Решение № 472 от 30.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Бургас, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232100500250 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.437 ал.1 ГПК.

Делото е образувано по повод жалба на длъжника по изп.дело № 1364/2022г. по описа на ЧСИ Т.М.„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК-**** представлявано от пълномощника юрисконсулт В.Й. против постановление за намаляване на разноски № 29043 от 01.12.2022г.,с което ЧСИ Т.М. е отказала да намали разноските на взискателите Ф. Ц. С. и А. К. А. за адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 5075 лева.

В жалбата длъжникът е заявил,че е направил своевременно възражение срещу размера на приетия от ЧСИ адвокатски хонорар,което е било оставено без уважение с обжалваното постановление,без да са изложени мотиви за отказа.Постановлението е оспорено в законоустановения двуседмичен срок за обжалване,внесена е държавна такса по сметка на БОС.

Взискателите по изпълнителното дело са депозирали писмено становище,в което оспорват жалбата.

По делото са постъпили мотиви по законосъобразността на обжалваното действие от ЧСИ М..

След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно закона съдът намери следното:

Жалбата е допустима,подадена е в законоустановения срок за обжалване от длъжник по изпълнително дело срещу акт на съдебния изпълнител,в който са определени и приети 1 разноски по изпълнителното дело и е с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

По основателността на жалбата съдът намери следното:

Изпълнително дело № 1364/2022г. на ЧСИ Т.М. е образувано по молба на взискателите Ф. Ц. С. и А. К. А.,подадена от адв.В. в качеството им на техен пълномощник и представен изпълнителен лист №97 от 09.11.2022г.издаден по в.гр.д.№328/2022г.по описа на БАС.С молбата е представено пълномощно,с което взискателите са упълномощили Адвокатско съдружие „Н. и В.“,както и пълномощно на адв.В.,съдружник в адвокатското съдружие с идентични правомощия: да представлява взискателите пред ЧСИ Т.М. по изпълнителното дело до окончателното му приключване,във връзка с което упълномощеният/погрешно записано упълномощителят/ има право да получава всякакви документи,удостоверения,преписи,съдебни книжа,да извършва справки при всички държавни и общински институции,без ограничения на представителната власт,както и да преупълномощава други адвокати с правата по пълномощното.Представен е и договор за правна помощ,сключен между взискателите и Адвокатско съдружие“Н. и В.“,представлявано заедно и поотделно от адвокати Н. и В.,с предмет на договорапроцесуално представителство пред ЧСИ М. по изпълнителното дело,с договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 5075 лева.

С постановление без дата ЧСИ М. е приела като разноски по делото направените такива от взискателите,без да ги индивидуализира.Същите са индивидуализирани в ПДИ като 5075 лева,разноски за адвокатско възнаграждение.

Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 15.11.2022г.,като на 23.11.2022г.е депозирал по изпълнителното дело възражение срещу приетите разноски за адвокатски хонорар в размер на 5075 лева,с изложени доводи за прекомерността му.

Дружеството –длъжник е посочило,че този хонорар не се дължи,тъй като не е дало повод за образуване на изпълнителното дело,а наред с това размерът му е завишен и противоречи на добрите нрави,с оглед процесуалните действия,които са извършени от процесуалния представител на взискателя.За събиране на дължимите суми от застраховател не се изискват никакви по-особени усилия или изпълнителни действия,тъй като е платежоспособен,а сметките му са известни.Длъжникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение до размера от 200 лева.

На 29.11.2022г.адв.В. е поискал налагане на запори върху банкови сметки на длъжника.ЧСИ е извършил проверка за наличните банкови сметки на застрахователното дружество и със запорни съобщения от 01.12.2022г.е наложил запори върху банковите сметки на „ДЗИ-общо застраховане“ЕАД.

С обжалваното постановление от 01.12.2022г. ЧСИ М. е оставила без уважение възражението на длъжника,като е посочила,че към 01.12.2022г.няма плащане и взискателят е поискал допълнителни изпълнителни действия.

Запорите са били изпълнени и дължимите вземания са постъпили по сметката на ЧСИ М.,след което са били изплатени по посочена от адв.В. банкова сметка.Със съобщения от 2

09.12.2022г. ЧСИ е вдигнал запорите.

Съдът намира,че длъжникът „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД следва да понесе разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено.Не са представени доказателства,които по несъмнен начин да установят,че взискателите не са посочили в исковата молба банкова сметка по гражданското дело,съобразно чл.127 ал.4 ГПК,а от друга страна- взискателите са навели възражение в обратна насока. Следователно, разноски за възнаграждение за процесуално представителство на взискателите по изпълнителното дело по смисъла на чл.10, ал.1 от НМРАВ в настоящия случай според съда са дължими от длъжника.

При обсъждане на основателността на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар,съдът следва да извърши преценка дали са извършени изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на взискателите по смисъла на чл. 10 ал.1 т.2 от Наредбата, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя възлагането за плащане в тежест на длъжника на уговореното адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.10, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2.

В конкретният случай единственото фактическо и процесуално действие, което е осъществено от процесуалния представител на взискателите адв.В. в рамките на обема на представителната му власт е подаването на молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден изпълнителен лист,поради което на взискателите са дължими разноските, които са направили за адвокатско възнаграждение - по 200 лв.за образуване на изпълнителното дело или общо 400 лева.

Подадената от адв.В. молба от 29.11.2022 г. до частния съдебен изпълнител с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника не представлява изпълнително действие, доколкото е направено в предоставения на длъжника срок за доброволно изпълнение.Следва да се отбележи,че адв.В. не е имал и представителна власт да посочва каквито и да било способи за изпълнение,тъй като е бил упълномощен от взискателите само да получава всякакви документи,преписи,съдебни книжа и да извършва справки. Тъй като от представителя на взискателите адв.В. не са извършени същински изпълнителни действия по смисъла на чл.10 ал.1 т.2 от НМРАВ, а и адв.В. не е разполагал с представителна власт да извършва такива от името на взискателите/няма надлежно упълномощаване/,както и при съобразяване на обстоятелството,че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, за съда се налага извод, че направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено.

Определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 5075 лв., следва да бъдат 3 намалени до минималния размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ до размера на сумата от по 200 лева за всеки от взискателите или общо -400 лева,тъй като взискателите са двама и всеки от тях е направил тези разноски.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника по изп.дело № 1364/2022г. по описа на ЧСИ Т.М.„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК-**** представлявано от пълномощника юрисконсулт В.Й. постановление за намаляване на разноски № 29043 от 01.12.2022г. , с което ЧСИ Т.М. е отказала да намали разноските на взискателите Ф. Ц. С. и А. К. А. за адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 5075 лева.

НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 ГПК, разноските на взискателите Ф. Ц. С. и А. К. А. по изп. дело № 1364/2022г. по описа на ЧСИ Т.М. с рег. № 803 на КЧСИ за адвокатско възнаграждение от 5 075 лв. /пет хиляди седемдесет и пет лева/ до размера от 400 лв. /четиристотин лева/.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4