Решение № 456 от 15.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002101298 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

По касационна жалба, подадена от Д. Й. П., ЕГН: [ЕГН] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1114 от 27.10.2023 г. по гр.д.№ 1303/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 611/20.03.2023г. по гр.д.№ 5868/2021г. по описа на РС-Бургаски и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторката иск за делба срещу „ПК ПАРТНЕР07“ ЕООД, ЕИК: 175322347, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, общ. Несебър, ул."Русалка", ап.10, на следните имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в местност „Ъ.“, [населено място], кв. С., с площ 5780 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за друг обществен обект и

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в местност „Ъ.“, [населено място], кв. С., с площ 1892 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за други видове спорт.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответника „ПК – ПАРТНЕР-07“ЕООД: Г. А. Г., ЕГН: [ЕГН], С. Н. Н., ЕГН: [ЕГН], Н. С.

Н., ЕГН: [ЕГН], А. С. Н., ЕГН: [ЕГН], И. Х. Г., ЕГН: [ЕГН] и Х. И. П., ЕГН:

[ЕГН].

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като съдът е обсъдил едностранчиво събраните доказателства, необосновани са изводите, че са доказани и двата елемента на владението върху наследствената част на ищцата, сега касатор, като поддържа, че не е доказан обективния елемент, а доказателствата отричат и установяване на намерение за своене.

Ответникът по касация „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, ЕИК: 175322347 оспорва 1 касационната жалба. Счита, че са обсъдени всички събрани доказателства и от тях са формулирани обосновани фактически и правни изводи, обсъдени са доводите на страните. Позовава се на това, че добросъвестността на дружеството не е опровергана, че е трето лице, купило целия имот от част от съсобствениците без да знае, че има и друг съсобственик, който не участва в сделката и в този случай се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС, поради което не трябва да доказва манифестиране на намерение за своене, защото то следва от придобивното основание. Счита, че мотивите на въззивния съд са логично изложени.

По същество в открито заседание пълномощникът на ответното дружество развива теза, че ищцата е имала спор с роднините си за процесния имот, възникнал най-рано 1996 г., когато е издадено непълното удостоверение за наследници, в което майка й не е вписана, че роднините са оспорвали правата й, поради което не е търсела рента. Издаден е констативен нот. акт през 1997 г. за възстановениите имоти, в който ищцата не е вписана, с което са оспорени правата й и тя ги е изгубила до продажбата на имота на ответника през 2008 г., защото останалите наследници са придобили частта й по давност – манифестирали са пред нея владение за себе си. Поддържа и направеното в отговора на исковата молба възражение за придобивна давност, считано от сделката – 14.05.2008 г. като добросъвестенн владелец или за период от 10 години до предявяване на иска, като счита, че владението е доказано със сключването на договор за наем и посочената в него дата, оспорена от другата страна, но доказана чрез показанията на св. Е..

Третото лице-помагач на ответното дружество, И. Х. Г. оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно - съответстващо на материалния закон – правилата за придобивната давност и на събраните доказателства.

Останалите трети лица-помагачи Г. А. Г., С. Н. Н., Н. С. Н., А. С. Н. и Х. И. П. не вземат становище по жалбата.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По делото е установено следното:

С решение № Е 40 от 09.06.1994 г. на ПК гр. Бургас е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне в землището на [населено място] на наследниците на Г. Г. Д. върху три имота, между които посевна площ от 10,233 дка, трета категория, м. „К.“, представляваща имот № 18023, който е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрена 2009 г. С решение № 11-11/26.06.2012 г. на Общински съвет – гр. Бургас е одобрен ПУП, план за регулация и застрояване на местността „Ъ.“ (бивша местност „К.“) по реда на чл.16 от ЗУТ, с който за ПИ с идентификатор *** се отреждат два нови УПИ: УПИ *** в кв. 5 „за обществено ползване“ с площ от 5780 кв.м. и УПИ *** в кв. 9 „за спорт и атракции“ с площ от 1892 кв.м. ПУП е приложен и е влязъл в сила на 05.10.2012 г. В одобрената след това КК, УПИ – УПИ*** в кв. 5 е заснет като ПИ с идентификатор ***, а УПИ *** в кв. 9 е заснет като ПИ с идентификатор ***. Това са двата процесни имота.

Наследници на Г. Г. Д., поч. на 22.04.1957г. са: съпругата му – И. Хр.Д., поч. на 26.12.1967г. и двамата им синове А. Г. Г. и Х. Г. Г.. А. Г. Г. почива през 1967 г. и оставя за свои наследници по закон третите лица-помагачи Г. А. Г., С. Н. Н., Н.

С. Н. и А. С. Н.. След смъртта на сина Х. Г. на 13.05.1990г., той е наследен от двете си дъщери – И. Х. Г. и И. Х. П., и от втората си съпруга – Н. Т. Г., която е била жива към момента на реституцията. Тъй като в този случай нормата на чл. 9а ЗН е неприложима, защото преживялата съпруга е била жива при реституцията на имота, те разпределят по равно наследствената му 1/2 ид.ч. на осн. чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН, т.е. по 1/6 ид.ч. След смъртта на Н. Т. Г. на 20.02.2009 г., нейната 1/6 ид.ч. е наследена от ищцата Д. Й. П..

Тъй като в издадено удостоверение за наследници № 206/05.03.1996г. не е вписана втората съпруга на сина на общия наследодател Х. Г. - Н. Т. Г., тя не е призната и за собственик в издаденият констативен нот. акт № 8, т.ХІ от 2

23.06.1997 г. въз основа на решението на ПК за възстановяване на собствеността. Легитимирайки се с този нот акт, наследниците на общия наследодател Г. Г. Д. без втората съпруга на сина Х. - Н. Т. Г. продават на ответника „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД с нот. акт № 7/14.05.2008 г. по нот. дело № 249/2008 г. на нотариус Антоанета Дичева целия имот № *** с площ 10,233 дка, трета категория, м. „К.“, за който са отредени процесните два имота.

Ответното дружество е противопоставило възражение за придобивна давност за 1/6 ид.ч. от имота, считано от сделката, като добросъвестен владелец или като обикновен владелец от сделката до предявяване на иска. Представя договор за наем на имота от 17.05.2008 г. с П. Л. П. и разписка от 23.11.2013 г. за получена сума от св. Е. в размер на 1000 лв. наем за 10 дка земя от П. Л. П..

Тези доказателства са оспорени от ищцата като антидатирани - съставени с оглед процеса, а разписката е оспорена и като невярна. Ищцата е представила доказателства, че на 09.07.2014 г. е уведомена като заинтересовано лице от общината с писмо за изменение на ПУП за посочени имоти в кв.9, м.“К.“, С., съседни на процесните. Представила е писмена информация от Общинска служба „Земеделие“ относно това, че имот от 10227 дка, възстановен на наследници на Г. Г. Д. е обработван през периода 2015 г.-2021 г. от ЗКПУ С.

/л.170-171 от делото на РС/. Б. В. Х., /собственик на „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД/ е заявил ползване на имота със заявление от 31.08.2022г. за предходен период. В същия смисъл е и удостоверение №2/09.01.2023 г., издадено от ЗКПУ С. /л. 188 от делото на РС/, издадено от Земеделска кооперация за производство и услуги „С.“, че тя е използвала имота в периода 2015 г. – 2021 г. И в двете доказателства не е посочено ползването от кооперацията да е на договорно основание между нея и ЕООД.

От показанията на св.Г. се установява, че, П. знаела за имота и ходела да го види през 1994 г. След това говорила с роднините за имота и понеже считала своята част за малка, предложила да го дадат на кооперация, за да го работи за рента, но не е искала рента, защото знае, че има малка част. По-късно, когато тя и свидетеля минавали покрай имота виждали, че е обработван и тя предполагала, че кооперацията в С. го обработва. Едва когато решила да дарява имота на внучката си, изпратила съпруга си в СГКК и тогава разбрала, че имотът е продаден.

Свидетелят.Е. дава показания, че след закупуването на имота от дружеството на Б. - „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, той решил да го отдаде под наем, за да се обработва. Б. не знаел български, поради което свидетелят бил преводач и на продажбата и при сключване на договора за наем. Свидетелят приел сумата за наем – 1000 лв. за период от пет години, след изтичането им и я предал на собственика, за което била съставена от него приложената разписка на л.159 от делото на РС. Не посочва да е упълномощаван от дружеството или от Б. В. Х. за това.

Въззивната инстанция е приела, че е доказано намерението за своене с факта на сключване на договора, с който дружеството е купило целия имот. Съдът е приел, че дружеството е било във фактическа власт на имота чрез трето лице – наемателя. Приел е, че договора за наем и разписката са частни документи, които следва да бъдат ценени, съгласно чл.180 ГПК само относно авторството им и ги е кредитира относно съдържанието им, защото кореспондират на показанията на разпитаните свидетели, ангажирани и от двете страни, че имота е обработван. Съдът е посочил, че така цени и удостоверението от ЗКПУ „Сарафово“.

Анализирайки така доказателствата, въззивната инстанция е направила следните правни изводи: От закупуването през 2008 г. имота е обработван и това е било известно на ищцата и въпреки това нито тя нито нейната майка до смъртта си през 2009 г. са направили каквито и да е опити в продължение на 17 години да се снабдят с титул за собственост на имота за притежаваните от тях идеални части. Това е преценено като поведение, несъобразено с всякаква житейска логика и противоречащо на твърденията в исковата молба. Съдът не 3 е кредитирал показанията на св. Г., че Д. е считала процесните имоти – тогава част от един имот, за съсобствен между нея и останалите наследници на втория съпруг на майка си, като ги е квалифицирал като противоречиви, защото от една страна свидетелят твърдял, че още към 1994г. тя знаела, че имат възстановени имоти (когато майка й е била жива), предложила да бъдат предоставени на кооперацията, за да ги работи срещу рента, но всъщност не очаквала да получава рента. Относно уведомлението на Община Бургас от 2014г. до ищцата, съдът е посочил, че то не касае процесните имоти, а тя е посочена в качеството й на заинтересовано лице за изменението на ПУППРЗ, на изброените ПИ в кв.9 в землище кв.С., [населено място]. Допълнено е, че липсват каквито и да е извършени от нея фактически или правни действия, присъщи на собственика на един имот. От това е направен извод, че П. не е считала делбените имоти за съсобствени и не е имала каквито и да е претенции към тях, въпреки, че е знаела, че са реституирани, виждала е, че се обработват, но нито майка й, нито тя са демонстрирали собственически права върху части от възстановените имоти. Същевременно съдът е приел за доказано от събраните гласни доказателства, че двата имота се владеят от ответното дружество, чрез трети лица, считано от датата на закупуването им през 2008г. Фактът, че не са регистрирани в регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ към ОС „Земеделие“, според въззивня съд не оказва влияние на изложените изводи, защото тази регистрация е израз на административно уреден режим на отчетност, но не променя нито собствеността, нито се отразява на упражняваното владение.

С тези мотиви, въззивният съд е приел, че към завеждане на исковата молба Д.

П. не се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от процесните имоти, поради което е отменено решението на РС и вместо това предявеният иск за делба е отхвърлен.