Решение № 917 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 917 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100500461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 18950 от 21.10.2024 г. по гр.д. № 60744/2023 г. Софийски районен съд, 82 състав осъдил И. С. И., ЕГН ********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 473.33 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 06.11.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.11.2023 г. до окончателното плащане, 110.69 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 16.10.2023 г., 1.39 лева – сума за дялово разпределение за периода 06.11.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.11.2023 г. до окончателното плащане, и 1.31 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2020 г. – 16.10.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, като отхвърлил исковете за следните суми: над 473.33 до сумата от 2 468.44 лева и за периода 01.05.2020 г. – 05.11.2020 г., над 110.69 лева до сумата от 442.31 лева, над 1.39 лева до сумата от 22.29 лева и за периода 01.09.2020 г. – 05.11.2020 г., и над 1.31 лева до сумата от 5.28 лева, като погасени по давност. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден 1 да заплати на ищеца сумата 143.27 лева – разноски по делото. Решението е постановено при участието на „Термокомплект” ООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника И. С. И., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Л.Ц. от САК, който го обжалва в осъдителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон. Районният съд неправилно приел, че доколкото по делото няма данни ответникът да се е отказал от наследството на майка си М.И.Н., то същият го е приел и е станал собственик на 1/4 идеална част от топлоснабдения имот, респ. че между страните е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия.

По делото нямало никакви доказателства ответникът да е приел изрично или с конклудентни действия наследството на майка си. При липса на доказателства в тази насока, и след като ответникът е представляван от особен представител, не можело да се приеме по категоричен начин, че ответникът е потребител на топлинна енергия. Доказването на факта дали е собственик на имота било в тежест на ищеца, който не инициирал процедурата по чл. 51, ал. 1 ЗН и нямало данни И. И. да е приел наследството от майка си. В подкрепа на това било и обстоятелството, че партида за имота била открита на името на трето лице – О.В.Н., което било видно от представените от ищеца доказателства. Поради това моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с 2 изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно като краен резултат по следните съображения:

Доводите в жалбата се свеждат до това, че нямало доказателства ответникът да е приел изрично или с конклудентни действия наследството от майка си М.И.Н., починала на 08.09.2009 г., нито ищецът инициирал процедурата по чл. 51, ал. 1 ЗН, съответно че не е доказано ответникът да е придобил 1/4 ид. част от процесния топлоснабден имот по наследствено правоприемство от майка си.

Тези доводи са неоснователни.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 . Според чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и в един местен всекидневник, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

В случая от приетия и неоспорен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 043, д. № 662/1999 г. на нотариус с рег. № 030 на НК е видно, че на 30.08.1999 г. О.В.Н. и М.И.Н. са придобили недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********. От представеното от ищеца удостоверение за наследници и извършените справки в НБД „Население“ се установява, че М.И.Н. е починала на 08.09.2009 г. и нейни наследници са били 3

О.В.Н. (съпруг) и И. С. И. (син), а О.В.Н. е починал на 14.06.2018 г. и не е оставил наследници.

Видно от извършената справка в „НБД „Население“ (л. 42 от делото на СРС), на 06.03.2019 г. ответникът е обявил като свой постоянен и настоящ адрес именно този на топлоснабдения имот - гр. София, ж.к. „********; Във върнатото второ съобщение до ответника, изпратено на адреса на топлоснабдения имот и в залепеното уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК връчителят е удостоверил, че търсеното лице живее на адреса, но не е открито;

Противно на твърдяното в жалбата, във всички представени писмени доказателства, касаещи процесния период – общи фактури, дялови разпределения и документи за главен отчет, като клиент на топлинна енергия е посочен именно И. С. И.. Ползването на наследствения имот от ответника обуславя извод за приемане на наследството с конклудентни действия (чл. 49, ал. 2 ЗН), и следователно същият е придобил по наследствено правоприемство собствеността върху 1/4 идеална част от процесния топлоснабден имот. Ето защо правилно като краен резултат районният съд е приел, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, като ответникът дължи на ищеца 1/4 от цената на доставената в имота топлинна енергия.

Доводите в жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части.

При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е претендирал и юрисконсултско възнаграждение.

Доказано направените разноски са в размер на 300 лв. – депозит за възнаграждение на особения представител на въззивника. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Въпреки че се касае за разноски и възнаграждение за положен труд преди 01.01.2026 г., претендираните суми следва да се присъдят в евро, което, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. е официалната парична единица в Република България. Или дължимите от въззивника разноски са в 4 размер на 153.39 евро, юрисконсултско възнаграждение - 51.13 евро, общо 204.52 евро.

Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, на основание чл. 77 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 25.56 евро (50 лв.).

Съдът констатира, че в обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка – ЕГН на ответника неправилно е посочен като ********, вместо правилния **********, последното видно от всички налични по делото удостоверения и справки за ответника. Поради това решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части при посочване на тази грешка, а след връщане на делото на СРС същата следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18950 от 21.10.2024 г., постановено по гр.д. № 60744/2023 г. на Софийски районен съд, 82 състав в обжалваните части, с които И. С. И., ЕГН ********** (при допусната очевидна фактическа грешка – посочен ЕГН ********), е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 473.33 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 06.11.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.11.2023 г. до окончателното плащане, 110.69 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 16.10.2023 г., 1.39 лева – сума за дялово разпределение за периода 06.11.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.11.2023 г. до окончателното плащане, и 1.31 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2020 г. – 16.10.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********.

ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на 5 основание чл. 78 ГПК сумата 204.52 евро, представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата 25.56 евро, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 60744/2023 г. на Софийски районен съд, 82 състав е влязло в сила.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, ЕИК 020307302, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6