Определение № 69 от 08.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Варна, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100502621 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез юриск.Н.В., срещу Разпореждане № 47318/18.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 13767/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А. Р. И., за сумата от 76.69 лева, представляваща начислена лихвена надбавка за забава на осн. т. 13.1 от ОУ към Договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2021 г., начислена за периода от 12.06.2021 г. до 15.10.2024 г.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на разпореждане в обжалваната му част. Излагат се съображения за това, че заповедният съд неправилно е приел, че уговорката за заплащане на лихвената надбавка за забава противоречи на закона.

Счита, че съгласно т. 13.1. от ОУ към договора, при забава в плащането на месечна вноска, всяка от които е изрично определена с погасителен план към договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последната не се начислявала единствено при своевременно погасяване на месечната вноска. Жалбоподателят сочи, че т. 6 от договора уреждала начисляването на променлив лихвен процент в размер на 17.33% на годишна база или 0.05% на ден. Твърди, че т. 4. 4. от ОУ към договора за кредит лихвеният процент на ден се изчислявал, като договореният лихвен процент се раздели на 360 дни, а лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала месечно.

Обуславя извод за дължимост на начислената лихва с оглед обявената предсрочна изискуемост на задълженията по кредита. Счита, че не е налице противоречие с императивни правни норми, регламентиращи аналогични правоотношения. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част. Претендира разноски.

За да се произнесе по жалбата, съдът установи следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване 1 съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление, подадено от „БАНКА ДСК“ АД срещу А. Р. И. за задължения по договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2021 г., сред които задължение за сумата от 76.69 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено на осн. т. 13.1 от ОУ към договора върху главницата за периода от 12.06.2021 г. до 15.10.2024 г.

Заповедният съд е приел, че размерът на предвиденото в т. 13.1 от ОУ към договора обезщетение за забава върху главницата от забавената вноска бил в противоречие с чл. 33 ЗПК и като основано на недействителна клауза от потребителски договор същото не се дължало, поради което заявлението било отхвърлено в тази част, което е и предмет на настоящото произнасяне.

Настоящият състав намира, че в случая спорната клауза е тази на т. 13.1 от ОУ към договора за кредит, според която при допусната забава в плащането на месечна вноска на падеж просрочената главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Видно от уточняващата молба на заявителя в заповедното производство, претендираната наказателна надбавка за забава в размер на 10% е обвързана с договорения лихвен процент и се добавя върху, с което общо лихвеният процент върху просрочената вноска за главница възлиза на 17,33%. В тази връзка съдът споделя извода на заповедния съд, че уговореното в т.13.1 от ОУ към договора обезщетение за забава е двукомпонентно, като включва и размера на главния лихвен процент по кредита.

Въззивният съд намира, че заповедният съд е съобразил законовите разпоредби и формираната въз основа на тях съдебна практика, съгласно която по силата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал. 2, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

В случая, претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва, поради което искането противоречи на императивна законова разпоредба. Смисълът на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 от ЗПК е да забрани на кредитора при забава на длъжника да начислява лихви, неустойки, такси и пр. надхвърлящи договорената лихва - ал.

1 и законната лихва - ал. 2. Следователно, настоящата инстанция обуславя извод за нищожност на спорната клауза на т. 13.1 от ОУ към процесния договор за кредит.

В съответствие с характера на договора, от който произтичат правата на заявителя, приложими към облигационното правоотношение са ЗЗП и ЗПК. Обезщетение за забава в размер на законната лихва, безспорно се дължи при забава на длъжника, но при спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 ЗПК. Претенцията за договорна лихва следва да е съобразена със сключения потребителски договор. Вярно е, че една от целите на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно, но съобразяването с тази цел не може да бъде в ущърб на прилагането на създадената в защита на потребителите императивна правна уредба. Обратното би означавало съдът да отвори широко вратите за злоупотреба с процесуални права, допускайки нарушаване на разпоредбата на чл. 3 от ГПК.

Последната задължава страните да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. След като част претенциите на заявителя противоречат на закона или накърняват добрите нрави, за съда не остава друго, освен да приложи разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и да отхвърли искането в тези му части.

Наред с горното, съдът намира, че в настоящото производство клаузата на чл. 13.1 от ОУ не може да бъде заместена от императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, тъй като такова заместване при потребителските договори е недопустимо.

Освен това, такова заместване изисква съгласие и на двете страни по договора за това, че последния би бил сключен с оглед императивната норма на закона, което обаче не може да 2 бъде установено в заповедното производство.

Предвид гореизложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, разпореждането на ВРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 47318/18.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 13767/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх.

№ 86805/29.10.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Московска“ № 19, срещу длъжника А. Р. И., ЕГН **********, с адрес:******************, за сумата от 79.69 лева, представляваща начислена лихва на осн. т. 13.1 от ОУ към Договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2021 г., начислена за периода от 12.06.2021 г. до 15.10.2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3