Решение № 4988 от 30.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4988 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело № 20221110143633 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу А. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 459, вх. Б, ап. 29, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК: 1) иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за признаване за установено, че А.

А. дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 612,39 лева, представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 4“ бл. 459, вх. Б, ап.

29, аб. № 050522, през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 2) иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. А. дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 111,17 лева , представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава в плащането на главницата за доставена топлинна енергия, за времето от 15.09.2017 г. до 17.10.2019 г.; 3) иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 9 ЗЗД за признаване за установено, че А. А. дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 45,50 лева, представляваща цена на дялово разпределение за същия имот за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 4) иск с правно основание чл. 86, ал.1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. А. дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 9,52 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение, за времето от 31.10.2016 г. до 17.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.11.2019 г. по ч.гр.д. № 62770/2019 г. по описа на СРС, 78 състав.

С Решение № 20219735 от 08.10.2020 г., постановено по гр.д. № 74936/2019 г. по описа на СРС, 78 състав, е признато за установено, че А. А. дължи на „ФИРМА“ ЕАД следните суми: сумата от 500,00 лева, представляваща стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода 30.10.2016 г. – април 2018 г., ведно със законната 1 лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата; сумата от 100,00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 500,00 лева, за периода 15.09.2017 г. – 17.10.2019 г.; сумата от 40,00 лева, представляваща стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода 30.10.2016 г. – април 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 9,00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 40,00 лева, за периода 31.10.2016 г. – 17.10.2019 г. ,

С решението предявените искове са отхвърлени като погасени по давност в частта за следните суми: за сумата в размер над 500,00 лева до пълния предявен размер от 612,39 лева, представялваща цена за ползвана топлоенергия; за сумата в размер над 100,00 лева до пълния предявен размер от 111,17 лева, представляваща лихва за забава върху главницата; сумата в размер над 40,00 лева до пълния предявен размер от 45,50 лева, представляваща възнаграждение за доставена услуга „дялово разпределение“; както и за сума в размер над 9,00 лева до пълния предявен размер от 9,52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

С Решение № 262448 от 21.07.2022 г., постановено по в.гр.д. № 12522/2020 г. по описа на СГС, III-В състав, Софийски градски съд е обезсилил Решение от 08.10.2020 г., постановено по гр. д. № 74936/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 78 състав, в частта, с която е признато за установено, че ответникът А. Н. А. дължи на „ФИРМА“ ЕАД следните суми:

500,00 лева – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода от 30.10.2016 г. – април 2018 г., 100,00 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата от 500,00 лева, за периода от 15.09.2017 г. до 17.10.2019 г.; 40,00 лева – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 30.10.2016 г. – април 2018 г.; 9,00 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата от 40,00 лева, за периода от 31.10.2016 г. -17.10.2019 г.; както и в частта, с която А. Н. А. е осъден да заплати на ищеца „ФИРМА“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 229,23 лв. – деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 62,51 лв. – деловодни разноски по заповедното производство, и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд на предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено на вземания – главница и мораторна лихва за забава, произтичащи от доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда-4“, бл. 459, вх. Б, абонатен № 050522, съгласно мотивите на постановеното от СГС решение.

В частта, с която предявените искове са отхвърлени, Решение № 20219735 от 08.10.2020 г., постановено по гр.д. № 74936/2019 г. по описа на СРС, 78 състав, е влязло в сила като необжалвано.

Настоящото първоинстанционно производство е повторно след решението на СГС и негов предмет са единствено предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове в частта, в която същите са били уважени.

Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че за периода май 2016 г. – април 2018 г. е доставял топлинна енергия на ответника А. Н. А. в топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 459, вх. Б, аб. № 050522. Твърди, че за този период стойността на потребената от ответника топлинна енергия възлизала на сумата от 612,39 лв., която сума не е заплатена от ответника. Твърди, че поради неплащането на сумата ответникът е в забава, като за периода от 15.09.2017 г. – 17.10.2019 г., размерът на обезщетението за забавено плащане възлизал на 111,17 лв. Твърди, че за същия период доставил на ответника услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия, възнаграждението за което възлизало на 45,50 лв., което не било заплатено от ответника, 2 поради което му дължал и лихва за забава в размер на 9,52 лв. за периода 31.10.2016 г. – 17.10.2019 г. Твърди, че поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящите искове, с които моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите в размер на 612,39 лв. – стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2016 г. – април 2018 г., и в размер на 111,17 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2017 г. – 17.10.2019 г. Моли още, да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите в размер на 45,50 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода май 2016 г. – април 2018 г., и в размер на 9,52 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.10.2016 г. – 17.10.2019 г. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът е привлякъл като подпомагаща страна „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК:

130036512, адрес гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов” № 3, който не оспорва предявените искове.

Ответникът оспорва предявения иск по съображения, изложени в писмен отговор на исковата молба с единствено възражение, че не е носител на вещно право върху процесния топлоснабден имот. Предявява евентуално възражение за изтекла погасителна давност.

Претендира направените по делото разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

Предмет на настоящото производство са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 500,00 лева, представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 4“ бл.

459, вх. Б, ап. 29, аб. № 050522, през периода от м.10.2016 г. до м.04. 2018 г.; сумата от 100,00 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава в плащането на главницата за доставена топлинна енергия, за времето от 15.09.2017 г. до 17.10.2019 г.; сумата от 40,00 лева, представляваща цена на дялово разпределение за същия имот за периода от м.10.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 9,00 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение, за времето от 31.10.2016 г. до 17.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.11.2019 г. по ч.гр.д. № 62770/2019 г. по описа на СРС, 78 състав.

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за сумата 500,00 лева, представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „Надежда 4“ бл. 459, вх. Б, ап. 29, аб. № 050522, през периода от м.10.2016 г. до м.04. 2018 г. (предмет на делото след връщането му за повторно разглеждане), ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; качеството потребител на топлинна енергия на ответника през процесния период, както и обстоятелството, че същият е бил собственик, респ. ползвател на топлоснабдения имот; количеството на реално доставената на ответника топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

В настоящия случай от представения по делото договор за продажба на държавен 3 недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.06.1993 г. (л. 27 от делото) се установява, че ответникът А. Н. А. е придобил в собственост недвижим имот – апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда-4“, бл. 459, вх. Б, ет. 3, като няма данни собствеността по отношение на имота след това да е била прехвърляна на трето лице.

Следователно се налага изводът, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА” АД на потребители в гр. София, действали през процесния период, като правоотношението е възникнало по силата на закона.

Ответникът не оспорва, че процесният имот през исковия период е бил топлоснабден, както и че за периода май 2016 г. – април 2018 г. доставената в имота топлинна енергия възлиза на 612,39 лв., а услугата дялово разпределение – на 45,50 лв., като тези обстоятелства са отделени от съда за безспорни и ненуждаещи се от доказване. Ответникът не спори, че не е заплатил процесни вземания на ищеца.

Задължението на ответника се определя съобразно реалния отчет на общия топломер и показанията на уредите в системата за дялово разпределение, които намират израз в изготвяните от ФДР изравнителни сметки и се консолидират в общите фактури на ответника. Еквивалентно е от начислените суми за прогнозно потребление да се приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя суми, а да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде уточнено още, че се касае за изравнителни сметки само от исковия период.