Решение № 108 от 11.09.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Ямбол, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря М. П. К. в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262300600303 по описа за 2026 година Въззивното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия Ш. Ф. А., **** гражданин, с ЕГН **********, срещу Присъда № 51/06.04.2026 г., постановена по НОХД № 6/2026 г. по описа на Районен съд Елхово.

С присъдата, подс.Ш. А. е признат за виновен в това, че на **.**.**** година около 14.00 часа на Митнически пункт към ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, в автобус, марка „****“ с рег.№ ***** без надлежно разрешение по реда на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с тегло 4,660грама с концентрация на активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 23 %, на стойност 93,20 лева - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и 29 цента/.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното 1 наказание лишаване от свобода е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 189, ал.2 от НПК е постановено направените в хода на досъдебното производство разноски за преводач в размер на 23,01 евро, да останат за сметка на органа който ги е направил - ОД на МВР – Ямбол.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Ш. Ф. А. е осъден да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОДМВР – Ямбол сумата от 122,10 евро, съставляваща направени в досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да заплати 2,56 евро държавна такса, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Елхово.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Ш. Ф. А. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово сумата от 20.45 евро, съставляваща направени в съдебното производство разноски, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да заплати 2,56 евро държавна такса, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Елхово.

Вещественото доказателство по делото: наркотично вещество – коноп /марихуана/ с общо тегло 4.660 грама с концентрация на активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 23 % предадено на съхранение ЦМУ София Отдел „МРР-НОП“ гр.София съгласно приемно-предавателен протокол №*** *** от **.**.**** година на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, във вр. чл.

53, ал. 1 б. "а" от НК е отнето в полза на Държавата, като е постановено след влизане в сила на присъдата, същото да бъде унищожено по надлежен ред.

По отношение на вещественото доказателство по делото: 1 броя празна кутия от цигари, приложена на л.27 от ДП е разпоредено като вещ без стойност да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.

В подадената жалба се твърди неправилност и явна несправедливост на постановената присъда, т.к. първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон като е приел, че извършеното деяние е съставомерно по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. С жалбата се настоява съдът да измени присъдата чрез преквалифициране на деянието, като приеме, че извършеното от подсъдимия покрива от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл.354а, ал.5 от НК и да наложи на същия административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.

2

Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира за правилност и обоснованост на постановената присъда и за справедливост на наложеното наказание. В тази връзка моли съда да я потвърди изцяло.

Въззивникът Ш. А. чрез своя защитник - адвокат от АК **** поддържа въззивната жалба. Защитникът моли съда да я уважи по изложените в нея съображения.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт и приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие гласни, писмени и веществени доказателства, поради което проверяващия съд съгласно нормата на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК намира за ненужно да я преповтаря /арг.Решение №60207 от 15.02.2022 г. по н.д. № 683/2021 г., III н.о. на ВКС, Решение № 28 от 15.01.2024 г. на ВКС по к. н. д. № 635/2023 г. и др./. Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично установени в хода на разследването и на съдебно следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК.

Съображенията, изложени от първоинстанционния съд относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им дават възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на районния съд по фактите, включени в обхвата на чл.

102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на факти, логически правилно изведени от доказателствения материал. При спазване на процесуалния ред за събиране, приобщаване и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна. Съдът е отговорил и на всички възражения и доводи, наведени от страните. Мотивите на районния съд се споделят от настоящата инстанция. Първият съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически 3 констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени с необходимото внимание и прецизност събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети фактическите обстоятелства. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, решаващият съд е мотивирал правните си изводи за взетото решение.

С оглед на установеното от фактическа страна, което не се оспорва от страните, въззивната инстанция споделя направения извод от районния съд, че автор на инкриминираното деяние е Ш. Ф. А..

При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Предмет на престъплението е коноп/марихуана/ с общо нето тегло 4,660 грама с концентрация на активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 23%, на стойност 47,65 евро /93,20 лева /. Конопът /марихуаната/ е наркотично вещество и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 година и съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Конопът /марихуаната/ и активния му компонент тетрахидроканабинол се намират в Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната медицина" от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични“ към чл.3, ал.2 от ЗКНВП, т.е. конопът /марихуаната/ е високорисково наркотично вещество.

Стойността на високорисковото наркотично вещество е установена съобразно Постановление № 106 на Министерски съвет от 2023 г. за изменение на Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Ш. А. е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото престъпно деяние чрез държането на **.**.**** година на предмета на престъплението, посочен по-горе. Налице е довършено престъпно деяние, т.к.

4 осъществявайки посочената форма на изпълнителното деяние, въззивникът е установил своя фактическа и юридическа власт върху посочените наркотични вещества. Всички тези действия е извършил без да има надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

От субективна страна А. е действал с пряк умисъл. Ясно е съзнавал, че държи процесното наркотично вещество, че същото представлява високорисково наркотично вещество, че го държи без надлежно разрешително и установява своя фактическа и юридическа власт върху наркотичното вещество, респ. ясно е съзнавал общественоопасния характер на извършваното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Въззивният съд напълно споделя изводите на решаващият такъв, че конкретния случай не е маловажен такъв по смисъла на чл.93, т.9 от НК.

Съгласно цитираната разпоредба, "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Следователно, за да е налице "маловажен случай" на процесното престъпно деяние следва обществената му опасност да е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства и установената завишена степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, предвид обстоятелството, че е осъждан с влязъл в сила съдебен акт от съд на **** ****, не може да се приеме, че извършеното от А. е със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази при обикновените случаи. Всяко притежание и съхранение на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително за това, съставлява деяние с висока степен на обществена опасност, която в процесният случай не е занижена от съдебното минало на подс.А., от механизма на извършване на деянието, както и от количеството наркотични вещества и сравнително ниската им стойност. Правилно районният съд е посочил в тази връзка, че единствено количеството и ниската стойност на предмета на престъплението не може да вземе превес над установените със своята тежест факти. В действителност, общата стойност на инкриминираните наркотични вещества е ниска, но тя не е елемент от обективната страна на 5 престъплението, а и ниската стойност на предмета не е достатъчно условие да се приеме, че деянието е маловажно. Видно от заключението по назначената по делото физикохимическа експертиза, в случая се касае за наркотик - коноп /марихуана/, който води до пристрастяване и физическа и психическа зависимост към употребата му, което е достатъчен индикатор за неговата обществена опасност. Количеството на наркотика също не представлява „еднократна доза". Всичко това може категорично да покаже, че степента на обществена опасност на деянието и дееца са високи и не може да се приеме, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК.

В резултат, съдът прецени като неоснователно искането на защитника, изложено в жалбата, за приложение на разпоредбата на чл.93, т.9 от НК и за преквалифициране на деянието от това по чл.354а, ал.3, т.1 от НК на това по чл.354а, ал.5 от НК.

По отношение на наказанието:

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от 2 000 лева до 10 000 лева.