Определение № 908 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 908 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Клаудия Р. Митова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20241100513477 по описа за 2024 година

. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.121 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 278451 от 02.09.2024 г. на М. Д. Д. срещу Определение № 31967/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 46247/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което производството по делото е прекратено пред СРС на основание чл.118, ал.2 вр.чл.105 и чл.115 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Бургас.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Поддържа, че ответникът му е причинил вреди и във връзка с изпълнително дело по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.П., рег. № 851 на КЧСИ, а образуваните изпълнителни дела пред държавен съдебен изпълнител и ЧСИ с район на действие на територията на гр.Бургас са присъединени към изпълнително дело, водено от ЧСИ с район на действие, попадащ в територията, обслужвана от Софийски градски съд. Последното твърди да сочи на подсъдност на спора по чл.115 ГПК, а местонахождението на имотите, по отношение на които се желае налагане на обезпечителна мярка не променя подсъдността на спора. Поради изложеното желае отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба не подлежи на размяна, доколкото ответник в първоинстанционното производство не е конституиран.

Съдът взе предвид доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, въз основа на които намира следното:

СРС е сезиран с искова молба от 05.08.2024 г. на М. Д. Д., с която срещу Г.А.А. е предявен осъдителен иск с правно основание чл.45 вр.чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 1 500 лева, частична претенция от такава в пълен размер от 7 500 лева, за репариране на неимуществени вреди.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 22.12.2022 г. ищецът е заплатил на 1 ответника сумата от 73 лева с телеграфен запис, за която е осъден по гр.д. № 1219/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, но последният отказва да я получи с цел оказване на тормоз върху М.

Д. Д.. Ответникът образувал изпълнителни дела за събиране на сумата - изпълнително дело № 244/2023 по описа на Бургаски Районен съд в Бургас, а в последствие и при ДСИ при Софийски районен съд. Ищецът получавал телефонни обаждания от лице от мъжки пол от телефонни номера от гр.Бургас, настояващо да получи оригинали на изпълнителни листа, по които са образувани дела при ЧСИ Д. и ЧСИ Х. и му отправило смъртна заплаха. Сочи се, че бащата на ответника е получил чрез съдии за нула стотинки имот на ищеца в гр.Бургас.

Оригинали на изпълнителни листа ответникът поискал чрез телепоща до ЧСИ М.Г., издадени срещу него за сумата от 56 000 лева. Описва изпълнителни дела, сред които и такива на ДСИ при Районен съд – Бургас, които желае да бъдат изискани и по които длъжник е Г.А.А.. Ищецът твърди, че е „отключил“ заболяване, поради заплахите които е получил във връзка с претенциите му и задълженията на ответника по влезли в сила съдебни решения. Сочи адрес за призоваване на ответника в гр.Бургас. Отправя искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху два недвижими имота на ответника в гр.Поморие и гр.Ахтопол.

Първоинстанционният съд е извършил служебна справка по реда на Наредба № 14 от 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, от която е видно, че постоянният и настоящ адрес на ответника са на територията на гр.Бургас.

С Определение № 31967/06.08.2024 г. първоинстанционният съд е прекратил гр.д. № 46247/2024 г. по описа на Софийски районен съд и е изпратил искова молба вх.

№252568/05.08.2024г., подадена от М. Д. Д. срещу Г.А.А., с която е предявен като частичен иск за сумата от 1500 лв., от общия размер от 7500 лв., за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на осъществено противоправно поведение от страна на ответника, подробно описано в исковата молба, както и обективирано в същата искане с правно основание чл.389 вр. чл. 397, ал.1, т.2 ГПК, за допускане на обезпечение на предявената искова претенция, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана на посочените в исковата молба недвижими имоти, с посочени адреси в гр. Поморие и гр.

Ахтопол, на Районен съд - Бургас по компетентност.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият съдебен състав, при преценка на редовността и допустимостта на производството, е намерил, че същото не му е подсъдно.

Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл.105 ГПК, исковите претенции се предявяват по постоянния адрес или седалището на ответника, а от служебно изготвената справка е установил, че ответникът е с постоянен адрес в гр. Бургас. Мотивирал е разрешението си с твърденията в исковата молба, че неимуществените вреди са претърпени от ищеца в резултат на виновното противоправно поведение на ответника, който образувал изпълнителни производства срещу ищеца, въпреки че същия имал намерение и воля доброволно да изпълни паричните вземания негова в полза на ответника. Като е счел, че процесните изпълнителни дела били образувани при ЧСИ и ДСИ с район на действие РС Бургас, СРС е приел, че дори при евентуалната приложимост на подсъдността по чл.115, ал.1 ГПК, то СРС не се явява компетентен да разгледа правния спор. Посочил е, че с исковата молба е отправено искане за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана на посочени недвижими имоти, находящи се извън съдебния район на СРС, поради което и на основание чл.389, ал.1 ГПК, съдът компетентен да разгледа производството по предявения иск, следва да се произнесе и по молбата за допускане на обезпечение.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срок от активно процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Жалбата е редовна, доколкото е придружена от доказателства за заплатена по сметка на въззивния съд държавна такса.

2

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Жалбоподателят претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от твърдяно противоправно поведение на ответника, чийто постоянен адрес е на територията на гр. Бургас и е пожелал обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху земеделски земи в землището на гр.Поморие и гр.Ахтопол.

Съгласно новелата на чл.105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а нормата на чл.115, ал.1 ГПК разписва, че иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието, поради което за ищеца по претенции за обезщетение от непозволено увреждане е налице изборна подсъдност по постоянния адрес на ответника или по местоизвършване на деянието.

Общата местната подсъдност по чл.105 ГПК е сред изрично уредените в процесуалния закон относителни процесуални предпоставки за развитието на гражданското съдопроизводство. В съответствие с диспозитивното начало съдът проверява наличието на тази предпоставка само при заявено възражение на конституираната в процеса страна, тъй като правилата за местната подсъдност са създадени в интерес на страните по делото.

Съдебната практика и правната доктрина безпротиворечиво приемат, че при възражение на заинтересованата страна за местна неподсъдност на спора, съдът е длъжен при наличие на законовите условия за това, да го уважи и да препрати делото по компетентност (мотиви по т.1 от ТР от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, Определение № 276 от 13.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2114/2018 г., IV г. о., Определение № 545 от 27.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 493/2011 г., IV г. о. и др.). В случая съдът не е процедирал по реда на чл.131 ГПК, по дело не е постъпило възражение от ответника, поради което първоинстанционният съд не е имал основание да прекрати пред себе си производството при приложението на нормата на чл.105 ГПК.

Местоизвършване на деянието по смисъла на чл.115, ал.1 ГПК мястото, където е осъществено виновното поведение, а не мястото, където са настъпили вредните последици, ако то е различно от мястото на деянието (Определение № 105 от 12.12.1984 г. по гр. д. № 941/1984 г., IV г.о. на ВС). Последното е от значение при определяне на подсъдността по чл.115 ГПК, като пространствените параметри, в чиито рамки са настъпили вредите, не са релевантни ( Определение № 350 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 325/2011 г., III г. о. на ВКС).

В случая исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, доколкото от същата не може недвусмислено да се установи в какво се изразява твърдяното противоправно поведение на ответника, от което са настъпили вредите, чието репариране се желае от ищеца – дали същото се изразява в отказ да получи наредената му с телеграфен запис сума от 73 лева и/или в образуване на изпълнителни дела за нейното събиране (в който случай следва да се съобрази твърдението в исковата молба, че за нейното събиране е образувано „изпълнително дело № 244/2023 по описа на Бургаски Районен съд в Бургас, а в последствие и в ДСИ при Софийски районен съд“), и/или в отказа на ответника да изпълни свои задължения към ищеца и/или в изпратено съобщение чрез телепоща и/или в получени заплахи чрез телефонни повиквания. Последното препятства възможността за преценка за мястото за мястото, където е осъществено виновното поведение, респ. за преценка за приложимост на правилата за местна подсъдност по чл.115 ГПК и направения в тази връзка избор от страна на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.389 ГПК компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечение на предявения иск е съдът, пред който е висящо делото. Към момента на постановяване на атакуваното определение делото е било висящо пред СРС, а местонахождението на имотите, възбраната на които се желае да обезпечи исковата претенция не рефлектира върху подсъдността на спора.

Вън от изложеното, местонахождението на двата посочени от ищеца имоти, по 3 отношение на които е поискана възбрана, не се намира на обслужваната от Районен съд – Бургас територия.

По изложените съображения, като е прекратил пред себе си делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Бургас при нередовна искова молба, препятстваща възможност за преценка за местоизвършване на деянието и изхождайки от постоянния адрес на ответника без съответно възражение, първоинстанционния съд преждевременно е постановил обжалвания съдебен акт.

Предвид горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя по частна жалба вх. № 278451 от 02.09.2024 г. на М. Д. Д. Определение № 31967/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 46247/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което производството по делото е прекратено пред Софийски районен съд на основание чл.118, ал.2 вр.чл.105 и чл.115 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Бургас и връща делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4