Решение № 9967 от 27.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61059/2022
- Вид
- Решение № 9967
- Подписан
- 27.05.2024
- Състав
- МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 32, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 9967 гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря Ц.А ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20221110161059 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. П. Д. срещу з, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и за сумата в размер на 98 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, вследствие на настъпило на 16.12.2021 г. ПТП, причинено по вина на водача на МПС „Шкода Фабия“ с рег. № ,, който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 05.05.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се поддържа, че на 16.12.2021 г. в гр. София, при движение по изхода на магазин „Лидъл“ в посока бул. „Александър Стамболийски“ водачът на МПС „Шкода Фабия“ с рег. № ,, предизвикал ПТП с ищеца И. Д., която пресичала бул.
„Александър Стамболийски“ в близост до изхода на магазин „Лидъл“. Сочи, че вследствие на инцидента получила травма на коляното на левия крак, като след инцидента посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където й била поставена гипсова шина, а впоследствие и извършена операция за евакуация на образуван хематом от травмата. Поддържа, че заради неотшумяващи болки в областта на коляното и ограничена подвижност в лява колянна става постъпила в „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД за провеждане на рехабилитация в периода от 24.01.2022 г. – 31.01.2022 г. Твърди, че въпреки проведеното лечение продължава да изпитва силни болки, като движението й било затруднено и се придвижвала с помощно средство. Отделно от това сочи, че след инцидента изпитва чувство на тревожност, страх при пресичане и се чувствала потисната поради необходимостта от чужда помощ в ежедневните дейности. Сочи, че за лечението на причинените увреждания е направила разходи в общ размер на 98 лева. Твърди, че към датата на ПТП делинквентът – водачът на автомобил МПС „Шкода Фабия“ с рег. № ,, бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, поради което и отправила претенция до ответника да заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, но ответникът отказал изплащане на такова. По така изложените доводи моли за уважаване на предявените искове, като претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът з оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, наличието на противоправно поведение, вината на водача на процесното МПС и връзката между твърдените вреди и противоправното поведение на водача. Твърди, че вината за настъпване на произшествието е на ищеца, а в условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване, като поддържа, че ищецът И. Д. е пресичала пътното платно на необозначено за това място без да се увери в собствената си безопасност и е нарушила чл. 113 и чл. 32, ал. 2 ЗДвП. Намира претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди за завишена и несъответна на тежестта на твърдените вреди.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. С оглед възраженията за липса на вина и съпричиняване, в тежест на ответника е да установи наличието на изключващи вината обстоятелства, както и твърдените от него действия/бездействие, с които ищецът е допринесъл за настъпване на вредите.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие по сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, управлявал лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ,, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема този факт за установен.
От събраните по делото писмени доказателства, включително приетия констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-630 от 16.12.2021 г., приобщената административно-наказателна преписка, образувана по повод процесното ПТП, неоспореното от страните заключение на съдебната автотехническа експертиза, както и показанията на свидетелите Ю. К. П. и Петър Димитров Данаилов, се установява, че на 16.12.2021 г., около 13:20 часа в гр. София, при магазин „Лидъл“, находящ се на бул.
„Александър Стамболийски“ № 196, водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № , Ю. К. П., се е движел от изхода на магазин „Лидъл“ с посока към бул. „Александър Стамболийски“ и поради недостатъчно внимание не е пропуснал и реализирал ПТП с пресичащия, от дясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, пешеходец И. П. Д., след което водачът на автомобила продължил напред, като навлязъл на бул. „Ал.
Стамболийски“ и реализирал ПТП с друго МПС, движещо се в колона от автомобили. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ю. К. П., се установява, че при управление на МПС „Шкода Фабия“ с рег. № ,, същата не е могла да овладее автомобила при потегляне от спряло положение, като при настъпване на произшествието пострадалата, която била заедно със свидетеля пд, е била тръгнала да пресича. В същия смисъл е и посоченото от свидетеля пд, който подробно описва настъпването на произшествието, като от показанията му се установява, че процесният автомобил се е движел плътно вдясно – до тротоара. Съдът намира показанията на свидетелите за логични, последователни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства. Съгласно неоспореното и прието заключение на съдебната автотехническа експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно изготвено, от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на МПС „Шкода Фабия“ с рег. № ,, който не е упражнявал непрекъснат контрол върху управлението на превозното средство, вследствие на което е ударил ищцата. Вещото лице е посочило, че ударът е бил предотвратим, ако водачът на автомобила е упражнявал непрекъснат контрол върху управлението на същия, като е оставил безопасна дистанция до пешеходката без да навлиза на платното за движение на бул. „Ал. Стамбплийски“. При изслушването му вещото лице допълва, че в случая е налице рязко потегляне на превозното средство, при което пешеходецът не е имал възможност да 2 предотврати произшествието дори и чрез спиране на едно и също място.
Ето защо и при съвкупната преценка на посочените доказателства се налага извод, че виновен за настъпване на процесното ПТП е именно водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ,, който е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, установяваща обща забрана за всички участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди. Нарушена е и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра да се съобрази с положението на останалите участници в движението, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От представените по делото медицински документи, както и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което съдът намира за пълно обективно и компетентно изготвено, се установява, че вследствие на процесното ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания – мекотъканна травма – контузия в областта на ляво коляно, налагаща имобилизация на ляв крак, като на 28.12.2021 г. поради наличието на голям хематом на меки тъкани се наложило провеждане на хирургична интервенция с инцезия и евакуация на хематома /оперативно лечение/, след което отново се е поставена гипсова имобилизация, която е свалена при проведен на 17.01.2022 г. преглед. Установява се, че в периода от 24.01.2022 г. д о 31.01.2022 г. е била извършена и рехабилитация. Съгласно заключението макар и ангажираща само меки тъкани, в случая травмата е била сравнително тежка и за повече от 30 дни е водела до функционално значимо затруднение в движенията на левия долен крайник по отношение на основните му функции – опорна и ходилна.
Посочено е, че при липса на настъпили усложнения в хода на оздравителния процес може да се очаква възстановяване до около 2-2,5 месеца след инцидента, като за същия период е било препоръчително при придвижване пострадалата да отбременява натоварването на крайника и да ползва помощни средства. Съгласно заключението непосредствено след инцидента и след приложената хирургична интервенция придвижването на пострадалата е било затруднено, като това е затруднявало самообслужването и е обуславяло нужда от помощ в ежедневните й дейности – обличане, хигиена и др. Констатирано е, че от наложилата се операция на травмата ще остане белег, който е постоянен и за цял живот, като не са констатирани данни ищцата да е страдала от заболяване, което да се е отразило на възстановителния период. При изслушването му вещото лице допълва, че функцията на крака следва да е възстановена.
От неоспорените и приети по делото фактури и фискални бонове към тях се установява, че ищцата е направила разходи за лечение в размер на 98 лева, представляващи сбор от сумите за потребителски такси – стационар НЗОК в размер съответно на 40,60 лева и 14,40 лева, както и сумата за преглед в амбулатория в размер на 40 лева. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза разходите, за които са представени фактури за заплатени потребителски такси – стационар от 24.01.2022 г. и 31.01.2022 г. са за проведено стационарно лечение за рехабилитация, във връзка с причиненото увреждане при ПТП и е регламентирано от НЗОК, като разходът за контролен преглед също е бил направен във връзка с преглед и преценка на състоянието на травмирания крайник във връзка с процесното ПТП и поради това е бил необходим.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля пд, от показанията на който се установява, че вследствие на инцидента ищцата е претърпяла болки, получила е синини на краката, както и хематом на левия крак, пиела лекарства за обезболяване, като първоначално ползвала патерици и се налагало свидетелят Данаилов да й помага в ежедневните дейности, а впоследствие при излизания използвала бастун.
Свидетелят посочва, че след инцидента ищцата се затворила в себе си, излизала рядко, тъй като накуцвала, ходела трудно, усещала болка при разваляне на времето. Съдът намира показанията на свидетеля за добросъвестно дадени, последователни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, поради което следва да бъдат ценени, доколкото и свидетелят има най-преки впечатления от възстановителния процес на ищцата.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните доказателства се установяват всички елементи от правопораждащия съдебно предявеното материално право фактически състав относно обстоятелството, че констатираните увреждания и всички претенцирани 3 разходи от ищцата са причинени в резултат именно на процесното ПТП, който извод се налага не само от заключението на вещото лице, но и при оценката на същото наред с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.