Решение № 413 от 21.06.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Враца, 21.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20251420100032 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството представлява трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, който е извън приложното поле на чл. 310, ал. 1 от ГПК и следователно се развива по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Ч. П. Г. с ЕГН ********** и адрес гр. ********* срещу „Интертранс“ ООД с ЕИК 106595825, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Лукашов“ № 10, ет. 5, офис 504.

Предявените с исковата молба искове, при съобразяване на изложените с исковата молба твърдения, са със следната правна квалификация: иск по чл. 215, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за сумата 1 587,00 лева-главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при полагане на труд от втора категория, за периода от 06.01.2022 г. до 16.08.2024 г.; иск по чл. 215, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРБ) за сумата 541,60 лева-главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за времето, през което ищецътслужител е бил на разположение на ответника-работодател и се е намирал извън територията на предприятието на място, изрично уговорено между тях, за периода от 1

06.01.2022 г. до 16.08.2024 г.; иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 414,22 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както следва: за 2022 г. от 06.01.2022 г. до 06.01.2025 г. в размер на 190,24 лева, за 2023 г. от 01.01.2023 г. до 06.01.2025 г. в размер на 153,78 лева и за 2024 г. от 01.01.2024 г. до 06.01.2025 г. в размер на 70,20 лева, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 149,22 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за допълнително трудово възнаграждение за времето, през което ищецът-служител е бил на разположение на ответника-работодател и се е намирал извън територията на предприятието на място, изрично уговорено между тях, както следва: за 2022 г. от 06.01.2022 г. до 06.01.2025 г. в размер на 75,45 лева, за 2023 г. от 01.01.2023 г. до 06.01.2025 г. в размер на 55,53 лева и за 2024 г. от 01.01.2024 г. до 06.01.2025 г. в размер на 18,24 лева, ведно със законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, върху цялата искова сума от 2 692,04 лева от датата на подаване на исковата молба-06.01.2025 г., до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът-служител твърди, че при ответника-работодател е полагал труд като диспечер, с място на работа: Германия, гр. Лудвигсхафен ам Рейн, считано от 28.10.2013 г., по силата на безсрочен трудов договор № 39 от 28.10.2013 г., сключен между страните по делото, както и че е напуснал работа на 16.08.2024 г. Навежда твърдения, че е през исковия период ответникът не му е изплащал никакви пари като допълнително трудово възнаграждение за „клас прослужено време“, каквото възнаграждение му се дължи по силата на чл. 12, ал. 1 от НСОРБ, както и не му е изплащал никакви пари като допълнително трудово възнаграждение за времето, през което ищецът-служител е бил на разположение на ответника-работодател и се е намирал извън територията на предприятието на място, изрично уговорено между тях, въпреки че такова възнаграждение му се дължи по силата на чл. 10 от НСОРБ и на обстоятелството, че за исковия период е бил на разположение общо 885 работни дни от по 8 работни часа всеки и му се следват поне по 10 стотинки за всеки работен час на разположение.

В срочно подадения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът „Итертранс“ ООД оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е работил за ответното дружество по силата на сключения помежду им трудов договор № 39 от 28.10.2013 г., прекратен с предизвестие от ищеца, считано от 16.08.2024 г. Посочва, че заеманата длъжност съгласно трудовия договор е била „диспечер“, а мястото на работа е било Германия, гр. Лудвигсхафен ам Рейн. Трудовите задължения на ищеца са включвали координиране и насочване на товарните автомобили на ответното дружеството на вход, през територията на и до изход на производствена фабрика на 2 компанията „Байер“, като ангажираността на ищеца не е била постоянна през рамките на установеното с трудовия договор пълно работно време. Към момента на наемането му от ответното дружеството, ищецът е бил с местоживеене в Германия и именно поради тази причина и факта на владеене на немски език, от ответното дружество „Интертранс“ ООД са се съгласили да го назначат на тази длъжност, като за яснота се посочва, че към периода на изпълнение на трудовия договор, както и преди и след това, основната икономическа дейност на ответното дружество е спедиция и международен автомобилен превоз на товари. След наемането на ищеца, на същият е била осигурена квартира в този град, служебен автомобил и служебен мобилен телефон, заплащани изцяло и за сметка на работодателя, а също така са били поемани и разходите за път при желание на ищеца да се прибира в България по време на ползване на платен годишен или друг вид отпуски, без ограничение в използвания транспорт. Предвид факта, че в трудовия договор е било определено място на работа „Германия, гр. Лудвигсхафен ам Рейн“, не може да се приеме, че спрямо възникналото трудово правоотношение са приложими разпоредбите на НСОРБ, а следва да се приеме, че за него са приложими разпоредбите на Наредбата за трудовите и осигурителните права на български граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с Постановление на Министерския съвет № 162 от 18.08.1992 г., обнародвана в ДВ, бр. 70 от 28.08.1992 г. (НТОПБГИРЧБР), като чл. 9, ал. 3 от същия нормативен акт изрично предвижда, че на работещите в чужбина по реда на тази наредба не се заплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа. Оспорва се твърдението на ищеца, че полаганият от него труд е бил от втора категория, като в тази връзка се сочи, че по смисъла на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, приета с Постановление на Министерския съвет № 235 от 20.01.1998 г., обнародвана в ДВ, бр. 123 от 23.10.1998 г. (НКТП), уреждаща по императивен начин категориите труд, трудът полаган от ищеца, докато е заемал длъжността „диспечер“, е от трета категория, а и поначало категорията на труда има правно значение единствено при пенсиониране. Оспорват се и претенциите на ищеца за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за това, че е бил на разположение на работодателя извън територията на предприятието, като в тази връзка се сочи, че е невярно твърдението, че е било уговорено изрично място за това с ответника. Излага се, че мястото на работа на ищеца не е било в конкретно предприятие, цех и т.н., а характерът на работата му е бил такъв, че е следвало да подпомага товарните автомобили на вход, през територията на и до изход на производствена фабрика на компанията „Байер“ в гр. Лудвигсхафен ам Рейн, което е означавало трудова ангажираност при необходимост от товарене, а не през цялото установено с трудовия договор пълно работно време. Ищецът не е имал обособено конкретно място, на което е трябвало да полага труд и затова му е бил предоставен служебен автомобил на разноски на ответника, с помощта на който да се придвижва 3 при необходимост до предприятието „Байер“ в гр. Лудвигсхафен ам Рейн. Товаренето на автомобили се е извършвало през деня, поради което не може да се приеме, че ищецът е бил на разположение, за което му се дължи допълнително заплащане. През целия период на действие на процесния трудов договор страните са поддържали добри отношения и ищецът не е имал искания и възражения относно размера и вида на изплащаното му трудово възнаграждение, а трудовият договор е прекратен по искане на ищеца, като му е изплатено дължимото трудово възнаграждение до последния ден от полагания от него труд. За неоснователен се намира и иска за обезщетение за забава върху главниците, претендирани от неясно как определени начални дати до датата на подаване на исковата молба. В тази връзка се твърди, че за да е налице забава в плащането като основание за възникване на акцесорното вземане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следва главното вземане да е изискуемо, тоест да е настъпил падеж. Ищецът претендира обезщетение от началото на всяка година по исковия период, което означава, че твърди настъпила забава в плащането на дневните пари преди да е изтекъл периода и преди изобщо да е възникнало задължение за изплащане на главници. Сочи се също, че претенцията за законна лихва върху цялата претендирана с исковата молба сума, включително върху сумата за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ГПК, е неоснователна и поради това, че начисляването на лихви върху лихви е допустимо само между търговци и единствено ако е уговорено, какъвто не е настоящият случай, а по отношение на претенцията на ищеца за присъждане на адвокатски хонорар се сочи, че е неоснователна и поради това, че не е представен договор за правна защита, установяващ заплащане на адвокатско възнаграждение. Въз основа на тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да отхвърли предявените претенции с произтичащите от това последици.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът приема следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от представения трудов договор № 39 от 28.10.2013 г., че ищецът Ч. Г. е заемал длъжността „диспечер“ при ответника „Итертранс“ ООД за периода от 28.10.2013 г. до 19.08.2024 г. В трудовия договор е уговорено, че мястото на работа е гр. Лудвигсхафен ам Рейн във Федерална Република Германия. Видно е от трудовия договор, че в него не е посочен размер на допълнително възнаграждение за продължителна работа.

Приложено като доказателство по делото е копие от цялото трудово досие на ответника. В същото се съдържат анекси за изменение размера на трудовото възнаграждение на ответника, както и заповеди за разрешен платен годишен отпуск на същия.

По делото е изслушана съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по която е 4 изчислило, че за процесния период евентуалното допълнително трудово възнаграждение на ищеца за придобит трудов стаж и професионален опит при прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРБ) би било: за 2022 г. – 403,20 лева; за 2023 г. – 544,32 лева; за 2024 г. – 522,47 лева или общо за исковия период 1 469,99 лева и мораторната лихва върху това евентуално вземане би била: за 2022 г. – 150,71 лева; за 2023 г. – 106,17 лева; за 2024 г. – 34,91 лева или общо за исковия период 291,79 лева, както и че евентуалното допълнително трудово възнаграждение на ищеца за допълнително трудово възнаграждение за времето, през което ищецът-служител е бил на разположение на ответникаработодател и се е намирал извън територията на предприятието на място, изрично уговорено между тях при прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРБ) би било: за 2022 г. – 198,40 лева; за 2023 г. – 198,40 лева; за 2024 г. – 127,20 лева или общо за исковия период 524,00 лева и мораторната лихва върху това евентуално вземане би била: за 2022 г. – 60,69 лева; за 2023 г. – 38,30 лева; за 2024 г. – 10,50 лева или общо за исковия период 109,49 лева. Вещото лице е посочило също, че за целия исков период ответникът е изплатил на ищеца сума в размер на 113 788,98 лева, от които сума в размер на 7199,91 в лева и сума в размер на 44 292,75 евро, с левова равностойност - сума в размер на 86 629,07 лева. Изплатените на ищеца трудови възнаграждения в лева и евро през исковия период надвишават минималните изисквания за дневни пари в размер на 56 евро съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина приета с ПМС № 115 от 03.06.2004 г. работните и календарни дни на месеца.