период- 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г., страните по делото са били обвързани по трудово правоотношение, по силата на което през този период ищцата е заемала длъжността „старши учител по чужди езици“ при ответника, въз основа на трудов договор № 336/01.09.1989 г. което е прекратено със Заповед № ЗП00099/28.06.2023 г., считано от 01.07.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ - поради пенсиониране; че фактически е престирала работната си сила в полза на работодателя през релевантния за спора интервал от време, както и че по време на процесния период, както и към датата на подписване на горепосочения Анекс е била член на Синдиката на българските учители към КНСБ, който синдикат е страна по КТД и Анекса към него.