Решение № 6005 от 12.08.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 432/2018
- Вид
- Решение № 6005
- Подписан
- 12.08.2019
- В сила
- 05.05.2021
- Състав
- АЛЕКСАНДЪР ЕМИЛОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 144, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 65, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 4, параграф 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
РЕШЕНИЕ гр.
София, 12.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 432 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 78, ал. 1 ЗС.
Ищцата С. Д. твърди, че на 18.09.2014 г. е сключила договор за продажба на л.а. „БМВ Х5“, рама № WBAFF42090L174089, по който е заплатила цена от 4 000 евро. Същият ден ищцата е получила и владението на автомобила и го е регистрирала в КАТ – Русе с рег. №*******. Ищцата твърди, че е ползвала автомобила до 10.07.2015 г., когато го е предала като веществено доказателство по досъдебно производство, първоначално образувано при ГПУ – Елхово, по което се разследва заличаване или подправяне на идентификационния номер на автомобила. Ищцата посочва, че според разследващите органи действителният номер на рамата на автомобила е WBAFF41040L059157, като автомобилът е предмет на противозаконно отнемане, което е извършено на 05.12.2008 г. в гр. София и за разследването на което престъпление се води друго досъдебно производство. Тъй като ответникът също е заявил, че е собственик на автомобила, отнет през 2008 г., с постановление от 12.01.2017 г. прокурорът е отказал да върне на ищцата вещта поради наличието на спор за собствеността върху нея. Ищцата твърди, че е придобила владението на автомобила, без да знае, че продавачът не е собственик, по възмезден начин на основание договора за продажба, за който не се изисква нотариална заверка на подписите на страните, тъй като автомобилът към този момент не е бил регистриран, поради което счита, че е придобила и собствеността върху вещта. Поради това иска да бъде установено спрямо ответника, че е собственик на автомобила на посоченото основание. Претендира разноски по делото.
Ответникът З. „У.“ АД оспорва иска. Твърди, че собственик на л.а. „БМВ Х5“, рама № WBAFF41040L059157 към момента, в който автомобилът е откраднат – 05.12.2008 г. – е „Х.А.А.А.“ ЕООД (сега с наименование „Х.А.Р.Б.“ ООД). Тъй като за автомобила към посочения момент е била сключена имуществена застраховка при ответника и доколкото първоначално ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение във връзка с отнемането на вещта, с решение на САС от 14.10.2013 г. ответникът е осъден да заплати на посоченото лице застрахователно обезщетение. След изплащане на обезщетението на 30.09.2016 г. ответникът е сключил със застрахования собственик на автомобила договор за прехвърляне на собствеността върху вещта.
Поради това ответникът твърди, че той е собственик на процесния автомобил, а ищцата е закупила с договора за продажба друг автомобил, поради което не е собственик на процесния. Ответникът също така твърди, че ищцата е можела, при полагане на дължимата грижа, да установи и без специални знания, че номерът на рамата на ползвания от нея автомобил е подправен, поради което тя не е добросъвестна. Ответникът твърди и че договорът за продажба не е подписан от посочените в него лица, както и че е нищожен, тъй като не е сключен в необходимата форма, с него се цели заобикаляне на закона (избягване плащането на данъци и такси с оглед на ниската цена, посочена в него, спрямо действителната стойност на автомобила), договорът е с невъзможен предмет (тъй като обективно е невъзможно да се индивидуализира автомобилът поради подправения номер на рамата), а също така и привиден по съдържание. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно свидетелство за регистрация на МПС от
06.11.2007 г. собственик на л.а. „БМВ Х5“ с рама № WBAFF41040L059157 е „Х.А.А.А.“ ЕООД, а регистрационният номер на автомобила ********. Според свидетелството това е първата регистрация на автомобила. Същият автомобил е обект на договор за финансов лизинг № ********* (видно от представения по делото договор за лизинг), по който посоченото дружество е лизингодател. Според застрахователна полица от 18.11.2008 г. автомобилът, обект на договора за лизинг, е застрахован по имуществена застраховка при ответника З. „У.“ АД.
Според отразеното в представеното второ копие на свидетелството за регистрация на МПС от 06.11.2007 г. регистрацията на автомобила е прекратена на 18.07.2016 г. поради кражба. Тази информация съответства и на уведомлението за кражба, подадено до ответника като застраховател на автомобила на 05.12.2008 г. от представител на собственика (на лизингодателя) на автомобила, където е посочено, че не 05.12.2008 г. е установена липсата на автомобила. С представеното по делото решение на САС от 14.10.2013 г. ответникът е осъден да заплати на застрахования при него „Х.А.А.А.“ ЕООД застрахователно обезщетение от 116 687 лв., което е изплатено на 04.11.2013 г. (според представеното платежно нареждане от същата дата).
Представен е и договор от 30.09.2016 г., с който „Х.А.А.А.“ ЕООД (чието наименование към този момент е променено на „Х.А.Р.Б.“ ООД) прехвърля на ответника собствеността върху автомобила. Неоснователно е възражението на ищцата за нищожност на договора поради липса на форма, тъй като според чл. 144, ал. 1 ЗДвП собствеността върху МПС се прехвърля с договор в писмена форма и този договор е именно в такава форма. Нормата на чл. 144, ал. 2 ЗДвП изисква нотариална заверка на подписите на страните по договора, когато МПС е регистрирано, а както се посочи, регистрацията на автомобила е прекратена на 18.07.2016 г. поради кражбата му, т.е. към момента на сключване на договора автомобилът не е регистриран.
Следователно, първоначалният собственик на л.а.
„БМВ Х5“ с рама № WBAFF41040L059157 е „Х.А.А.А.“ ЕООД. Както се посочи, това обстоятелство е отразено в свидетелството за регистрация на автомобила от 06.11.2007 г., а съгласно чл. 33, ал. 2, изр. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/24.03.2000 г.) част първа от свидетелството за регистрация удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че според заключението на автотехническата част на назначената по делото експертиза (и приложената към допълнителното заключение информация от официалния представител на марката „БМВ“ за Б.) автомобилът с този номер на рамата е произведен на 07.08.2007 г. и доставен на 06.09.2007 г., т.е. почти непосредствено преди регистрацията му в Б., което обстоятелство изключва възможността междувременно автомобилът да е придобит от друго лице, за което по делото няма и данни.
След като за този автомобил е сключена имуществена застраховка при ответника, настъпило е застрахователно събитие (кражба или противозаконно отнемане на автомобила) и е изплатено застрахователно обезщетение, ответникът е разполагал с възможността да придобие собствеността върху автомобила, като за тази цел е сключен договорът от 30.09.2016 г. Този договор е сключен съгласно изискването на чл. 208, ал. 5 КЗ (отм.), според която норма ако след изплащане на застрахователното обезщетение вещта бъде намерена, застрахованият е длъжен да прехвърли собствеността на застрахователя. В случая данни за това, че автомобилът може да е бил открит, се съдържат в изпратените до ответника запитвания от следствения отдел към ОП – Ямбол относно автомобила.
Съгласно договор за продажба от 18.09.2014 г. ищцата С.П. (сега с фамилия Д. съгласно удостоверение за сключен граждански брак от 21.04.2018 г.) е закупила л.а. „БМВ Х5“, рама № WBAFF42090L174089.
Възраженията на ответника относно действителността на този договор ще бъдат разгледани по-долу.
Въз основа на този договор автомобилът е регистриран на 09.10.2014 г. с рег. №*******, което е видно от представеното свидетелство за регистрация от посочената дата, както и от приложената преписка по регистрацията на автомобила от ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“. Закупеният от ищцата автомобил е предаден на ГПУ – Елхово съгласно протокол за доброволно предаване от 10.07.2015 г. във връзка с образувано досъдебно производство. С постановление на прокурор от РП – Елхово от 12.01.2017 г. е отказано връщането на автомобила на ищцата, тъй като в хода на разследването е установено, че номерът на рамата на автомобила е преправен, като действителният номер съответства на противозаконно отнетия през 2008 г. автомобил, посочен по-горе, относно който междувременно е сключен договор за прехвърляне на собствеността с ответника. Съответно отказано е връщането на автомобила и на ответника поради възникналия спор с ищцата относно собствеността върху него (съгласно чл. 113 НПК).
От заключенията на комплексната автотехническа и трасологична експертиза се установява, че номерът на рамата на автомобила (WBAFF42090L174089), предаден на ГПУ – Елхово от ищцата, не е оригинален, а е набит допълнително, като оригиналният номер е заличен. Същевременно обаче номерът на купето на автомобила е оригинален. Чрез този номер и след справка при официалния представител на марката „БМВ“ за Б. експертизата установява, че на номера на купето на автомобила отговаря рама № WBAFF41040L059157, която съответства на автомобила, откраднат през 2008 г. и прехвърлен на ответника през 2016 г. Това заключение се потвърждава и от съпоставката на вида на оборудването на автомобилите, което съответства на двата номера на рама, както и след извършен оглед на място на автомобила на паркинга на ГПУ – Елхово. При съпоставка на посочената информация експертизата дава заключение, че автомобилът не отговаря на посочените от производителя спецификации на автомобил с рама № WBAFF42090L174089, а съответства на автомобил с рама № WBAFF41040L059157.
Макар и двата автомобила да са марка „БМВ“, модел „Х5“ с 3-литров дизелов двигател, между тях има сериозни различия. Сред основните са това, че автомобилът с рама № WBAFF42090L174089 има десен волан, 6+1 места, шибидах, произведен е през 2008 г., както и има различно фабрично оборудване от този, който е предаден от ищцата и се намира на паркинга на ГПУ – Елхово. Автомобилът, предаден от ищцата, е с ляв волан, 4+1 места, без шибидах, като по тези характеристики и с оглед на наличното оборудване според вещото лице съответства на автомобила с рама № WBAFF41040L059157, който е произведен през 2007 г.
От посочените констатации следва изводът, че предаденият от ищцата л.а. „БМВ Х5“ с видим номер на рамата WBAFF42090L174089 всъщност представлява л.а. „БМВ Х5“ с действителен номер на рамата WBAFF41040L059157. От това, че именно посоченият автомобил е предаден от ищцата на органите на полицията, като неговият регистрационен номер е******* (както е посочено в протокола за доброволно предаване), който автомобил е регистриран от ищцата на 09.10.2014 г. въз основа на договора за продажба от 18.09.2014 г., следва изводът, че закупеният от ищцата автомобил с посочения договор за продажба (в който е вписана рама № WBAFF42090L174089) в действителност е с номер на рамата WBAFF41040L059157. Както се посочи, това е същият автомобил, който е противозаконно отнет през 2008 г. и, след изплащане на застрахователно обезщетение, е прехвърлен на ответника през 2016 г.
За да бъде разгледано заявеното от ищцата придобивно основание, е необходимо на първо място да се съобрази международният елемент в правоотношението, в рамките на което ищцата е придобила автомобила.
Този елемент следва от обстоятелството, че според посоченото в договора за продажба от 18.09.2014 г. адресът на продавача Й.А.е в гр. Кнапенберг (погрешно името на града е изписано като Кнепербергер, каквото населено място не съществува). Както съдът е обявил на страните в определението си от 04.04.2018 г., след служебно извършена справка е установено, че гр. Кнапенберг, чийто пощенски код е именно изписаният в договора 9376, се намира в Австрия.
Следователно, с оглед на съдържащата се в договора за продажба информация, следва да се приеме, че обичайното местопребиваване на продавача по договора е в Австрия, докато това на ищцата е в Б..