Решение № 260349 от 07.06.2024, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

№…………гр.София……………г.

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “В” състав, в публичното заседание, проведено на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова

ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова

Златка Чолева при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева въззивно гр.дело № 8391 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 –

273 от ГПК.

Обжалва се решение № 23091 от 25.01.2019г. на СРС, 58 състав, постановено по гр.дело № 63721/ 2016г., с което са отхвърлени предявените от В.К.С. срещу Сдружение „SOS ДЕТСКИ СЕЛИЩА“, обективно кумулативно съединени искове , както следва: 1/ иск с правно основание чл.262 , ал.1,т.2 от КТ – за сумата от 16 726,15лв., претендирана като възнаграждение за положен извънреден труд в почивните дни в периода 01.11.2013г. до 02.08.2016г., ведно със законната лихва от 08.11.2016г.- до окончателното изплащане и 2/ иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - сумата от 2 158,17лв., претендирана като мораторна лихва за периода 01.11.2013г. до 08.11.2016г. Решението се обжалва и в частта, с която В.К.С. е осъдена да заплати на Сдружение „SOS ДЕТСКИ СЕЛИЩА“, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК – сумата от 1100,00лв.- разноски по делото.

Въззивницата В.К.С., заявява искане за отмяна на обжалваното решение като необосновано, незаконосъобразно и неправилно. Поддържа необоснованост и незаконосъобразност на извода на първата инстанция , с който е прието, че след датата 23.01.2013г. договорът между нея и ответника от трудов се е трансформирал в граждански. Твърди, че между нея и ответника няма спор относно трудовия характер на правоотношението, от което са били обвързани до прекратяването му, като трудовият характер на договора между тях се потвърждава и събраните по делото доказателства – сключените допълнителни споразумения към трудовия договор под № 4/17.01.2013г. и от 23.11.2013г.

Намира, че от първата инстанция неправилно са тълкувани сключените между нея и Община Радомир и Община Перник договори - за настаняване на деца в приемно семейство и отделния трудов договор, който е сключен между нея и ответника – за отглеждане на деца. Поддържа, че горепосочените договори са свързани, но са отделни и различни, като по отношение на съществувалия между нея и ответника трудов договор са приложими нормите на КТ, а не както необосновано и незаконосъобразно приема СРС , че се касае за граждански договор, сключен по правилата на Семейния кодекс. Намира последния извод за лишен от правна логика. Моли в тази връзка съдът да съобрази, че единственият договор, който е установен и регламентиран от СК, е брачният договор. Твърди, че законовите разпоредби – чл.31,ал.1 от Закона за закрила на детето, предвиждат децата, които подлежат на настаняване в приемно семейство да бъдат поверяване на физически лица, а не на юридически. Поддържа, че именно това законово ограничение е причината между нея и общината да бъде сключен граждански договор, който е свързан с трудовия договор, сключен с ответника, тъй като общината няма право да повери децата на ответника като юридическо лице. Признава за правилен извода на първата инстанция, с който е прието, че сключеният между нея и ответника договор/трудов/ е със специфичен характер, но счита, че тази специфичен характер не изключва приложението към него на разпоредбите на КТ, включително и тези, закрепени в чл.139а,ал.7 от КТ и чл.262,ал.1,т.2 от КТ. Предвид доказания по делото факт, че е работила през почивни и празнични дни през исковия период от време ищцата поддържа, че й се дължи предвиденият по закон и установен по размер от ССЕ увеличен размер на трудовото възнаграждение. С изложените доводи, подробно развити в жалбата, въззивницата-ищца мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявеният искове за главница и иска за мораторна лихва върху главницата да бъдат уважени като доказани и основателни.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, Сдружение „SOS Д.С.Б.“, оспорва същата, като неоснователна. Заявява искане решението на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Подробни доводи излага в писмения отговор на жалбата. Възразява, че независимо от съображенията на първата инстанция относно характера на договора, който е обвързвал него и въззивницата-ищца, правилен е крайният извод, приет с обжалваното решение - за неоснователност на исковите претенции. Възразява, че от страна на ищцата не е доказано грижите за децата , които е полагала, дали са в рамките на трудовото правоотношение между нея и него или по правоотношението с третото лице. Въззиваемият-ответник поддържа, че в рамките на съществуващото между него и ищцата правоотношение той само е подпомагал ищцата в качеството й на „приемен родител“ по Закона за закрила на детето чрез социалната услуга „приемна грижа“ по смисъла на чл.34“а“,ал.2 от Закона за закрила на детето. Моли съда да съобрази, че социалната услуга „приемна грижа“, съгласно чл.34“а“,ал.1 от Закона за закрила на детето, включва дейностите по набиране и оценяване на кандидати за приемни семейства, по обучението им, взаимното адаптиране , подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето, но не и дейността по отглеждането на самото дете.

Възразява, че отглеждането на децата и грижите за тях ищцата дължи по правоотношението с общината, във връзка със сключените между нея и общината договори и по силата на заповедите на общината, с които на ищцата са възложени грижите по отглеждането на децата. Поддържа, че връзката между съществуващото между него и ищцата правоотношение и правоотношението, обвързващо ищцата и общината е косвена и тя е свързана с подкрепата и подпомагането на ищцата от негова /на ответника страна/ при полагането на грижи за децата в качеството й на приемен родител, която грижа е възложена на ищцата и дължима по правоотношението с третото лице - общината. Въззиваемият- ответник твърди, че наименованието на заеманата от ищцата длъжност по правоотношението с него - „приемен родител“ не й придава качеството на „приемен родител“ по смисъла на Закона за закрила на детето и нормативните актове, уреждащи статута на „приемен родител“.

Счита, че след постановеното от съда прекратяване на настаняването на децата при него и вместо това- настаняването им в приемното семейство на ищцата, е прекъсната формалната връзка между него и децата и като последица от това са прекратени и всички произтичащи от тази връзка задължения по отглеждането и грижа за децата , като същевременно е създадена нова връзка с ищцата, на която е възложено полагането на тази грижа в пълен обем. Твърди, че след създадената нова връзка с ищцата, той /ответникът/ доброволно /без нормативно задължение/ е поел помощни функции , целящи да улеснят ищцата при изпълнение на задълженията й към третото лице по отглеждането и грижата за децата. На следващо място въззиваемият-ответник счита, че след настаняването на децата в приемното семейство на ищцата по силата на правоотношението с третото лица, на практика длъжностната характеристика на ищцата за процесния период от време в рамките на правотношението с него не е отразявала действителните фактически отношения, основани на действащата към този момент нормативна уредба. Що се отнася до заместването на приемните родители, поддържа, че това не е било негово нормативно задължение, а е било израз на добра воля и желание за подпомагане на доброволните приемни семейства, като издадените в тази връзка заповеди имат само организационен характер за осигуряване на заместник- нещо , на което те по закон и в рамките на трудовото правоотношение не са имали право. На последно място възразява, че ищцата не твърди и не доказва от негова /на ответника страна/ през почивните дни да са й били възлагани задължения, различни от полагането на грижи за децата, а последните задължения не са били възлагани от него, а от трето лице по правоотношението между последното и ищцата. Ето защо, въззиваемият-ответник заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на разноските по делото за настоящото производство.

Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от ответника „SOS Д.С.Б.“ срещу определението на СРС от 15.03.2019г., с което е оставено без уважение искането му по чл.248 от ГПК – за изменение на първоинстанционното решение в частта на присъдените му разноски , чрез присъждането им в пълния размер за адвокатско възнаграждение от 1.300лв.

Възразява, че от съда не са изложени мотиви за намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Счита, че не е преценена фактическата и правна сложност на делото, която намира за значителна.

Ето защо, частният жалбоподател- ответник прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него- постановяването на друго, с което искането му по чл.248 от ГПК да бъде уважено.

От насрещната страна по частната жалба- ищцата в първоинстанционното производство В.К.С., не е депозиран писмен отговор в законоустановения срок.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

При извършената от съда проверка по реда на чл.269,изр.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК.

Жалбата е неоснователна по следните мотиви:

По иска с правно основание чл.262,ал.2 от КТ

Ищцата претендира присъждане на сумата от 16 729,15лв. като дължимо възнаграждение в увеличен размер за положен извънреден труд в почивните дни през исковия период 01.11.2013г.- 02.08.2016г. , като в молбата й от 06.04.2017г. е уточнено, че претенцията касае възнаграждение за извънреден труд за всяка неделя в частта от исковия период

01.11.2013г. - 31.08.2015г., а в останалата част от исковия период – 01.09.2015г.- 02.08.2016г. претенцията е за възнаграждение за положен извънреден труд през всяка събота и неделя.

Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че страните в процеса не са били обвързани от трудово правоотношение в рамките на исковия период от време. Този извод на първо място е изведен в нарушение на процесуалното правило на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, доколкото между страните по делото няма спор, че са били обвързани от трудово правоотношение, като този факт е и изрично признат от ответника чрез процесуалния му представител в съдебното заседание на 15.02.2017г. Нещо повече, характерът на договора като трудов по смисъла на чл.1,ал.2 от КТ се установява и от представените по делото писмени доказателства: трудов договор № 81 ДР/05.10.2010г., сключен между ответника в качеството на работодател и ищцата-като служител на 05.10.2010г. и подписаните между страните допълнителни споразумения към този трудов договор. Във времето от частта на исковия период 01.11.2013г.- 27.11.2013г. ищцата е заемала длъжността „приемен родител“ /кандидат SOS родител/, съгласно допълнителното споразумение от 17.01.2013г. , с което определеното трудово възнаграждение е в размер на 808, 04лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 1,8% равняващи се на 14,94лв. А с допълнителното споразумение към трудовия договор от 28.11.2013г. ищцата е преназначена на длъжността „приемен родител- SOS родител“, която е заемала през останалата част от исковия период от

28.11.2013г.- до датата на прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 17ДР от 01.08.2016г. на Директора на Сдружение „SOS Д.С.Б.“, като с това допълнително споразумение е увеличен размерът на трудовото възнаграждение. Последващите /след 23.11.2013г./ сключени между страните допълнителни споразумения касаят единствено промяна на размера на трудовото възнаграждение на ищцата чрез увеличаването му, а с допълнителното споразумение от 25.11.2015г. е променено и мястото на работа на ищцата – от „SOS Детско селище- Дрен“, с.Дрен, ул.“******– на гр.Перник, ул.“******към „Програма SOS Детско селище София-Радомир-Дрен“.