Решение № 726 от 12.06.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 825/2025
- Вид
- Решение № 726
- Подписан
- 12.06.2025
- Състав
- Христо Милков Минев
Цитирани разпоредби
- чл. 105, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл.92, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.99 · Закон за автомобилните превози
- чл. 143, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1, ал.3 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1, ал.3 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.47, ал.1, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.47, ал.1, б."б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.47, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.105 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 726 гр. Варна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110200825 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК 116047390, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185, представлявано от М.Н., ЛНЧ **********, депозирана от Г. С. от АК - Ст.Загора срещу Наказателно постановление № 23-0002950/30.05.2024год. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което за нарушение на чл. 40, ал.5, пр.2 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, на осн. чл.99, пр.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева. В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че то есъщото е постановено при съществени нарушения на процесуалните правни норми. Твърди се, че още при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е спазено изискването по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на този акт в присъствието на най-малко двама свидетели. В резюме се изтъква, че АУАН № 338719/ 25.03.2024г. противоречи на всички алтернативно предвидени от закона процесуални изисквания за съставянето му по чл.40, ал.1, ал.3 и 4 от ЗАНН. Възз. твърди, че не са спазени императивните реквизити на атакуваното НП залегнали в чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, като по-точно не са посочени смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Не било посочено и взети ли са те предвид 1 при определяне на наказанието. Счита, че този пропуск представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се ограничава правото на защита на жалбоподателя и се затруднява изграждането на защитна теза. Изтъкват се аргументи и за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява от законен или упълномощен процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки, преповтарящи съдържанието на жалбата, с добавени аргументи, че НП е издадено от некомпетентен орган. Сочи се, че неправилно е приложена санкционната норма, тъй като нарушението следвало да се подведе под общата санкционна норма. Иска се отмяната на НП или алтернативно неговото изменение в посока на приложение на санкционната нормата на чл.105 от ЗДвП. В жалбата и в становището се претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител- експерт с юридическо образование, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено на аргументите посочени в писменото становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.03.2024г. в ОО“АА“ - Варна постъпил сигнал от „Арда Тур“ ЕООД гр.Хасково, че дружеството превозвач „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ" ЕООД с ЕИК 116047390 не спазва маршрутното разписание в гр. Шумен по линия Шумен – Гебзе /Турция/, като тръгва от Автогара гр. Шумен в 20:15ч., вместо в определения в маршрутното разписание час 22:45ч. По така подадения сигнал на възз. дружество била извършена проверка от служители на ОО „АА“Варна, сред които и св.В. П.. В хода на проверката било констатирано, че превозвача "Нишикли травел" ЕООД, притежава лиценз на Общността за превоз на пътници № 0470, валиден до 31.12.2026г. При проверка на дневника на автогара Шумен за дата 12.09.2023г. проверяващите констатирали, че без основание автобус марка „Мерцедес“, с рег.№ А7540НТ е потеглил от Автогара-Шумен в 20:20ч. на 12.09.2023г. по маршрут гр.Силистра - гр.Малко Търново, Р България – гр.Дерекьой - гр.Истанбул, Р Турция, вместо в 22:45ч., който час бил утвърден в маршрутно разписание към Разрешително № 2
2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027г. При тази констатация, един от проверяващите инспектори –св. П. счел, че в гр.Варна, по седалището на дружеството, същото не е осигурило спазването на маршрутно разписание към Разрешително № 2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027г., с което е извършило нарушение на чл. 40, ал.5, пр.2 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС. Поради това и съставил срещу дружеството АУАН. Актът бил предявен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което се запознало със съдържанието му и го подписало без възражения. Възражения не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
В последствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на осн.99 от ЗАвПр, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00лв. Наказателното постановление било връчено на упълномощеното от представляващия дружеството лице на 26.07.2024г.
В законоустановения 14-дневен срок- 08.08.2024г., видно от пощенското клеймо, чрез Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Варна, въззивното дружество депозирало жалба, до РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, разрешително за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, маршрутно разписание, извадка от дневника на Автогара - Шумен, сигнал, извадки от регистър на ОО „АА“, пълномощни и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви. Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.П..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
3
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно Заповед № РД-08- 107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията. Съдът не споделя становището депозирано от процесуалния представител на наказващия орган, че предвид неточно посочените разпоредби на ЗАНН липсва овластяване, респективно компетентност на Началника на ОО “АА“ - Варна да издава НП. Съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвПр, Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностнилица с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. В случая компетентен да издаде НП е министърът на транспорта и съобщенията, който е овластен от закона да делегира правомощия на длъжностни лица от структурите, които ръководи.
Ирелевантно е, че при издаване на заповедта е допусната непрецизност поради вписани основания по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН вместо по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“а“ от ЗАНН. Така или иначе компетентността на Министъра на транспорта и съобщенията не произтича от ЗАНН, а от специалния закон -Закона за автомобилните превози, който му дава права да делегира правомощия. Ето защо и възраженията в становището на възз. не се споделят от настоящия съдебен състав. АУАН също е съставен от компетентно лице - инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Варна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Калоян Калоянчев присъствал при установяване на нарушението и съставяне 4 на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Използваната от законодателя множествена форма на съществителното име „свидетели“ не може да се обоснове извод за нередовност на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради подписването му от един свидетел. Освен това, чл. 40 ал. 4 от ЗАНН предвижда, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАННадминистративнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.Варна. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Липсата на посочване на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства - реквизит на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН е ирелевантно в случая, тъй като наказан субект е ЮЛ, а не физическо лице , че да се обсъжда въпросът за вината. Правилно е било прието, че нарушението е извършено на 12.09.2023г. /датата на извършване на превоза по маршрута гр.Силистра - гр.Истанбул/. Мястото на нарушението също е правилно определено и това е не само мястото където е нарушено 5 разписанието, но и седалището на дружеството, по което е следвало превозвача да създаде организация и да осигури спазването на разписанието.
Как и по какъв начин е следвало да се осигури спазването на разписанието е ирелевантно, тъй като възз. като превозвач разполага с комплекс от мерки по осигуряване задълженията си вменени му със законите и подзаконовите нормативни актове, касателно притежаваното от него разрешително. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр.Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Началника на ОО"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08107/29.02.2024 год. /приложена към преписката/ министърът на транспорта и съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областните отдели "АА" да издават НП за нарушения по ЗАвПр без да обвързва тезиправомощия с територията на която са извършени нарушенията. След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е повдигнато обвинение с НП. В конкретния случай, по делото, няма спор, че въззивното дружество е "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Това не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава лиценз за международен превоз на пътници.
Разпечатката съдържа 21 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7bbc18c-93c9-4962-a5ae-c245959e5121