Решение № 221 от 13.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Варна, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. А.а като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900629 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК“АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Московска №19, срещу М. Е. З., род. ****** ЛНЧ *******, гражданин на *****, с адрес ****************, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 75 765,16 лева, представляваща сбор от незаплатена главница и капитализирана възнаградителна лихва през гратисния период, произтичащи от Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 12.11.2013 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 26.09.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 7414,90 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.05.2021 г. до 25.09.2022 г. и сумата от 530,12 лева, представляваща неустойка за забава (лихвена надбавка) по чл. 17.1. от договора за периода от 01.06.2021 г. до 25.09.2022 г.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по 1 реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 12.11.2013 г., е постигнато съгласие с кредитополучателя М. Е. З. да му бъде предоставена сума в размер на 78 233,20 лева за заплащане на такси за обучение в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – гр. Варна. Кредитът е усвояван на етапи чрез преводи по банковата сметка на учебното заведение в размер на дължимата такса за обучение за съответния учебен период, като са извършени общо седем усвоявания в размер на по 7823.32 лв. /семестриална такса/, съответно на 13.11.2013 г., 18.02.2014 г., 26.09.2014 г., 05.02.2015 г., 11.09.2015 г., 23.02.2016 г. и 03.10.2016 г., или общо 54763,24 лева. Срокът за издължаване е уговорен на 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който съгласно чл. 3 от Договора обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен. През гратисния период е начислявана възнаградителна лихва върху усвоените парични средства в размер на 7% годишно, която е капитализирана на годишна база към усвоената част от кредита съгласно чл. 10.2 от Общите условия /ОУ/, като размерът й до 30.09.2020 г., когато изтича гратисният период, възлиза на 24717,34 лв. Считано от тази дата кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 922,84 лева, с краен падеж 01.09.2030г. След изтичане на гратисния период са извършени от кредитополучателя общо 9 плащания, с които са погасени изцяло дължимите вноски до 01.05.2021г. и частично дължимата лихва към 01.06.2021г. След този момент длъжникът е в забава по отношение на 16 месечни вноски с падежи в периода 01.06.2021 г. до 01.09.2022 г., поради което и всички суми за главници, договорни, наказателни и лихви за просрочие са изискуеми предсрочно съгласно т. 17.2 от ОУ, като отправя изявление за последното чрез исковата молба. Претендира се присъждане на дължимата главница в нейния консолидиран размер с включени капитализации, възнаградителната лихва за периода 01.05.2021 г.-25.09.2022 г. и мораторна неустойка по т. 17.1 от ОУ в размер на 10 % върху просрочената главница за периода 01.06.2021 г.

- 25.09.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва автентичността на подписите за кредитополучател, положени в процесния 2 договор и общите условия към него. Позовава се на недействителност на договора поради липса на съгласие, а евентуално поради неспазване изискванията на ЗПК за предоставяне на изискуемите формуляри за преддоговорна информация, тъй като кредитополучателят е чужд гражданин и не е разбирал съдържанието и смисъла на договора и ОУ, които са съставени и подписани на български език. Твърди, че превод на договора не е извършван. Представената ръкописна декларация от преводач се оспорва с твърдения, че е съставена впоследствие, че няма доказателствена стойност, тъй като е частен документ, удостоверяващи изгодни за ищеца факти, че липсва подпис на преводач на всяка страница, че липсва удостоверяване на какъв език е извършен преводът. Позовава се на нарушение на чл. 5 от Директива 93/13 ЕИО, според който на потребителя се представят на разбираем и ясен за него език общите условия в писмен вид. Твърди, че лихвеният процент, уговорен в размер „до 7 %“ на годишна база е неопределен, отделно банката е предвидила формула, по която лихвата се определя и излиза извън пределите на нормативно установения лимит, без да е предоставен погасителен план. Счита клаузата за възнаградителна лихва за неравноправна, тъй като няма яснота как и в какви граници до посочените 7% ще се олихви задължението. Клаузите, свързани с погасителния план, също са неравноправни, тъй като кредитополучателят не е запознат с начина, по който се формира същия. Прави възражение за нищожност на клаузите за капитализиране на лихва към главница и начисляването на лихва върху лихва /анатоцизъм/ (т.10.2. от ОУ) поради противоречие с чл.10, ал.3 от ЗЗД и поради неравноправност по смисъла на чл.143, т. 10, т. 13 и т. 19 от ЗЗП.

Твърди нищожност на клаузата на т.17.1. от ОУ за двукомпонентна неустойка с доводи за противоречие с чл.20, ал.2 от ЗКСД. Оспорва настъпването на условията по чл. 23 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти и чл.

4 от процесния договор, тъй като не са представени доказателства, че ответникът е преминал всички семестриални изпити и е провел преддипломния си стаж, които в кумулативност биха допуснали лицето до възможността да положи държавни изпити по специалността. Допускането до държавен изпит е свързано с успешно проведен курс на обучение, който за специалност „Медицина“ включва период на обучение от 6 години, в 10 учебни семестъра, като до държавен изпит се допускат студенти, които са издържали всички семестриални изпити и са провели съответния стаж. В 3 случая в представените уверения има данни, че ответникът е бил записан в четвърти курс, т.е. липсват доказателства, че се е дипломирал. Поддържа, че ответникът не е завършил семестриално пълния курс на обучение и не е провел изискуемия преддипломен стаж. Твърди, че гратисният период не е изтекъл, както и че погасителен план между страните не е уговарян, както изисква чл.24, ал.2 от ЗКСД. Излага становище за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, като се позовава на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва редовното уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита чрез предявяването на искова молба. Счита, че предсрочното погасяване на кредита следва да се съобрази при определяне размера на дълга. Твърди недължимост и на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, доколкото съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗКСД дори при просрочие ищецът има право на лихва в размер на не повече от 7%

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С представения заверен за вярност Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 12.11.2013 г. „Банка ДСК“ АД се е задължило да предостави на М. Е. З., роден на 25.01.1991 г., ЛНЧ *******, сумата от 78 233,20 лева за заплащане на такси за обучение на кредитополучателя, при фиксирана възнаградителна лихва, която не може да надхвърля 7 % годишно. Съгласно т. 4 от договора кредитът се усвоява на части чрез периодични преводи в размер равен на дължимата такса за обучение за съответния семестър по сметка на съответното учебно заведение, посочена в документа, удостоверяващ качеството на кредитополучателя (студент или докторант). Уговорен е срок за издължаване на кредита от 120 месеца след изтичане на гратисния период чрез равни месечни вноски с падеж всяко 1-во число на месеца съгласно погасителен план, който се изготвя и представя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.

Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 01 число на месеца.

Самият гратисен период е уреден в т.3 от договора и раздел III от представените по делото Общите условия за кредитиране на студенти и 4 докторанти, които подписани от кредитополучателя на всяка страница представляват неразделна част от договора, съгласно т. 11 от него. Според чл.8.1. от ОУ продължителността на гратисния период обхваща периода от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност. Съгласно чл.8.2. от ОУ през време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва. В т. 10.2. на ОУ е предвидено, че по време на гратисния период банката начислява възнаградителна лихва, която се капитализира годишно. В чл.17.1. от ОУ е предвидено, че при забава в плащането, частта от погасителната вноска, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В чл.17.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна законната лихва по чл.86 ЗЗД.

Договорът за кредит и приложимите Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и докторанти са надлежно подписани от кредитополучателя на всяка страница и в края. На последната страница е налице удостоверяване, съставено ръкописно на 12.11.2013г., от преводача Стоян Монев Монев, че последният е извършил превод устно, правилно и пълно на всички декларации, искане за кредит, договор за кредит и Общите условия на Банка ДСК на кредитополучателя М. Е. З..

Автентичността на удостоверяването от преводача не е оспорена.

С оглед предприето от особения представител на ответника оспорване по чл.193 от ГПК, по делото е допусната съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че всички подписи, положени на всяка страница от договора и общите условия, са изпълнени от кредитополучателя М. Е. З., поради което съдът приема, че същите са автентични.

За установяване на обстоятелството, че ответникът владее български език, по делото е представено и искане за целеви потребителски кредит, 5 попълнено ръкописно на български език, съдържащо подпис кредитополучателя, което не е оспорено досежно неговата автентичност. на

Представени са 7 бр. уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД, издадени от МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ на 17.10.2013 г., 18.02.2014 г., 25.09.2014 г., 02.02.2015 г., 02.09.2015 г., 29.01.2016 г. и 26.09.2016 г., с които се удостоверява правото на ответника да се запише като студент по специалност „Медицина“ за съответния семестър и дължимата семестриална и годишна такса в размер на по 7823.32 лева. Видно от последно издаденото от университета Уверение от 26.09.2016 г., ответникът е бил записан за зимен семестър от четвъртата година на обучението си, като срокът за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа е месец септември 2019 год. Изрично е посочено в уверенията, че срокът за обучение по специалността е 6 години.