Решение № 1356 от 20.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. Плевен, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430102134 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.22 от ЗПК вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, при условията на евентуалност - с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.чл.22, вр.чл.11 и чл.19 от ЗПК.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д.

М. С., ЕГН **********, против ***, ***. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен *** съгласно който страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 3 067.75евро, със срок на погасяване 24 месеца, размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36.00%, а ГПР е 42.58%. Твърди се, че в чл.19 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ Твърди се, че в чл.29 ал.1 от Договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл.19 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Посочва се, че неустойката се заплаща от 1 заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 5988,86 евро, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Ищецът счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Ищецът счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Ищецът счита, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр.чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Твърди се, че в договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Ищецът счита, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения. Ищецът смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва се, че съгласно процесния договор, заемателят се задължава да осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочени в договора. Твърди се, че съгласно договора, в случай, че заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, последният дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план.

Ищецът излага доводи, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора и се позовава на нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Твърди се, че на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е 2 отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Ищецът излага доводи, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно. Счита също така, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Позовава се на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Ищецът излага съображения, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Твърди, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Ищецът акцентира, че непредставянето на обещани обезпечения, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. Посочва, че кредиторът вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Във връзка с горното, ищецът сочи, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ищецът сочи също така, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.

Ищецът счита, че по този начин договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП. Заявява, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр.чл.11, ал.1, 3 т.10 от ЗПК *** не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Сочи, че ако ГПР е бил законосъобразно описан, действителният щял да възлезе многократно над допустимия процент, съгласно ЗЗП. Ищецът се позовава на нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Ищецът сочи, че целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“. Ищецът счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Счита, че размерът на възнаградителната лихва за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Сочи, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор. В условията на евентуалност, ако договорът се приеме за валиден и действителен, се позовава на нищожност на отделни негови клаузи, а именно клаузата, с която на ищеца е начислена процесната неустойка, в размер на 0.9%. Отправено е искане за обявяване нищожността на *** между ищеца и ***, а при условията на евентуалност - за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29 ал. 1 от Договора за паричен заем предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение. Претендира разноски, представя писмени доказателства. Направено е искане за допускане изготвянето на СИЕ.

Ответникът, твърди, че ищецът злоупотребява с права като е предявил единадесет идентични искови молби, с които оспорва на практика една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между тях договори. Твърди, че процесуалното поведение на 4 ищеца има за цел да го увреди, както и да възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Ответникът счита още, че следва да се изследва качеството на потребител на ищеца по делото с оглед множеството от договори, които е сключил и които представляват бизнес процес, с крайна стопанска цел, а не потребителска. Ответникът сочи, че дори и неустоечната клауза да е нищожна, тя не обуславя нищожност на договора с оглед правилото на чл.26,ал.4 ЗЗД. Договорът за кредит е сключен при съвпадащи насрещни волеизявления, като потребителят получил подробна информация, а договорът бил сключен по негово искане. Сочи, че след като кредиторът е одобрил заявката е изпратил ОУ и СЕФ на ел. поща, посочена от ищеца, той е бил запознат с всички условия предварително, преди да даде своето съгласие.

Твърди, че в договора и в СЕФ се съдържали компонентите, които формират ГПР по договора, като при нормативно определен ГПР от 59.10%, този по договора бил 42.58%. Заявява, че уговорената неустойка не следвало да се включва в този процент, тъй като кредиторът има задължение да посочи ГПР и компонентите му към датата на договора, а не възникнали след сключване на договора. Сочи, че кредитополучателят бил изначално информиран за тази клауза, а тя предвиждала заплащане на неустойка само за дните, в които не е предоставено обезпечение. Заявява, че е извършил проверка на платежоспособността на ищеца още при отправеното искане за отпускане на кредит, че клаузата за неустойка е уговорена като санкция за неизпълнение, а не като забава. Тази практика била съобразена със закона – чл. 11 т.18 ЗПК.

Освен това кредитополучателят разполагал с 14 дни за да се откаже от договора по реда на чл. 29 ЗПК, но не го сторил, поради което ответникът счита, че е договарял недобросъвестно с оглед нормата на чл. 12 ЗЗД. Според ответника клаузата не противоречи на нормите за неравноправност, след като клаузите са индивидуални уговорени, ясно и точно описани, при което потребителят има предвидимост преди и след сключването на договора, т.е. той бил предварително наясно с икономическите последици. За знанието на потребителя сочи, че се извлича и от факта, че ищецът е подписал множество договори с идентичен кредитен продукт, като той бил в трайни отношения с търговеца на продукта. Многократното ползване на един продукт, означавало, че многократно ищецът се е запознал и с едни и същи общи условия. Така ищецът инициирал последващи сключвания на договори за кредит, при ясно съзнание за условията по тях. Затова и настоящия договор за кредит следвало 5 да се тълкува в контекста на трайни отношения между страните. Твърди, че не оспорва твърдението, че неустойката не е част от ГПР, т.к. според него тя не трябва да се добавя към него. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Страните не спорят, че между тях е сключен *** по силата на който на ищеца е отпусната в заем като кредитна линия сумата от 6000лв./3 067.75евро, със срок на погасяване 24 месеца, размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36.00%, а ГПР е 42.58%. В чл.19 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант отговарящ на условията, посочени в ОУ или банкова гаранция - в срок от 3 дни от сключване на договора. Самите условия на се посочени в договора, не са конкретизирани членовете от ОУ, които сочат тези изисквания. В чл. 20 от представените ОУ на ищеца са посочени многобройни изисквания към лицето, което може да бъде поръчител по кредит – минимален осигурителен брутен доход 1500лв, минимум 6 месеца валидно трудово или служебно правоотношение при последния работодател, липса на конкретни записи в ЦКР, да не е поръчител по друг кредит, да не е настоящ потребител, да представи служебна бележка от работодателя за 6 месеца назад. Наред с това е посочено, че кредиторът може едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя, както и че одобрението се извършва по преценка на кредитора. В чл. 22 са посочени и изискванията за банкова гаранция - безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.. В чл.29 ал.1 от Договора, страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл.19 от договора, представяне на обезпечение в срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение. В чл. 29 ал.