Решение № 1724 от 03.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1724 гр. *, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. *а като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20213110114658 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от УЛВ. М. Ш. срещу * „**, с. **, искове за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед №*/25.01.2021г. и неговата отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ, за възстановяването на ищцата на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение работа на длъжност „ работник библиотека“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 401,82лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 26.08.2021 г. до 01.10.2021г., на основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ.

Твърди се в исковата молба, че ищцата полагала труд при ответника по безсрочен трудов договор за допълнителен труд от 01.09.2020г. на длъжност „работник библиотека“, със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя с основно месечно възнаграждение 380лв. и 0,6% за трудов стаж при 4часов работен ден по график. Сочи се, че със споразумение от 25.01.2021 г. било договорено месечно трудово възнаграждение от 340лв., платимо до 25 число на следващия месец и срок от 30дни за предизвестие за прекратяване на договора. Твърди, че на 26.08.2021 г. работодателя решил да прекрати трудовото правоотношение с ищцата и изготвил заповед за това, като в същата било обектвирано прекратяването му по взаимно съгласие и принудил ищцата със заплахи от последващо дисциплинарно уволнение да 1 подпише заповедта. Настоява се, че липсва изявено съгласие за прекратяване на правоотношението между тях. Сочи се, че заповедта се отнасяла само за прекратяване на допълнителното споразумение, но не и за трудовото правоотношение възникнало на 01.09.2020 г. Излага се, че след връчване на заповедта ответникът възпрепятствал ищцата да осъществява своята трудова дейност и не била допускана до работното си място. Сочи се, че пред НАП работодателя декларирал прекратяване на трудовия договор от 01.09.2020г. на 25.01.2021 г. и възникване на такова на 25.01.2021 г., което индикирало наличие на воля за продължаване на това правоотношение. Сочи се, че за периода 26.08.2021 г. е останала без работа, за което била регистрирана в Агенцията по заетостта. Твърди се, че брутното й трудово възнаграждение възлиза на 340лв., като поради оставането си без работа претендира заплащане на обезщетение.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорват предявените искове. Твърди се, че на 01.09.2020г. между НЧ „**" и ищцата е подписан допълнителен трудов договор на основание чл. 111 от КТ на длъжност „работник-библиотека", с работно време от 4 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 380.00 лева, тъй като към този момент същата е работила по основен трудов договор при друг работодател. Сочи се, че на 03.09.2020г. между ищцата и ответника е подписано допълнително споразумение, като страните се споразумяват основното месечно трудово възнаграждание да бъде променено на 340.00 лева. Излага се, че на 25.01.2021г. страните подписват нов трудов договор, с който договарят, че У.Ш. се назначава отново на длъжност „работник-библиотека" с основно месечно трудово възнаграждание 340.00 лв., като трудовият договор е сключен за неопределено време. Твърди се, че на 26.08.2021г. ищцата подала до работодателя си молба за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда -по взаимно съгласие на страните, считано от 27.08.2021г. Заявлението постъпило на 26.08.2021г. като още на същия ден била издадена заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 27.08.2021г. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че заповедта за прекратяване на трудовия договор изразява само волята на ответника и че липсва съгласие от ищцата, поради използвани заплахи от страна на работодателя. Счита се, че в случая е налице съзнателен 2 избор на ищцата за напускане на работата й и не е продиктувано от натиск .

Излага се, че уведомяването на работника, че може да упражни дисциплинарната си власт не създавало страхови представи за имуществени интереси, доколкото се касаело за регламентирана законова възможност, поради извършени от служителя тежки дисциплинарни нарушения, спрямо която можело да се упражни съдебен контрол. Подчертава, че в случая ищцата е депозирала изрична молба за прекратяване на договора. Посочва се, че със заповедта е прекратено основното трудово правоотношение, а не измененията към него – допълнителното споразумение. Сочи се, че след прекратяването на трудовия договор е подписан приемо-предавателен протокол, поради което не е имало основание повече ищцата да се допуска до работното място, поради прекратяване на трудовия договор. Оспорва искането за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 27.08.2021 г. до 31.08.2021 г., тъй като възнаграждението й било заплатено за целия месец август съобразно разплащателна ведомост, което сочи, че ответникът не е имал намерение да прекратява трудовото правоотношение по-рано. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание искът се поддържа от ищеца чрез процесуален представител и се моли за уважаването му. Представена е писмена защита, в която са изложени подробни съображения по същество на спора. Настоява се, че липсва съгласие на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по договора от 25.01.2021 г. Сочи се, че оспорената автентичност на подписа на работника е доказана от ангажираните по делото доказателства. Излага се, че от експертното заключение на шест от вещите лица по допуснатите експертизи се установява, че подписът, положен на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение не е на ищцата, а е поставен от друго лице, наподобявайки нейния подпис. Сочи се, че вещите лица са ползвали сравнителен материал от документи, подписани същият ден от ищцата, поради което преклудираните твърдения за употреба на психотропни вещества били несъстоятелни. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв по всеки от предявените искове.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител оспорва иска и се моли за отхвърлянето му. Представя писмена защита, в която развива подробни съображения по същество на спора. Настоява се,че в хода на производството е успешно доказано, че ищцата е подала молба за 3 прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че от гласните доказателства се установява, че същата се съгласила с прекратяване на трудовото правоотношение доброволно, като не била упражнена заплаха спрямо нея. Настоява се за уважаване на иска и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства, в т.ч. представената по делото справка от ТД на НАП- *, се установява, че между УЛВ. М. Ш. срещу * „**, с. **, е сключен трудов договор за допълнителен труд от 01.09.2020г. на длъжност „работник библиотека“, със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя с основно месечно възнаграждение 380лв. и 0,6% за трудов стаж при 4часов работен ден по график, а със споразумение от 25.01.2021 г. било договорено месечно трудово възнаграждение от 340лв., платимо до 25 число на следващия месец и срок от 30дни за предизвестие за прекратяване на договора.

По делото е представена молба с вх. №1/26.08.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, чиято автентичност е оспорена по реда на чл. 193 от ГПК.

Не се спори между страните, както е прието с доклада по делото, че ответникът е издал заповед №*/25.01.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на 26.08.2021 г., в която е посочено правно основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие на 26.08.2021 г.; както и че размерът на брутно трудово възнаграждение в месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор на ищцата възлиза на 340лв.

Видно от представената трудова книжка на ищцата УЛВ. М. Ш. /л. 19/ няма вписвания за сключен трудов договор след отразеното прекратяване на трудовото правоотношение 27.08.2021 г. с ответника * „**, с. **.

Видно от представената регистрационна карта същата е регистрирана и в бюрото по труда на 02.09.2021г. /л.18/.

От ангажираните по делото доказателства посредством показанията на свидетеля *, член на управителния съвет на ответника, се установява, че членовете на управителния съвет взели решение за освобождаване на ищцата от длъжност, тъй като считали, че същата не си изпълнява задълженията.

Излага се, че Председателят на управителния съвет подал документ за освобождаване от работа и предложил по взаимно съгласие, но не я бил 4 заплашвал. Първоначално ищцата отказала, но после заявила, че ще се подпише освобождаването си. Не видял съдържанието на документа, който Председателят на читалището предоставил на У.Ш.. Присъствал при предаване на инвентара и работното облекло.

По делото са приобщени три съдебно-графологични експертизи /една единична и две повторни тричленни съдебно-графологични експертизи/.

От първоначалната експертиза на вещото лице Е.А. се установява, че положения в молбата от 26.08.2021 г. подпис не е на лицето, посочено за неин автор.

От повторната тричленна съдебно-графологична експертиза две от вещите лица заключават, че подписът е положен от лицето, като третото вещо лице сочи, че същият е имитация.

От повторната тричленна експертиза на вещите лица К.Г., Б.Б. и В.В. се установява, че подписът в молба от 26.08.2021 г. не е положен от У.Ш. и представлява имитация на подписа на лицето. Съобразно заключението не е налице техническа подправка при изпълнението на подписа, а подписът е имитиран, „инкриминиран“ подпис, изпълнен директно без технически подправки и манипулации върху документа. Вещото лице Б. е останал на особено мнение, като е заключил, че подписът е положен от ищеца при т.нар. необичайни условия на писане, влошено психо-физиологическо състояние / душевно вълнение/, неудобна поза или подложка.

От повторната тричленна експертиза на вещите лица Н.Р., К.М. и В.В. се установява, че подписът в молба от 26.08.2021 г. не е положен от У.Ш. и представлява имитация на подписа на лицето. В съдебно заседание вещите лица сочат, че в деня на подписване на тази молба, ищцата е положила подписи и на други документи, които са изследвани, при което е в същото душевно състояние, т.е. извода за неавтентичност на подписа, не се променя.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ.

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи, че е подписала заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение под натиск или заплаха, че за процесния период от шест месеца е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, както и да докаже размера на полученото от него брутно трудово възнаграждение в месеца, предхождащ 5 прекратяването на трудовия договор. За да отблъсне исковите претенции в тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на посоченото в заповедта основание, а именно че са налице съвпадащи волеизявление на двете страни по договора за прекратяване на трудовото правоотношение.

Фактическият състав по чл.325 ал.1 т.1 от КТ изисква всяка една от страните да направи ясно, категорично и безусловно писмено изявление за прекратяване на договора. Прекратяването настъпва в момента на съвпадане на двете волеизявления, като издаването на акта за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. Под „съвпадане” се има пред вид волята на насрещните страни да е с едно и също съдържание. При разминаване в съдържанието на двете волеизявления или при изразяване на съгласие под условие, не е налице взаимно съгласие на страните за прекратяване на трудовото правоотношение.