Решение № 183 от 19.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20241001000079 по описа за 2024 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Националната агенция за приходите, гр.

София, ул. “Княз Дондуков” № 52 против Решение № 1342 от 07.11.2023 г. постановено по т. д. № 1091/2023 г. по описа на Софийски градски съд,с което е отхвърлен предявените от жалбоподателя против „АНОНИМЪС ВАЙЪЛЕТ ПРОДЪКШЪНС“ ООД-в несъстоятелност, с ЕИК 130424529, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Г.

С. Раковски“ № 153, вх. А, ет. 6,. ап. 16, искове имащи правно основание по чл. 692, ал. 2, т.

1 ТЗ за установяване, че приетите в производството по несъстоятелност открито спрямо „АНОНИМЪС ВАЙЪЛЕТ ПРОДЪКШЪНС“ ООД-в несъстоятелност, с ЕИК 130424529 публични вземания на държавата в размер на общо 133 501,76 лв., от които 115 434,69 лв. – главница и 18 067,07 лв. – лихви се ползват с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото са обезпечени с наложени обезпечителни мерки – запори вписани в ЦРОЗ под № 2023022000832 и под № 2023022000950.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на решението.Иска се да бъде постановено решение,с което обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен.

Въззиваемото дружество,уведомено по реда на чл.50,ал.2 от ГПК, не е взело становище по делото.

Синдикът на дружеството не е взел становище по делото.

1

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от искова молба от ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес – гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, срещу „АНОНИМЪС ВАЙЪЛЕТ ПРОДЪКШЪНС“ ООД-в несъстоятелност, с ЕИК 130424529, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Г.

С. Раковски“ № 153, вх. А, ет. 6,. ап. 16.Предявен е иск по чл. 692, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване, че приетите в производството по несъстоятелност открито спрямо „АНОНИМЪС ВАЙЪЛЕТ ПРОДЪКШЪНС“ ООД-в несъстоятелност, с ЕИК 130424529 публични вземания на държавата в размер на общо 133 501,76 лв., от които 115 434,69 лв. – главница и 18 067,07 лв. – лихви се ползват с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото са обезпечени с наложени обезпечителни мерки – запори вписани в ЦРОЗ под № 2023022000832 и под № 2023022000950. Поддържа се, че с молба от 27.02.2023 г. НАП е предявило за приемане и удовлетворяване в откритото производството по несъстоятелност на „АНОНИМЪС ВАЙЪЛЕТ ПРОДЪКШЪНС“ ООД публични вземания с общ размер от 157 088,15 лв. На 05.04.2023 г. по портидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ е обявен списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в които са включени посочените по-горе публични вземания.Вземанията били приети от синдика в пълния им размер, но при предвиден ред на удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 6 ТЗ, а лихвите начислени след датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност - по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ ищецът[1]направил възражение срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на предявените и приети публични вземания в размер на сумата от 133 501,76 лв. С определение от 20.05.2023 г. постановено от съда по несъстоятелността на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ възражението на НАП било оставено без уважение, а съставения от синдика списък на приетите вземания бил одобрен без да се направят изменения по отношение възприетия ред за удовлетворяване на вземанията на НАП отнасящи се до сумата от 133 501,76 лв. Подържа се в исковата молба,че основание за възникването на публичните вземания в размер на сумата от 133 501,76 лв. предявени за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на ответното дружество са ревизионен акт от 07.02.2023 г., поправен с ревизионен акт от 20.02.2023 г. и декларации по ЗКПО, както и такива по Образец 6 към КСО и по ЗДДФЛ. Поддържа се, че посочените вземания имат характера на обезпечени такива по смисъла на чл. 722, ал.1, т. 1 ТЗ поради това,че за същите от публичен изпълнител при НАП били наложени запори, което е било направено чрез издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 15.04.2022 г., Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 25.01.2023 г. и Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки от 21.02.2023 г. Подържа се,че тези запори са били вписани от ищеца в ЦРОЗ под № 2023022000832 и № 2023022000950,поради което ищецът имал привилегията да получи удовлетворяване на вземанията си в размер на 133 501,76 лв. по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 2

ТЗ.

От страна на ответното дружество не е подаден отговор на исковата молба.

По делото на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ съдът е конституирал като страна в производството – В. П., в качеството му на назначен синдик на ответното дружество,в който се поддържа, че според чл. 200 ДОПК налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение. Вярно било, че сочените в ИМ постановления за обезпечение на вземанията датирали от 15.04.2022 г. и 25.01.2023г., но доколкото в чл.

202, ал. 1 ДОПК се предвиждало, че запорът на вземания на длъжника от банки се смятат за наложени от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката, а ищецът не е ангажирал доказателства от такова естество, то не можело да се смята, че наложените обезпечения са произвели действие. На следващо място се изтъква, че наложените с постановленията от 15.04.2022 г. и 25.01.2023г. запори са били вписани в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ към момент следващ датата на постановяване на РОПН /20.02.2023 г./, а съгласно чл.

638, ал. 4 ТЗ не е допустимо налагането на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имущество на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност спрямо него. Поради това,че налагането на обезпечителната мярка завършва с вписването на запора в ЦРОЗ, а това е станало факт след момента на откриване на производството по несъстоятелност спрямо „АНОНИМЪС ВАЙЪЛЕТ ПРОДЪКШЪНС“ ООД, то същата не е породила обезпечително действие,поради което кръдитора не може да ползва привилегията по чл. 722, ал. 1,т. 1 ТЗ.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа страна:Съдът е направил служебна справка по партидата на дружеството в Търговския регистър и е установил, че спрямо него с Решение № 151 от 03.02.2023г. по т.д.

№ 1352/2022 г. на СГС е обявена неплатежоспособността му с начална дата – 31.12.2021 г. и е открито производство по несъстоятелност. Решението е обявено по партидата на дружеството на 03.02.2023 г. За временен синдик на дружеството е назначен – В. П.,който с определение от 27.10.2023 г. Е назначен за постоянен синдик. С молба изх. № М-24-28-1658 от 27.02.2023 г. /постъпила по делото на 06.03.2023г./ Националната агенция за приходите е предявила за приемане с в производството по несъстоятелност публични вземания към него в общ размер на сумата от 157 088,15 лв., от които 137 733,62 лв. – главници и 19 354,53 лв.

– лихви. За част от тях /115 434,69 лв. – главница и 18 067,07 лв./ Националната агенция за приходите поддържа, че са обезпечени с наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и депозити, които запори са били надлежно вписани в ЦРОЗ на 20.02.2023 г., за което им се следва привилегия на удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. На 05.04.2023 г. по партидата на дружеството е обявен списък на приети вземания, в чието съдържание са включени като необезпечени предявените от НАП вземания посочени по-горе с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. В списъка е посочено, че вписванията на наложените от НАП запори в ЦРОЗ са извършени на 20.02.2023 г., което е момент следващ този на постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност – 03.02.2023 г. На 11.04.2023 г. в срока 3 чл. 690 ТЗ НАП подал възражение, с което е поискал да се внесат промени в изготвения от синдика списък на приети вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, състоящи се в това относно публични вземания в размер на сумата от 133 501,76 лв. да бъде предвиден ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради това, че същите са обезпечени с вписани по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ запори. С определение от 20.05.2023 г. постановено по т.д. № 1352/2022 г. на СГС е одобрил на основание чл. 692, ал. 4, вр. ал. 2 ТЗ, списък на предявени от кредиторите и приети от синдика вземания на кредиторите на дружеството,обявен в ТР – АВ под №20230405105455 и е оставил без уважение направеното възражение.С постановление с изх. № С 220022-022-0023830/15.04.2022 г. са наложени обезпечителни мерки за събирането на изискуеми публични вземания от „АНОНИМЪС ВАЙЪЛЕТ ПРОДЪКШЪНС“ ООД по изпълнително дело № 221180807/2022 г. в размер на 7 676,21 лв.

– главница и 115 583,58 лв. – лихва. С друго постановление № С230022-0230000175/25.01.2023 г. са наложени обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК за събиране на бъдещи публични вземания от дружеството в размер на сумата от 105 101,28 лв., в т.ч. главница – 90 764,07 лв. и лихва – 14 337,21 лв. Представено е удостоверение № 1571175/20.02.2023 г. издадено от ЦРОЗ, с което се удостоверява, че по партида № 130424529 на дружеството са извършени вписвания на запори по реда на чл. 4 от ЗОЗ на датата – 20.02.2023 г. в 11,51 ч. и 12,21 ч. , като вписванията са под № 2023022000832 и под № 2023022000950, като те са инициирани от ТД на НАП – София.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна,че с разпоредбата на чл.722, ал.1 от ТЗ е предвиден ред за удовлетворяване на приети вземания в производството по несъстоятелност като съгласно чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ първи по ред са вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози.По делото е установено, че в производството по несъстоятелност на ответника са приети за удовлетворяване публични вземания, в това число и такива в размер на 133 501,76 лв., от които 115 434,69 лв. – главница и 18 067,07 лв. – лихви, които са предявени от Национална агенция за приходите с молба от 06.03.2022 г. и които вземания са обезпечени със запори.От приложеното по делото удостоверение от ЦРОЗ е установено, че вписаните запори са вписани по искане на НАП, като не са налице данни, дали представените по делото постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки, са основанията послужили за вписванията,поради това,че липсва представяне на заявленията за вписване и приложените към тях документи.Съдът е приел,че липсата на данни за основанията, въз основа на които са извършените вписванията съставлява самостоятелно основание за неоснователност на предявените искове, като недоказани.

Съдът е приел,че исковете биха били основателни само ако бъдат доказани твърденията на ищеца, на които е основал исковете си, че процесните постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки на публичния изпълнител при ТД на НАП София, индивидуализирани в исковата молба, са вписани по партидата на длъжника в ЦРОЗ.Съдът е приел,че след като този факт не е доказан,то исковете са неоснователни само на това основание.

4

Според решението привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на приетите процесии публични вземания, произтичаща от наложените запори по реда на ДОПК не съществува. Вписването на процесните обезпечителни мерки, наложени по реда на ДОПК, е недопустимо. С разпоредбата на чл.26. ал. 3. т.11 от ДОПК /ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 т.1, е предвидено в ЦРОЗ да се вписва запорът, наложен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С изменението на тази норма с ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., е отпаднала възможността за вписване на наложените по реда на ДОПК обезпечителни запори. В случая вписванията на запорите в ЦРОЗ е извършено на 28.03.2019 г., към която дата Законът за особените залози не предвижда такава възможност, което обуславя и недопустимост на извършеното вписване. Съдът е приел,че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Вписването на запор по реда на 3ОЗ не осигурява право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е наложен запора, като такова право не би могъл да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. Вписването на запора по реда на ЗОЗ, има за цел да противопостави правата на лицето, в чиято полза е вписан на правата на кредитора, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху имуществото.