Решение № 82 от 02.05.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Варна, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500056 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Т. П. С. и Ю. Д. П., двамата чрез процесуалния им представител адв.Хр.Б., против решение №1245/20.11.2024г., постановено по гр.д.№2298/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което: 1/ е прието за установено в отношенията между страните по предявените от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, срещу Ю. Д. П. и Т. П. С. искове, че Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, е собственик на ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 135 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „Пр.“, ул.“*-та“№*а, при граници: №№ ***, ***, ***, ***, ***, на осн. чл.6 от ЗС/отм./, за което е издаден АДС №443 от 20.02.1987г., и са осъдени Ю. Д.

П. и Т. П. С. да предадат на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, владението върху ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-1892/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 135 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „Пр.“, ул.“*-та“№*а, при граници: №№ ***,

***,

***,

***,

***, на осн. чл.108 от ЗС; 2/ е отменен КНА №41, том II, нот. дело №241/05.07.2023г. на нотариус Б. В., на осн. чл.537, ал.2 от ГПК; 3/ са отхвърлени предявените от Т. П. С. и Ю. Д. П. срещу Държавата, 1 представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, искове за установяване в отношенията между страните, че Т. П. С. и Ю. Д. П. са собственици на ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 135 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „Пр.“, ул.“*-та“№*а, при граници:

№№

***,

***,

***,

***, ***, на основание давностно владение, осъществено в периода от 1986г. до деня, предхождащ подаването на насрещната исковата молба - 14.02.2024г. /вкл./, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; 4/ Т. П. С. и Ю. Д. П. са осъдени да заплатят на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, сумата от 1 239, 46 лв., представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените от ищеца искове бъдат отхвърлени, както и бъдат уважени предявените от ответниците против него насрещни искове.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез областен управител на област Варна, чрез процесуалния представител гл.ю.к. А.Р., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба и уточняващите такива към нея, депозирани след оставяне на производството без движение, съответно от 18.10.2023г., 25.10.2023г., 06.12.2023 и 19.12.2023г., ищецът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез областен управител на област Варна, твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, район „Пр.“, м.“Е.“, ул.“*-та“№*а, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-1892/14.10.2008г., с площ от 1 135 кв.м., при съответни граници/без сградите в имота/, придобит в собственост в хипотезата на чл.6, пр.2 от ЗС/в редакция към ДВ, бр.92/51г./.По предходен КП-КП „Тр.“, одобрен 1987г., имотът е с пл.

№2482, а по подробен устройствен план-ПР на „Вилна зона“, одобрен 1961г., съставлява парцел XVI-1134а, кв.42.За имота е съставен АДС

№443/20.02.1987г., с който същият е актуван с посочено основание за собственост чл.6 от ЗС от дата 30.10.1986г.Понастоящем имотът е частна държавна собственост.С к.н.а. №41/05.07.2023г. ответниците Т. П. С. и Ю. Д.

П. са признати за собственици на ПИ с идентификатор ***, като придобит чрез давностно владение, въпреки, че в издаденото им удостоверение от Областна администрация Варна по повод започната от тях 2 процедура за снабдяване с к.н.а. за собственост по обстоятелствена проверка е посочено, че за имота е съставен АДС и същият е държавна собственост.На Т.

П. С. и съпругът й Д. И. П. е било отстъпено право на строеж върху този държавен имот за изграждане на вилна сграда с договор №764/16.12.1986г., която те са построили и са нейни собственици, но са били държатели на поземления имот, а не негови владелци, и няма данни за трансформация на волята им в намерение да своят същия за себе си.Извън горното, ако и да са имали такова намерение, то за периода 1996г. до края на 2022г. давност не е можела да тече предвид разпоредбата на §1 от ЗДЗС/обн.ДВ, бр.46/06г./.Предвид изложеното претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците Т. П. С. и Ю. Д. П., че Държавата е собственик на ПИ с идентификатор *** и същите да бъдат осъдени да й предадат владението върху посочения недвижим имот.На осн. чл.537, ал.2 от ГПК, при уважаване на исковете, моли да бъде отменен к.н.а. №41/05.07.2023г.

Ответниците Т. П. С. и Ю. Д. П. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени.Твърдят, че те са собственици на поземления имот, придобит чрез давностно владение.Излагат, че с договор от 16.12.1986г., сключен с ОбНСВарна, на Т. П. С. и съпруга й Д. И. П. е било отстъпено право на строеж върху държавен парцел, представляващ парцел XVI-1134а, кв.42 по плана на Вилна зона Варна, за изграждане на вилна сграда срещу заплащане на правото на строеж.Строителството на сградата е завършено през 1990г., когато Т. и Д. П. са се снабдили с к.н.а. за собственост за сградата и изградения към нея гараж, които впоследствие са дарили на своя син Ю. Д. П. през 2005г., а последният ги е дарил на своя син Д. Юл. П. през 2022г.От края на 1986г., когато им е било предоставено право на строеж, Т. П. С. и съпругът й Д. И. П. са владели поземления имот като свой собствен, а след смъртта на Д.П. през *г. го владее с присъединяване на неговото владение като собственик и Ю. П., като през целия период, начиная от 1986г. и понастоящем, те са демонстрирали открито позицията пред всички трети лица, държавни и общински органи, и институции досежно владението си и намерението си за своене.Владението им е било явно, непрекъснато и спокойно с недвусмислено манифестиране на власт върху имота, която по съдържание е като на собственик.Така те са го придобили чрез давностно владение, за което надлежно са се снабдили с к.н.а. през 2023г.Владението им е произвело действие, предвид отпадане на мораториума, предвиден в §1 от ЗДЗС, с решението на КС от 08.03.2022г.До въвеждането на мораториума/31.05.2006г./ са изтекли 10 години без 1 ден, така след отпадането му и преди подаване на исковата молба е изтекъл период по-дълъг от 10 години.Държавата от своя страна е проявила бездействие и незаинтересованост, вкл. не е актувала недвижимия имот след 01.06.1996г., нито след влизане в сила на КККР за територията през 2008г. в изпълнение на задължението си по чл.71 от ЗДС.Не се установява цитираният в исковата молба АДС да се отнася за процесния имот, а ако и това да е така, то този акт понастоящем е невалиден и не легитимира Държавата като собственик, 3 считано от 01.06.1996г.В условие на евентуалност, ако се установи правото на собственост на ищеца върху поземления имот, възразяват, че доколкото сградите се намират в средата му, то теренът е изгубил своята самостоятелност и се е превърнал в обща част, която обслужва сградите, поради което и те имат право да го задържат, т.к. в противен случай не биха могли да ползват необезпокоявано сградите в него.

В срока и по реда на чл.211 от ГПК ответниците Т. П. С. и Ю. Д. П. са предявили насрещни искове против Държавата за приемане за установено, че те са собственици на ПИ с идентификатор ***, придобит от тях чрез давностно владение, с начало 1986г., продължаващо и към датата на исковата им молба, с присъединяване владението на наследодателя им Д. И.

П..

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са в условие на пасивно субективно съединяване главни искове с пр.осн. чл.108 от ЗС и в условията на активно субективно съединяване насрещни искове с пр.осн. 124, ал.1 от ГПК.

От заключението на СТЕ от 07.04.2025г., изслушано пред настоящата инстанция, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, изготвено след оцифряване графичната част на плановете, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 16.04.2025г., така и от заключението на СТЕ от 18.10.2024г., изслушано пред първоинстанционния съд, се установява, че за територията, в която попада процесният недвижим имот - ПИ с идентификатор ***, хронологично са действали: КП на м.“Тр.“ от 1936г., РП от 1937г./понастоящем отменени и недействащи/, КП на м.“Тр.“ от 1956г/отменен/, РП на „Вилна зона Варна“ от 1961г./действащ и понастоящем за територията РП/, КП „Тр.“ от 1987г./отменен/ и понастоящем действащите КККР, одобрени 2008г.По КП от 1936г. процесният имот попада основно в границите на имот пл.№1611, целият с площ от 4 432кв.м., с предназначение „лозе“, за който по РП от 1937г. са отредени УПИ VI-1611, УПИ V-1611/двата записани в РЛ на О. Т. П./ и УПИ IV-1611/без запис в РЛ/, кв.261.С основната си площ процесният имот попада в границите на УПИ IV-1611, целият с площ от 2 998 кв.м./показани на комбинирана скица №6/.По последващ КП от 1956г. попада в границите на имот пл.№1134а, целият с площ от 2 553 кв.м.Този имот е бил част от по-голям имот, заснет първоначално с пл.№1134, записан в РЛ към плана с предназначение „овощна градина“ и собственост „Профсъюз „кредит и размяна“.След отделянето на имот пл.№1134а, за него по одобрения РП от 1961г. първоначално е отреден УПИ IX-1134а, кв.42 с площ от 2 516 кв.м., а впоследствие това УПИ е разделено на два нови УПИ, съответно УПИ XVI-1134а с площ от 1 264 кв.м. и УПИ IX-1134а с площ от 1 252 кв.м./показани на комбинирана скица №5/.Процесният имот с идентификатор *** е идентичен като местоположение и граници на УПИ XVI1134а, а съседният му от юг имот с идентификатор *** е 4 идентичен с УПИ IX-1134а.Разликата между площта на имот с идентификатор *** - 1 135кв.м. и тази на УПИ XVI-1134а - 1 264 кв.м. от 129 кв.м. се дължи основно на разликата в северната граница/видно от комбинирана скица №5 северната граница на УПИ е разположена по на север отколкото северната граница на имота по КККР, южната граница е изцяло идентична, западната и източната са с минимални разлики/.Имотите са показани и на комбинирана скица №2 към СТЕ от към СТЕ от 18.10.2024г.-л.266 от делото на ВОС.Последващият КП е от 1987г., по който процесният имот е заснет като имот пл.№2482 с площ по план от 1 346 кв.м.Налице е идентичност на западната, източната и част от северната граница и частична на част от северната и южната граница, показани на комбинирана скица №4.По този план в имота няма нанесена сграда, в РЛ за него е записано предназначение „лозе“, собственост ОГНС.По сега действащ КП - КККР, одобрени 2008г., имот с идентификатор *** е с площ от 1 135 кв.м., трайно предназначение „урбанизирана територия“, НТП „за друг обществен обект, комплекс“, и като негови собственици в КР са вписани Държавата - съгласно АДС №443/87г., Ю. П. и Т. С. - съгласно к.н.а.№41/23г.Отрежданията на действали за територията планове от 1956г. и понастоящем за процесния имот са показани на комбинирана скица №7 към СТЕ.

Разпечатката съдържа 32 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7c11c19-f546-430d-a278-1c93a64a70fb