Решение № 1446 от 19.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1446 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330201987 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 8634115, издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на Н. К. К., ЕГН **********, от гр.

В., ж.к. „М.“ № ***, ет.*, ап.** на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата си и допълнителни писмени бележки моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

В съдебно заседание, въззиваемата страна - ОД на МВР-Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 8634115, издаден от ОД на МВР Пловдив е издаден против Н. К. К. затова, че на

25.06.2022 г. в

14:22 ч. в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1, посока изток, същият като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № * **** **, при въведено ограничение на скоростта от 50 km/h, се е движил с установена скорост от 76 км/ч, с 26 км/ч над разрешената скорост в населено място.

Нарушението е било заснето с АТСС /TFR1-M/ - 546. Първоначално измерената скорост била 79 км/ч, но бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, протокол за последваща проверка на АТСС, справка за собственици на превозното средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, списък с намерени фишове. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

На базата на всички представени и събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че на 25.06.2022 г. в 14:22 ч. в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1, посока изток, Н. К. К. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № * **** ** с наказуема скорост от 76 км/ч, превишавайки с 26 км/ч ограничението на скоростта в населено място от 50 км/ч.

В случая законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като го е наказал в качеството му на ползвател, на основание чл.188, ал.1, изр.1, предл.2 от ЗДвП и предвид подадената декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП. В този смисъл безспорно установено е, че процесният автомобил, управляван от жалбоподателя е бил в нарушение, като е превишил с 26 км/ч разрешената за населено място скорост от 50 км/ч.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 1-M“ № 546, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 2

07.09.2027 г. Съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30, ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година. Видно от представения Протокол № 4-32-21/12.11.2021г. от проверка на мобилната система за видеоконтрол „TFR 1-M“ № 546 се установява, че на уреда е била извършена последваща проверка на 12.11.2021 г., тоест уредът е бил валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 12.11.2022 г., а процесното нарушението е било установено на 25.06.2022 г. Следователно уредът е съответствал на одобрения тип към момента на нарушението. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив.

По делото е налице и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 27.06.2022г., съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 25.06.2022г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото постановление. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение - в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен 3 фиш.

Доколкото деянието е извършено на 25.06.2022 г., не са изтекли давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца. В случая не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по к. а. н. д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к. а. н. д. № 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к. а. н. д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, които са предвидени за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателно постановление, каквито актове не се издават в специалното производство по реализиране на отговорността с ЕФ. Вместо това приложима е давността за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Тя е с тригодишен срок и започва да тече от датата на извършване на деянието. От тази дата тече и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест месеца. От значение за настоящия казус е, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на дата 20.03.2024 г., а жалбата е подадена на 29.03.2024 г. /т. е. преди изтичането на 3годишен срок от издаването на електронния фиш/, с което давността е прекъсната и е заместена с нова тригодишна давност в рамките на абсолютния давностен срок - така Решение № 1671 от 16.10.2023 г. по к. а. н. д. № 1977/2023 г. на XXXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к. а. н. д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1428 от 21.07.2022 г. по к. а. н. д.

№ 1359/2022 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к. а. н. д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. По тези съображения не е изтекла нито общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, предвид факта на прекъсването й, нито абсолютната давност по 81, ал. 3 от НК от 4 години и 6 месеца.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 26 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост за населено място.

Размерът на приложимото наказание е определен от законодателя във фиксиран размер, който не подлежи на ревизиране от страна на съда.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в 4 хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на ЕФ.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

По разноските:

В писменото становище по делото, въззиваемата страна прави искане за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсулстко възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.

Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът, като съобрази извършените следствени действия в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените доказателствени искания, проведените открити съдебни заседания и материалния интерес по делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на възнаграждението.

За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден жалбоподателят Н.

К. К., ЕГН **********. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР-Пловдив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш (ЕФ) серия К № 8634115, издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на Н. К. К., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „М.“ № ***, ет.*, ап.** на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. К. К., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „М.“ № ***, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

5

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6