Определение № 1561 от 04.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1561 гр. Плевен, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500827 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274,ал.1 от ГПК вр. чл.248 от ГПК.

Производството е образувано по постъпила частна жалба от Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ 180978004, със съдебен адрес: гр.

***********, в качеството й на пълномощник на Л. В. С. – ищец в първоинстанционното производство против Определение № 3588/11.07.2025 г., постановено по гр. дело № 6923/2024 г. по описа на Пл.РС по реда на чл.248 от ГПК.

В жалбата се изразява становище, че постановения съдебен акт е неправилен и изцяло лишен от мотиви, досежно доводите за разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение. Позовава се на изменената Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, с която е премахнато минималното адвокатско възнаграждение, като е посочено, че то подлежи на свободно договаряне между клиента и адвоката, но в случаите когато липсва уговорено такова, същото следва да се определи като се приложат критериите на Наредбата, като с направената промяна в същата, противоречието с европейското законодателство, което е установено в Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС е преодоляно. Жалбоподателката посочва, че евентуално основание за намаляване на адвокатския хонорар може да съществува, но само 1 ако претендирания размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен род дела. В този случай, съдът би могъл да направи преценка за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като се вземат предвид обемът на извършената работа, броят на съдебните заседания, нуждата от правна квалификация и други релевантни фактори. Посочва, че в настоящия случай е определено възнаграждение в размер на 400,00 лв. без ДДС, което е 70% по-ниско от заложеното като критерии в чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, която не определя минимуми, а определя критерии, по които съдът да се води при липса на уговорен размер между клиента и адвоката или при направено възражение за прекомерност от другата страна.

Жалбоподателката твърди, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, първоинстанционният съд не е зачел член 101, §1 ДФЕС, гарантиращ, че в интерес на потребителите икономическите оператори - предприятия ще се конкурират като формират свободно своите цени. Определяйки произволно адвокатското възнаграждение в условията на неразумност и непропорционалност, съставът демонстрира непознаване на основите на конкурентното право. Счита, че следва да бъде съобразена и практиката на ВКС, формирана след постановяване на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, съгласно която, макар НМРАВ да няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. при служебното определяне на възнаграждението.

Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил критерия, сочен от СЕС за приложим при преценка на разумността, а именно пропорционалността на адвокатското възнаграждение - да бъдат покривани значителни и подходящи части от разноските на адвоката и по-конкретно не е преценил цената на иска, положения от адвоката труд, който обхваща не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но административнотехническа дейност за организиране на делото, за която решаващият съд е подпомаган от административен персонал, докато адвокатът или извършва тази дейност сам, или калкулира във възнаграждението си и пропорционална част от възнаграждението на ангажирания от него служител, вкл. калкулира и административно-техническите си разходи за консумативи. Присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до некачествено оказване на 2 адвокатски услуги.

Моли окръжния съд да отмени обжалваното определение на Пл.РС като определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545 чрез пълномощника юрк. Кр. К., в който се изразява становище, че подадената въззивна жалба е недопустима и неоснователна.

Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е съобразил решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Позовава се, че съгласно Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, в конкретния случай съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на целите и критериите: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото.

Освен това съдът следва да съобрази дали минималния размер на възнаграждението е съобразен с критериите, установени в практиката на СЕС, а именно: дали е съразмерен спрямо фактическата и правната сложност на делото; дали гарантира достъп до правосъдие; дали отразява качеството и обема на правната услуга; дали обезпечава справедливо разпределение на разноските между страните и дали се изпълнява изискването загубилата страна да понесе поне значителна част от разходите на насрещната страна.

Твърди се, че в настоящия случай, който е за договор за паричен заем, че не е налице фактическа или правна сложност по делото, липсват насрещни или обратни искове, както и други процесуални или доказателствени усложнения.

Също така, обемът на извършената адвокатска работа не надхвърля обичайното за подобен спор, а материалният интерес не е със значителен размер.

Моли окръжния съд да остави без уважение подадената въззивна жалба.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

3

С Решение № 858/12.06.2025 г., постановено по гр.д. № 6923/2024 г. по описа на Пл.РС „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545 е осъдено да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Е. И., ЕИК 180978004, адрес: гр.

************* на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА сумата от 480,00 лв. с ДДС за предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото.

С Определение № 3588/11.07.2025 г., постановено по гр. дело № 6923/2024 г. по описа на П.РС в производство по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба вх. № 20453/26.06.2025г., депозирана от Л. В. С.

,чрез ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, с която се иска съдът да измени Решение № 858/12.06.2025 г., постановено по гр.д. № 6923/2024 г. по описа на Пл.РС в частта за разноските.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че адвокатското възнаграждение е определено при условията на чл.78 от ГПК, като при определянето му е взет предвид Договор за правна помощ от 25.11.2024 г., фактическата и правна сложност на делото, проведеното едно единствено съдебно заседание, качеството и обема на правната услуга изготвяне на искова молба, становище по делото, като процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание, както и събраните по делото писмени доказателства, поради което е оставил без уважение депозираната молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Тези изводи на първоинстанционния съд изцяло се споделят и от настоящата въззивна инстанция.

Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от Л. В. С., чрез адв. Е. И., с която са предявени два обективно съединени иска, както следва: иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 566738/13.09.2023 г. и иск с правно основание чл.55 ал.1 от ГПК за заплащане на сумата от 285,22 лв. ,като недължимо платена.

Съгласно задължителния характер на даденото от СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. тълкуване на чл.101, § 1 от ДФЕС и практиката на ВКС, определените с Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минимални размери на адвокатските 4 възнаграждения не могат да представляват база за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение според изхода на делото, а основният критерий при преценката за това е дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Следва обаче да се посочи, че Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС дава възможност за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, а не задължение за такова намаляване, т.е. посочените в Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на подобни възнаграждения, като техният размер следва да се преценява с оглед вида на предоставените услуги, вида на спора,материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Т.е. цитираното по-горе решение на СЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

От така даденото разрешение по преюдициалното запитване, което е задължително за съдилищата /чл. 633 от ГПК/, следва, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от размерите, определени съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, с което чрез посочения там чл. 36 от ЗАдв. се препраща към наредбата. Размерът на разноските за адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката, като се има предвид и че установената от законодателя възможност за намаляване поради прекомерност на тези разноски е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие /в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т.3 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

При присъждане на адвокатско възнаграждение съдът определя същото в зависимост от правната и фактическата сложност на делото. Ориентир за точния размер на възнаграждението се явява и материалният интерес по 5 производството. При преценка за фактическата сложност на едно производство релевантно е наличието на множество факти, които следва да се установят по делото. Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато съдът прави преценката си за това дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на процесуалния представител на страната.

В конкретния случай от страна на процесуалния представител на ищеца са изготвени единствено искова молба и молба за изменение на иска, като в проведеното единствено съдебно заседание по делото, адв. Е. И. в качеството си на процесуален представител на ищеца не се е явила. Събраните по делото доказателства са в незначителен обем, като от страна на процесуалния представител на ищеца не са направени допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство,материалният интерес е в размер на 1500лв. Постановеното решение на Пл.РС №858/12.06.2025г. не е обжалвано и е влязло в сила.