Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 30.11.2022, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
282/2022
Подписан
30.11.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.18, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.50, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.64 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.70, ал.1, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.70, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.70, ал.2, т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.71, ал.1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.73, ал.4, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.113, ал.3 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.45, ал.1, т.1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.178, ал.11 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.180 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.180, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.412, ал.2, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.91, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.91, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 351 гр.Русе, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря Цветелина Димитрова и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното от съдия Йосифов а.н.д.

№ 282 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел VIII от глава трета от ЗАНН.

Образувано е по искане от „Макс-партс“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му представител, за възобновяване, на основание чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН, на административнонаказателното производство по АНД № 164 по описа за 2022 г. на Районен съд – Русе, прекратено с определение № 617/28.02.2022 г., оставено в сила с определение № 6/09.05.2022 г., постановено по ч.к.а.н.д. № 171 по описа за 2022 г. на Административен съд – Русе. В искането и в депозираната писмена защита се развиват подробни оплаквания за допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на процесуалните правила по връчване на наказателното постановление, които нарушения не били констатирани и отстранени по реда на инстанционния съдебен контрол и в резултат на които подателят на искането бил лишен от възможността да реализира правото си на защита посредством обжалване на този санкционен акт.

Навежда доводи, според които правилото на чл.58, ал.2 от ЗАНН регламентира фикция за връчване, поради което подлежи на ограничително тълкуване. Сочи, че общото правило е наказателното постановление да бъде връчено лично на законния или упълномощен представител на дружеството, за да може то да узнае за него и да осъществи защитата си посредством своевременното му обжалване. Заявява, че доколкото в чл.58 от ЗАНН не са регламентирани конкретни правила за връчване на санкционния акт, по силата на изричното препращане в чл.84 от ЗАНН се прилагат правилата на НПК. Твърди, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл.180, ал.5 и чл.178, ал.11 (предишна ал.8) от НПК, изискващи връчването на юридическите лица да става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да приема книжата и уреждащи възможността в бързи случаи призоваването да става и по телефона. Поддържа, че на административнонаказващия орган е било известно лицето, натоварено с получаването на всякакви изявления от страна на РИОСВ - Русе, а именно пълномощника А. И. П., упълномощен с нотариално заверено пълномощно с рег.№ 6691 от 03.11.2017 г. на нотариус Ж. Г., с рег. № 219 на Нотариалната камара, район на действие РРС, което обстоятелство било коментирано и в мотивите на НП. На това лице, след потърсено съдействие, на основание чл.43, ал.4 от ЗАНН, от полицейски служители от Второ РУ – Русе, бил връчен и актът за установено административно нарушение (АУАН). Заявява, че на наказващия орган бил служебно известен и телефонният номер на дружеството, като той бил вписан и в издаденото решение № 10-ДО-749-00/20.12.2019 г., с което същият орган му разрешил да извършва дейности с кодове R12 и R13 по третиране на отпадъци – излезли от употреба превозни средства. Сочи, че в нарушение на посочените разпоредби – чл.180, ал.5 и чл.178, ал.11 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, наказващият орган не връчил НП на лицето, което той бил натоварил със задължението да приема отправените от РИОСВ волеизявления – пълномощника А.П., нито пък бил извършен опит дружеството да бъде уведомено, с цел връчването на НП, на посочения телефонен номер. Твърди, че едва след безрезултатното извършване на посочените действия органът би разполагал с правото да пристъпи към фингираното връчване на санкционния акт по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Сочи, че посочените процесуални нарушения не били констатирани от двете съдебни инстанции. Моли съда да постанови решение, с което, на основание чл.73, ал.4, т.1 от ЗАНН, да отмени определенията на районния и административния съд и да възобнови административнонаказателното производство, образувано по неговата жалба като върне делото на районния съд за ново разглеждане. Претендира и присъждането на направените деловодни разноски.

Наказващият орган – директорът на РИОСВ – Русе, чрез процесуалния си представител, счита искането неоснователно. Сочи, че не са налице предпоставките по чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН, тъй като не са били допуснати твърдените от искателя процесуални нарушения, нито пък същия е бил лишен от възможността да участва в производството. Моли съда да постанови решение, с което искането да бъде без уважение. Претендира присъждането на направените деловодни разноски. Прави възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от искателя адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на искането и счита, че то следва да бъде оставено без уважение. Заявява, че не са допуснати сочените в него процесуални нарушения, поради което не са налице и предпоставките по чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН за възобновяване на производството.

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Искането изхожда от процесуално легитимирана страна – от лицето, по отношение на което е издаден актът по чл.70, ал.1, т.1 от ЗАНН (наказателно постановление), съгласно чл.72, ал.1, т.2 от същия закон. Същото е подадено срещу подлежащ на проверка по този ред акт по чл.70, ал.1, т.6 от ЗАНН – срещу определение на Районен съд – Русе за прекратяване на съдебното производство, оставено в сила с определение на Административен съд – Русе. Искането е направено в преклузивния 6-месечен срок по чл.71, ал.1, т.3 от ЗАНН, който в случаите по чл. 70, ал. 2, т. 7, какъвто е и настоящия, тече от влизането в сила на акта по чл.70, ал.1, т.е. на наказателното постановление, което, макар и фингирано, е било връчено на искателя.

Според чл.64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които: а) не подлежат на обжалване; б) не са били обжалвани в законния срок; в) са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Тази разпоредба обаче не указва кога влиза в сила наказателното постановление, което е било обжалвано, но жалбата срещу което не е била разгледана по същество, а съдебното производство е било прекратено.

Поради това по този въпрос отново намират приложение правилата на НПК. Според чл.412, ал.2, т.2 от НПК, присъдите, решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила от момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена. Следователно, оспореното пред районния съд наказателно постановление е влязло в сила на 09.05.2022 г., когато е постановено определение № 6/09.05.2022 г. по ч.к.а.н.д. № 171 по описа за 2022 г. на Административен съд – Русе. Считано от последната дата – 09.05.2022 г.

6-месечният срок по чл.71, ал.1, т.3 от ЗАНН не е изтекъл, тъй като искането е депозирано в съда на 27.05.2022 г., под вх.№ 2246. По тези съображения съдът намира искането допустимо.

Административнонаказателното производство било образувано със съставяне, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя, в лицето на искателя, на АУАН № 0002099/05.01.2021 г. В самия акт, при описание на нарушението, е посочено, че на датата, определена като краен срок за изпълнение на даденото предписание – 06.10.2020 г., се явило „…упълномощено от управителя лице“. Тъй като актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, с писмо изх.№ И-132/15.01.2021 г., на основание чл.43, ал.4 от ЗАНН, било потърсено съдействието на ОД на МВР – Русе за връчване на така съставения акт на управителя на дружеството. С писмо вх.№ АО-560/01.02.2021 г. ВПД началник на Второ РУ – Русе изпратил обратно АУАН на наказващия орган с отбелязването, че същият е „надлежно оформен“. Към писмото било приложено и копие от пълномощно, издадено от нотариус Жанета Георгиева, с район на действие РРС. Видно от АУАН, на 22.01.2021 г. той бил връчен от полицейския инспектор М. на А. П. – пълномощник на дружеството съгласно представеното пълномощно с нотариална заверка с рег.№ 6691 от 03.11.2017 г. на Жанета Георгиева, нотариус с рег.№ 219 на Нотариалната камара и район на действие РРС. В т.7 от пълномощното обемът на представителната власт на пълномощника е дефинирана, в относимите части, по следния начин:“Да ме представлява пред органите на ….РИОСВ …. във връзка с дейността на фирмата и да подава от мое име всякаква информация на хартиен и електронен носител, включително подаване и получаване на сведения, удостоверения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, както и да приема електронни изявления, отнасящи се до упълномощителя. Да ползва правото ми за електронен обмен на данни с органите на …. РИОСВ …… Да ме представлява и подписва при всички процесуални действия като извършва всички фактически и правни действия и приема всякакви правни действия от мое име“.

Видно от мотивите към НП, наказващият орган изрично е признал представителната власт на посоченото лице, действало като пълномощник на санкционираното дружество, не само в административнонаказателното производство, приключило в извънсъдебната си фаза с наказателно постановление № 13/28.04.2021 г., но и в предходното административнонаказателно производство, образувано със съставянето на АУАН № 2096 от 06.10.2020 г. и прекратено с мотивирана резолюция от наказващия орган, както и в административното производство, завършило с даване на предписания, представляващи по своето естество принудителна административна мярка, за чието неизпълнение е наложена санкцията. Така, в мотивите на санкционния акт изрично е записано следното: „На 06.10.2020 г. в РИОСВ – Русе се е явил пълномощника на г-жа М. – А. П., който е представил единствено отчетна книга с отразени 36 бр. ИУМПС, а не всички установени при предходната проверка 82 бр.

Съставен АУАН № 2096 от 06.10.2020 г. на дружеството, в присъствието на господин П., за нарушение на чл.113, ал.3 от ЗУО – неизпълнено предписание.

Срещу АУАН № 2096 от 06.10.2020 г. са постъпили възражения, които са приети за основателни и административнонаказателното производство е прекратено с резолюция“.

На следващо място, видно от представеното в настоящото производство решение № 10-ДО-749-00/20.12.2019 г., с което на искателя е разрешено извършването на дейности с кодове R12 и R13 по третиране на отпадъци – излезли от употреба превозни средства, на наказващия орган е бил служебно известен както телефонът, така и електронната поща на това дружество. Нещо повече, съгласно чл.45, ал.1, т.1 от ЗУО изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице води публични регистри на разрешенията по чл.67 (т.е. на разрешенията за извършване на дейности по третиране на отпадъци), в т. ч. на тези от тях с прекратено действие като според чл.45, ал.2, т.2 от същия закон в регистрите по ал.1 се вписват най-малко следните обстоятелства: лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща. Съдът извърши служебна проверка на интернет страницата на ИАОС [1] по фирма и ЕИК на искателя, при което бяха установени следните данни за издаденото разрешение за третиране на отпадъци и данни за контакт с искателя: „10-ДО-00000749-00/20.12.2019 - МАКС-ПАРТС, ЕИК: *********. ЛИЦЕ ЗА КОНТАКТ: Адриана Маринова/ ТЕЛЕФОН: 00359 *********/ E-MAIL: ****@***.**“.

Липсват данни наказващият орган да е изпращал за връчване НП на пълномощника на санкционираното дружество, нито пък да е търсил връзка със същото на посочените телефонен номер или електронна поща. НП е връчено на 29.06.2021 г., на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, чрез следното отбелязване, извършено от наказващия орган върху гърба на санкционния акт: „НП е изпратено на 04.06.2021 г. на адреса на дружеството и се е върнало като непотърсено на 29.06.2021 г., когато е направено и настоящото отбелязване и от когато НП се счита връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН“.

За да прекрати производството пред себе си, с протоколно определение № 617/28.02.2022 г. районният съд е приел, че обстоятелството, че АУАН е връчен на пълномощник не лишава наказващият орган от възможността да връчи наказателното постановление на адреса на управление на дружеството, посочен в търговския регистър. Позовал се е на съдебна практика, изразяваща се в две определения на Административен съд – Русе. Това определение било оставено в сила с определение № 6/09.05.2022 г., постановено по ч.к.а.н.д.№ 171/2022 г. по описа на Административен съд – Русе. Касационната инстанция приела, че, доколкото се касае до административнонаказателно, а не до административно производство, разпоредбата на чл.18, ал.2 от АПК се явява неприложима в извънсъдебната фаза на същото, поради което за пълномощника П. не е възникнала представителна власт по отношение на дружеството – подател на искането. Посочено е, че в т.7 от представеното нотариално заверено пълномощно с рег.№ 6691 от 03.11.2017 г. няма надлежно упълномощаване за случаите на реализиране на юридическа отговорност на „Макс-Партс“ ЕООД. Направен е извод, че след като това дружество не е осигурило на адреса на управление лице, което да получава кореспонденцията, предназначена за него, поради което наказващият орган е приложил предвидената в закона процедура по фингирано връчване на санкционния акт, то неблагоприятните правни последици (изтичане на преклузивния срок за обжалването му) са резултат от поведението на самото дружество, а не на допуснато от наказващия орган или от въззивната инстанция процесуални нарушения.