Решение № 303 от 20.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Благоевград, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20201200500757 по описа за 2020 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 678/08.04.2020г., постановено по гр.д. № 1141/2019г., РС – гр.С. е :

Осъдил ОДМВР-Благоевград с адрес: гр.Благоевград, ул.”Вл.Ч.”, № 3, представлявано от Директора на ОДМВР – Благоевград, ДА ЗАПЛАТИ на Б.

Н. Ц. с ЕГН-**********, от гр.С., ул.”Св.Св.КиМ.”, № 44, сумата от 1602,81 лева (хиляда шестстотин и два лв. и 81 ст.), съставляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 30.09.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-16.10.2019г., до окончателното й изплащане, и сумата от 400 лева (четиристотин лв.) за направени по делото разноски.

ОСЪДИЛ ОДМВР-Благоевград с адрес: гр.Благоевград, ул.”Вл.Ч.”, № 3, представлявано от Директора на ОДМВР – Благоевград, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр.С. сумата от 64,11 лева (шестдесет и четири лв. и 11 ст.), съставляваща държавна такса по делото, и сумата от 150 лева (сто и петдесет лв.), съставляваща разноски по делото, както и 5 лева (пет лв.) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ОД на МВР - гр.

Благоевград. С жалбата се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с процесуалните правила.

1

Оспорва се изводът на първостепенния съд, че по отношение на ищеца, в качеството му на служител на МВР, приложение намира чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, като се излагат подробни съображения в тази насока. Релевират се доводи, че за разлика от чл. 140 КТ, която норма регламентира максималната продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудово правоотношение, специалният закон ЗМВР, който е приложим за ищеца изрично регламентира максималната продължителност на нощния труд 8ч., която е равна на продължителността на полагания дневен труд, респективно се сочи, че не е налице основание за конвертиране на нощните часове в дневни. На следващо място в жалбата се твърди, че първостепенният съд е смесил понятията нощен и извънреден труд, като не били съобразени и целите, залегнали в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Акцентира се върху това, че претенцията на ищеца не представлява такава за извънреден труд, доколкото същият е изпълнявал служебното си правоотношение на основание утвърдени графици.

В заключение се прави искане атакуваното решение да бъде отменено, като неправилно и необосновано, а исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се и разноски, като в случай, че жалбата бъде оставена без уважение, се прави възражение за прекомерност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Благоевградският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.

86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че от 2011г. полага труд като служител в ОДМВР Благоевград на длъжност полицай по охрана на обществения ред в РУ С. и е със статут на държавен служител. Същият твърди, че трудовата си дейност е осъществявал по утвърдени графици, при режим на труд-дневни и нощни смени, при сумарно изчисляване на работното време, като за периода от 30.09.2016г. до 30.09.2019г. е положил общо 1802 часа нощен труд, който следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143, по правилото на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във вр. с чл.140, ал.1 и ал.2 от КТ. Твърди се от ищеца, че преизчисляването на нощния към дневния труд води до извънреден труд в размер на 260 часа, за което му 2 се дължи допълнително възнаграждение в размер на 2600лв.

В хода на делото ищецът е направил изменение на иска чрез намаляване на претенцията по размер, съчетано с частичен отказ от иска, в резултат на което претенцията му срещу ответника е за заплащане на сумата от 1602,81лв., съставляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 229,94 часа за периода от 30.09.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Същият оспорва обстоятелството, че ищецът е положил извънреден труд през процесния период, тъй като ищецът не е работил действително извън установеното работно време.

Няма спор между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение, по силата на което в исковия период ищецът е бил служител н а РУ-С. при ОДМВР-Благоевград. Не е спорно между страните и обстоятелството, че в посочения период ищецът е полагал труд през нощта – във времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. Не е спорно също така, че за положения нощен труд, ищецът е получил допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час.

От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебноикономическа експертиза се установява, че отчетеното време нощен труд, положен от ищеца между 22,00часа до 06,00часа, обобщен по години в исковия период е както следва: за 2016г.-152часа, за 2017г.-520часа, за 2018г.568часа и за 2019г.-368часа, или общо за целия процесен период положеният от ищеца нощен труд възлиза на 1608 часа. Тези положени часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд (който коефициент се получава като отношение между нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта, т.е. 8ч : 7ч =1,143), за целия исков период възлизат на 1837,94 часа, като по години са както следва: за 2016г.-173,74часа, за 2017г.-594,36 часа, за 2018г.-649,22 часа и за 2019г.-420,62 часа. Разликата между преизчисления с коефициент 1.143 нощен труд и отчетения по график на работа прави разлика от 229,94 часа, които се отчитат като извънреден труд. Вещото лице заключава, че дължимата за изплащане сума (определена на база на основната заплата и увеличената часова ставка с 50%, на основание чл.187, ал.6 от ЗМВР) за периода от 01.10.2016г. (на 30.09.2016г. ищецът няма отработени часове) до 30.09.2019г. е в размер на 1602,81 лева.Видно от заключението на вещото лице е също, че ответникът не е извършвал приравняване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 към дневен труд и такова приравняване не е отчитано по протоколите и не е заплащано. Полаганият от ищеца труд в официални празници и извънреден труд в процесния период (съгласно приложение № 5 към експертизата) е отчетен и заплатен.

Спорно по делото между страните е дали при определянето на възнаграждението на ищеца на нощния труд, през процесния период, са приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на 3 работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от Наредбата/.

Първоинстанционният съд приел, че и по отношение на служителите в МВР, полагащи нощен труд, следва да се прилага и същите да се ползват от специалната уредба на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време. Това следвало да стане с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период.

Районният съд направил краен извод, че предявеният осъдителен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание и е доказан по размер, доколкото е установено чрез приетата и неоспорена ССЕ, че в исковия период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен на дневен с коефициент 1.143 формира твърдяната разлика.

По въпроса: намира ли приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за положения от ищеца нощен труд за процесния период, въззивният съд излага следното:

Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът е държавен служител, а статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, който специален закон регламентира служебните правоотношение на полицейските служители.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В обобщение следва изводът, че за разлика от чл. 140, ал. 1 КТ, в която норма е предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудови правоотношения- 7 часа, в специалния закон /ЗМВР/ е налице изрична материалноправна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители - 8 часа. От 4 изложеното следва, че е поставен знак за равенство между максималната продължителност на полагания от служители на МВР дневен и нощен труд, а именно 8:8. Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно на спецификата на работата и преследваните цели по чл. 2 от ЗМВР, съгласно който - Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Именно спецификите и високата степен на риск е преценена от законодателя, като в полза на полицейските служители са правно регламентирани редица социални придобивки, от които не се ползват лицата, работещи на трудово правоотношение.

По изложената аргументация и след като се съобразят целите на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а именно извършване на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, за да бъде изравнен същия с дневния такъв, следва извода, че доколкото правната регламентация на ЗМВР не урежда различна продължителност на дневния и нощния труд не е налице правно основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд от 8 часа на смяна в дневен такъв. При преизчисляване на положен нощен труд от 8 часа с коефициент 1.143 се получава 9.144, тоест ще се получи разминаване между продължителността на полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд, който резултат е в колизия с целите на чл. 9, ал. 2 от процесната наредба.