Решение № 1029 от 23.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. Бургас, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20242120203623 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Л. М. К., ЕГН **********, с адрес: *****, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 9569104 на ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл.

21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал.

4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, като са наведени конкретни аргументи за незаконосъобразността на същия.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид приложената на л. 20 от делото разпечатка от информационната система на МВР – АИС АНД, видно от която процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 01.09.2024г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 15.08.2024г. в 16:24 часа в обл. Бургас, общ. Камено, по АМ Тракия, км. 344 от гр. София към гр. Бургас, до бензиностанция „А“, техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 120сс68, разположена на пътния участък, засякла и заснела движещ се в посока гр. Бургас със скорост от 167 км/ч. лек автомобил Мерцедес С 350 Д 4МАТИК с рег. № *****. Мястото на контрол попадало в границите на автомагистрала Тракия, поради което и важало общото ограничение на скоростта до 140 км/час.

Въпросното нарушение било записано на файл с наименование "Снимка № 120СС68/0298031“.

След преглеждане на записите от системата за контрол на скоростта от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Бургас, сред които записи бил и горепосоченият файл, било установено, че заснетият автомобил е собственост на Л. М. К. (справката за собственост е приложена на л. 17 от делото), както и че скоростта следва да се счита от 162 км/ч. (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Било констатирано и че процесното нарушение се явява повторно – извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 9247243 на 09.07.2024г.

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 9569104 на ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева.

Техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 120сс68, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 118-СГ-ИСИС/01.09.2023г. (л. 14 и л. 15 от делото).

По делото липсват данни, а и не се твърди, на основание чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни, а и не се твърди, за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, които се допълват и не се констатират противоречия, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло и 2 приложените по преписката снимки.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

При извършената служебна проверка, противно на застъпеното от жалбоподателя, съдът констатира, че атакуваният електронен фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити по чл. 189, ал.

4, изр. 2-ро от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.

В същия, приложен на л. 13 от делото, е посочено, че е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Ясно са посочени времето и мястото на нарушението – на 15.08.2024г. в 16:24 часа, в обл.

Бургас, общ. Камено, по АМ Тракия, км. 344 от гр. София към гр. Бургас, до бензиностанция „А“ (на приложената снимка от автоматизираното техническо средство мястото е фиксирано и посредством географските му координати, поради което и трудно би могло да се мисли за по-прецизно посочване на мястото на нарушението), отразено е обстоятелството, че в този участък максимално разрешената скорост като за движение по автомагистрала е 140 км/ч, както и точната измерена от автоматизирано техническо средство скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 22 км/ч, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при 3 измерването на скоростта.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че обжалваният фиш не съдържа пълно описание на фактическата обстановка, обусловила неговото издаване.

Фактическата обстановка, при която е издаден фишът, е достатъчно пълно и ясно описана, така че извършителят на нарушението да разбере за какво деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност и къде е било извършено то. В тази връзка следва да се отбележи и че при въвеждане в сайта www.google.com/maps на GPS координатите, посочени в разпечатаната от автоматизираното техническо средство снимка, се установява точното място на извършване на нарушението и същото съвпада с посоченото такова в процесния ЕФ.

Посоченото в ЕФ ограничение на скоростта на мястото на нарушението, а именно – км. 344 на Автомагистрала Тракия в посока от гр. София към гр.

Бургас, до бензиностанция „А“, е въведено с изрична законова разпоредба – тази на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение по автомагистрала, на водача на пътно превозно средство категория В /каквато е процесният лек автомобил Мерцедес С 350 Д 4МАТИК с рег. № *****/ е забранено да превишава 140 км/ч. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, едва когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая няма данни към момента на нарушението на посоченото в ЕФ място да е била въведена различна от посочената в закона допустима скорост за движение, поради което възраженията на жалбоподателя за това, че в атакувания фиш не е посочено с какъв знак е въведено ограничението на скоростта и на какво разстояния този знак е бил поставен от техническото средство, са неоснователни.

Неоснователно е и следващото възражение на жалбоподателя за това, че мястото за контрол не е било обозначено с нарочен пътен знак.

Действително по делото няма данни мястото за контрол да е било обозначено с пътен знак „Е24", но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г., в сила от 16.01.2018г., е отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з532/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи, поради което и към датата на нарушението – 15.08.2024г. за тях не е съществувало задължение за поставяне на пътен знак "Е24" в контролирания участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин. В тази връзка следва да се отбележи, че цитираното в жалбата TP № 1 от 26.02.2014г. по ТД № 1/ 2014г. на Общото събрание на ВАС на РБ, е постановено преди посочената по-горе отмяна на чл. 7 от Наредба 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради към датата на процесното нарушение – 15.08.2024г. следва да се счита за изгубило сила.

Следва да се има предвид, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т. д. № 1/2013г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение 4 на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), а не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Действително, в процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и съответно чийто служител е издател на фиша, без да са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, поради което и липсата на им не опорочава издадения ЕФ.

В случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция, в т.ч. Решение № 646 от 06.04.2015г. на АдмС Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015г., Решение № 539 от 19.03.2015г. на АдмС Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015г.и др.