Решение № 301 от 30.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20221001000170 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Същото е възобновено поради настъпилата смърт на съдията – докладчик по делото.

С решение № 20/10.12.2021 г., постановено по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца, е признато за установено по иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. с 124 ГПК, че Р. Ц. Ч. с ЕГН ********** не дължи на "Обединена българска банка" АД, с ЕИК 000694959, сумата в размер на 39007.23 лв.- главница по договор за кредит №97/01.03.2007г.; сумата в размер на 2284.12 лв. съдебни разноски, които са погасени след образуване на изпълнителното дело от трето лице – гарант, в лицето на "Българска банка за развитие"АД с ЕИК 121856059, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.12.2010г. по ч.гр.д. № 1301/2010г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 40/2011г. по описа на ЧСИ Г. Б., рег. № ***, с взискател "Си банк" АД, като е отхвърлен предявения от Р. Ц. Ч. против "Обединена българска банка" АД иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. с чл.124 ГПК, в частта за установяване недължимост на сумата от 198.75 лв., представляваща мораторна лихва дължима за периода от 22.11.2010 г. до 09.12.2010 г.

Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство "Обединена българска банка" АД, действаща чрез процесуалния си представител в изгодната уважителна част. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в обжалваната част е 1 недопустимо, евентуално неправилно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че в случая за заплатената от "Българска банка за развитие" АД част от задълженията на длъжника ищецът няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като не е налице висящо принудително изпълнение за събиране на погасената чрез плащане част от задълженията по изпълнителния лист и несъмнено се установи, че съществува неизплатен остатък от задълженията му по изпълнителното дело, обосноваващ извършваните принудителни действия по изпълнителното дело. В тази насока се заявява, че още на 18.12.2014 г. по изпълнителното дело е постъпила молба на „Българската банка за развитие“ АД, с която е заявено заплащането на тези суми на ОББ АД, като към тази молба е представена и справка от сметка на рлиент Per. № ИД 2996/06. 03.

2015 г. с която ОББ АД (Сибанк ЕАД) изрично е потвърдила плащането на тези суми. Поддържа се, че липсата на правен интерес от предявяване па иска произтича от това, че нито „СИБАНК: АД, нито правоприемникът й „Обединена българска банка“ АД, някога са оспорвали тези плащания. Въз основа на изложените доводи се моли решението да бъде обезсилено, евентуално отменено в обжалваната част. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство - Р. Ц. Ч., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

439 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Р. Ц. Ч. срещу Обединена българска банка" АД за признаването на установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 39007.23 лв. - главница по договор за кредит №97/01.03.2007г.; сумата в размер на 198.75 лв., представляваща мораторна лихва дължима за периода от 22.11.2010 г. до 09.12.2010 г. и сумата 2 в размер на 2284.12 лв. съдебни разноски, които са погасени след образуване на изпълнителното дело от трето лице – гарант, в лицето на "Българска банка за развитие"АД с ЕИК 121856059, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1301/2010г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 40/2011г. по описа на ЧСИ Г. Б., рег. № ***, с взискател "Си банк" АД.

Предмет на въззивното производство е само уважената част от иска на основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, с която е признато, че ищецът не дължи сумата в размер на 39007.23 лв. - главница по договор за кредит №97/01.03.2007г. и сумата в размер на 2284.12 лв. съдебни разноски, които са погасени след образуване на изпълнително дело № 40/2011г. по описа на ЧСИ Г. Б. от "Българска банка за развитие"АД. Не е предмет на въззивното производство отхвърлната част на първоинстанционното решение за сумата в размер на 198.75 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 22.11.2010 г. до 09.12.2010 г., което в тази част не е обжалвано от ищеца е влязло в сила.

От приетите в първоинстанционното и въззивното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно е установено по делото, че по ч. гр. дело №1301/2010 г. на Районен съд - Бяла Слатина е издаден изпълнителен лист от 11.12.2010 г., съгласно който ЕТ "Р. ТРАНС - С. Ч. - Р. Ч." (заличен търговец), представляван от Р. Ч., е осъден да заплати на "СИБАНК" АД (с правоприемник "Обединена българска банка" АД) сумата в размер на 39 007.23 лв., представляваща главница дължима по сключен договор за банков кредит № 97/01.03.2007г., сумата в размер 198.75 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 22.11.2010г. до 09.12.2010г., ведно със законна лихва от 10.12.2010г. до окончателно плащане, както и деловодни разноски в размер на 2 284.12 лв., от които 784.12 лв. - внесена държавна такса и сумата в размер на 1500.00 лв. адвокатски хонорар.

Не е спорно между страните и че за обезпечение на 100 % от кредита по договора за банков кредит № 97/01.03.2007г. е издадена банкова гаранция от "Българска банка за развитие" АД, като отделно за обезпечение на същия кредит ищецът е учредил в полза на "СИБАНК" АД ипотеки върху 2 бр. недвижими имоти, находящи се в гр. Бяла Слатина.

С искане с рег.ид №11-9722/14.03.2011г., отправено до "Българска банка за развитие", от „СИБАНК" АД е заявено, че кредитът, предоставен на ЕТ "Р.

ТРАНС - С. Ч. - Р. Ч.", е обявен за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на договорното задължение на кредитополучателя за плащане. Предвид това и на основание сключено гаранционно споразумение от 28.11.2008 г. между "Българска банка за развитие", "Си банк"АД и Министерство на труда и социалната политика се иска плащане по това гаранционно споразумение. В искането е посочено, че има образувано изп. дело №40/2011г. по описа на ЧСИ Г. Б., с направени разходи в размер на 3619.12 лв.

3

С молба с вх. № 06072/18.12.2014г., подадена от "Българска банка за развитие" АД по изп. дело № 40/2011г. по опис на ЧСИ Г. Б., е поискано на основание чл.74 ЗЗД молителя да бъде конституирана на мястото на удовлетворения взискател "СИБАНК" АД, поради извършено плащане в негова полза. От документите приложени към молбата на "Българска банка за развитие" АД е видно, че "СИБАНК" АД е отправила искане за плащане по гаранцията на 14.03.2011г., с което уведомява гарантиращата банка, че е издаден изпълнителен лист срещу длъжника, образувано е изпълнително дело № 40/2011г. по опис на ЧСИ Г. Б., peг. № ***. Към молбата е приложена и справка от сметка на клиент ЕТ "Р. ТРАНС - С. Ч. - Р. Ч.", ЕИК 106622857, от която е видно, че взискателят "СИБАНК" АД е получил суми, както следва:39 007.23 лева, вальор на счетоводната операция дата 26.05.2011г. - получена сума по усвоена гаранция;1 335.00 лева, вальор на счетоводната операция дата 29.03.2011г. - получена сума за разноски;2 284, 12 лева на дата 29.03.2011г. получена сума за разноски; 1416, 80 лева на дата 25.05.2011г. - получена сума за разноски.

С постановление от 23.12.2014г. ЧСИ е оставил молбата без уважение, тъй като възникналото правоотношение по банковата гаранция е несъвместимо с института на суброгацията.

С молба с вх. 01432/16.03.2015г., подадена от "Българска банка за развитие" АД по изп. дело № 40/2011г., съдебният изпълнител ЧСИ Г. Б. отново е уведомен, че "Българска банка за развитие" АД е наредила по сметка на ответника сума в общ размер 44 043.15 лв., платена към дата 26.05.2011г. на основание горепосочената гаранция.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, се установява, че банката – гарант "Българска банка за развитие"АД е извършила плащане към „СИБАНК" АД на следните суми по дати: на 28.03.2011 г. е извършила плащане на сумата в размер на 39007.23 лв., като основание е посочено по договор за кредит №97/01.03.2007г. – погасена главница по гаранционно споразумение от "Българска банка за развитие"АД; на 29.03.2011 г. е извършила плащане на сумите в размер на 1335.00 лв. и на 2284.12 лв., като основание е посочено съдебни разноски, съгласно нареждане и писмо от "Българска банка за развитие"АД; на 26.05.2011г. е извършила плащане на сумата в размер на 1416.80 лв., като основание е посочено съдебни разноски на клиент ЕТ "Р. Транс", съгласно нареждане и писмо от "Българска банка за развитие"АД -17080035/20.05.2011г. Вещото лице е констатирало, че въз основа на издадения в полза на „СИБАНК" АД изпълнителен лист от 11.12.2010 г. по ч. гр. дело №1301/2010г. по опис на Районен съд – Бяла Слатина е образувано изп.дело №40/2011г. по описа ЧСИ Г. Б., по което изпълнително дело не са отразени извършените от гаранта плащания, същите са отразени единствено при ответното дружество „СИБАНК" АД.

При обсъждане на съдебно – счетоводната експертиза настоящият 4 съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.

От приетото като доказателство във въззивното производство удостоверение изх. № 21348/04.10.2021 г. издадено от ЧСИ Г. Б., се установява че по изп. дело № 40/2011г. по опис на ЧСИ Г. Б. на основание чл. 458 ГПК държавата е присъединен взискател от дата 08.02.2011г. по отношение на вземането си в размер на 1616,65лв. за длъжника ЕТ”Р. Транс - С. Ч. - Р. Ч.” по удостоверение с изх. №060371100324099/02.02.2011г. На основание чл. 458 ГПК държавата е присъединен взискател и от дата 08.03.2011г. по отношение на вземането си в размер на 3482,15 лв. за длъжника Р. Ц. Ч. с ЕГН:

********** по удостоверение с изх. №060371100341169/28.02.2011г. Към 01.10.2021г. изпълнителното дело е висящо. В хода на изпълнителното производство по сметка на ЧСИ Г. Б. за погасяване на задължението по изпълнителен лист няма постъпили суми, освен сумата в размер на 13500 лв., представляваща плащане на продажната цена на продаден на публична продан недвижим имот, съгласно протокол за обявяване на купувач от дата 05.01.2021г. За тази сума ЧСИ е изготвил разпределение, което към момента на издаване на настоящото удостоверение не е влязло в законна сила и сумата не е отразена като плащане на дълга по делото, поради неговото обжалване от страна на длъжника. Към дата 04.10.2021г., размерът на дълга по изпълнително дело №40/2011г. възлиза на 89 886,20 лв., а размерът на дълга само по изпълнителен лист е 84 473,74 лв. Към дата 25.05.2011г. авансово платените такси от взискателя „Сибанк” АД са в размер на 2751 лв.