Решение № 95 от 03.08.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. *, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20235440200218 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.

Образувано е по подадена от „*" * ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ул.„*" *, представлявана от управителя * *, жалба против наказателно постановление № 21*/09.05.2023г., издадено от директора на *” гр.*, с което за нарушение по чл.62, ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 КТ, на основание чл.414, ал.3 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, поради това, че наказващият орган не е приложил правилно закона – разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ. Твърди, че между него е М. Р. е имало сключен граждански договор, който не е бил взет предвид при преценката за извършено административно нарушение.

В съдебно заседание от името на жалбоподателя, редовно и своевременно призован, жалбата поддържа процесуалният му представител адв.Н.*.

Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт **, който излага доводи за отхвърляне на жалбата.

**, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

След като разгледа жалбата и обсъди събраните писмени и гласни доказателства, както и дово*е на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице с интерес да обжалва, поради което се явява 1 допустима. Разгледана по същество - тя е неоснователна.

На 17.02.2023г. в интервала от време 15:25ч до 15:45ч служителите на *” гр.* гл.инспектори * * и Р. К. извършили проверка по спазване разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ в стопанисваната от жалбоподателя *, находяща се в поземлен имот *, *“ гр.*. Около 15,41ч проверяващите установили в цеха да работи М. Д. Р. ЕГН **********, която боядисвала дъски с четка.

Проверяващите предоставили на М. Д. Р. да попълни декларация по чл.402 ал.1 т.3 КТ, в която да посочи при какви условия полага труд. Видно от тази саморъчно попълнената от нея декларация, тя записала, че работи за дружеството от 17.02.2023г. до 17.02.2023г. в * цех гр.* без сключен трудов или граждански договор с работно време от 12:00ч до 16:30ч и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 30 лв. на ден.

Управителят на фирмата бил поканен на 24.02.2023 г. в * * с указание да представи свързаните с трудовото правоотношение на М. Д. Р. документи.

На 28.02.2023 г. на адв.Н.* в качеството й на пълномощник на „*" * бил връчен протокол за извършена проверка, в който били отразени констатациите на инспекторите във връзка с проверката по работни места на 17.02.2023 г. и по документи на 24.02.2023 г.

На 28.02.2023 г. инспектор Р. К. връчила покана на адв.Н.* в качеството й на пълномощник на „*" *, с която кани представляващият дружеството В.* да се яви в * гр.* на 13.03.2023г. в 11,00 часа за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 КТ, за това, че в качеството си на работодател „*" * е допуснало на работа на 17.02.2023 г. М. Р. без да е уредило отношенията по предоставяне на работната й сила като трудови правоотношения чрез сключване на трудов договор в писмена форма.

На проверяващите бил представен сключен между „*" * в качеството на възложител и М. Р. в качеството на изпълнител, граждански договор №4/17.02.2023 г. за изработка.

Съгласно този договор възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши боядисване на 30 кв.м. обшивка срещу възнаграждение от 30лв. В документа на договора е инкорпорирана разписка за получено възнаграждение от Р. и изявление на „*" *, че е приело работата.

Свидетелката Р. К. съставила акт № 21-*/13.03.2023 г. за установяване на административно нарушение срещу „*" * гр.*, в присъствието на свидетелите И. Ч. и А. Я. за това, че в стопанисвания от него * - * цех в поземлен имот №*, *, ул.„*", гр.*, в качеството си на работодател, е допуснало до работа на 17.02.2023г., около 15:41ч., лицето М. Д. Р., с ЕГН **********, да боядисва с четка дъски, без да е уредило отношенията по предоставянето на работната й сила като трудови правоотношения, чрез сключването на трудов договор в писмена форма - нарушение по чл.62, ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 КТ. В ака било пасочено, че в попълнената собственоръчно декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, М. Д. Р., декларира, че работи за дружеството от 17.02.2023г. в * цех гр.* без сключен трудов договор, с работно време от 12:00 часа до 16:30 часа и с уговорено трудово 2 възнаграждение в размер на 30,00 лева на ден. Отразено било също, че нарушението е извършено на 17.02.2023г. в обекта на контрол и е констатирано по документи на 24.02.2023г. в офиса на *” гр.*, бул.„*" №*. Актът бил съставен в отсъствието на представител на „*" *. От показанията на свидетелката А. Я. става ясно, че от името на дружеството се явила адв.*, но тя не била допусната да го представлява при съставяне на АУАН, тъй като пълномощното било общо, а не за процедурата по съставяне на акт.

От „*" * гр.* постъпило писмено възражение срещу акта, в което се излага, че с лицето М. Р. бил и сключен граждански договор и не са налице белези на трудово правоотношение.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на „*" * за нарушение по чл.62, ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 КТ, на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Разпитана като свидетел по делото свидетеката М. Д. Р. сочи, че работила във фирмата в деня на проверката като боядисвала 30 кв.м. ламперия. Излага, че трябвало да свърши работата следобеда на 17.02.2023 г.; четките и боята й били предоставени от фирмата, не ги носела тя. Свидетелката признава, че работила във фирмата жалбоподател известно време преди проверката по трудов договор, познавали я и знаели, че може да свърши работата, затова я поканили. Твърди, че гражданския договор подписала преди започване на работа, че съпругът й също работел във фирмата.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Я., Ч. и К., на част от дадените от свидетелката Р., както и въз основа на приобщените писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите Я., Ч. и К., тъй като същите са логични, последователни и съответни на писмените доказателства по делото.

Съгласно чл.1 ал.2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл.62 ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Според санкционната разпоредба на чл.414 ал.3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 17.02.2023 г., в 15,41 часа М. Д. Р., е работила в * - * цех в поземлен имот №*, *, ул.„*", гр.*, стопанисван от „*" *, че е полагала труд, като по трудово правоотношение без сключен трудов договор. Тези обстоятелства се установяват от попълнената от свидетелката М. Д. Р. декларация, показанията на свидетелката К.. От попълнената декларация по чл.402 КТ се установяват елементите на трудови правоотношения – работно място и длъжност, продължителност на престацията на труд, фиксирани работно време, получаване на възнаграждение.

Свидетелката К. сочи, че Р. боядисвала с четка дъски в *я цех. Въз основа на тези обстоятелства, съдът приема, че „*" * е извършило нарушение по чл.1, ал.2 КТ, вр.с чл.62 ал.1 КТ и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Дружеството в качеството си на работодател, е допуснало до работа на 17.02.2023г. М. Д. Р. без да е уредило отношенията по предоставянето на работната й сила като трудови 3 правоотношения чрез сключването на трудов договор в писмена форма.

Съдът не кредитира представения граждански договор по делото, като намира, че с него се прикрива съществуващо трудово правоотношение между Р. и дружеството жалбоподател. Освен това той очевидно е сключен след извършената проверка от инспектори на * *, доколкото в попълнената от свидетелката Р. декларация на 17.02.2023 г. тя е посочила, че няма сключен нито трудов, нито граждански договор.

При гражданския договор уговорения резултат не се постига на работното място, посочено от работодателя и с неговите технически ресурси. Това е така, тъй като тези елементи сочат на непосредствено престиране на работна сила - една от основните разлики между двата вида договори /трудов и граждански/. Представеният граждански договор е изключително лаконичен. В него не е посочено с какви материали следва да се извърши боядисването и къде следва да се извърши то. Посочени са единствено работата и заплащането, но нито срок за изпълнение, нито вид на материалите, с които да се извърши работата. Съпоставката му с декларацията попълнена от Р., в която тя посочва, че всъщност работата е следвало да се извърши в *я цех за времето от 12,00ч до 16,30ч води на извода, че е договорено престиране на работна сила с място на работа при предварително създадена от страна на работодателя организация на труда и под негов контрол за определен срок. Тези данни сочат на съществуващо трудово правоотвношение между Р. и дружеството.

Обстоятелството, че извършваната работа е срочна и няма постоянен характер не изключва трудовото естество на възложените функции. Трудов договор може да се сключва за определен срок, до завършване на определена работа или за заместване на работвник, който отсъстваот работа, арг. От чл.68 ал.1 и ал.2 КТ.

Съдът кредитира частично показанията на свидетелката Р.. Следва да се даде вяра на показанията й относно факта на полагане на труд в предприятието и условията, при които го е извършвала за определено време в цеха с предоставени материали от работодателя- боя и четки. Част от твърденията й обаче не кореспондират с писмените доказателства по делото, а именно, че е подписала гражданския договор преди проверката, доколкото в попълнената от самата нея декларация е посочила, че няма такъв.

Наказателното постановление се явява законосъобразно и затова следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят е извършил нарушението посочено в НП, а санкционната разпоредба е приложена правилно

С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 ЗАНН на * * следва да се присъдят разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

На основание чл. 63 ал.2 т.5 вр. с ал.9 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-*/09.05.2023г., издадено от директора на *” гр.*, с което на „*" * ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ул.

4

„*" *, представлявано от управителя * *, за нарушение по чл.62, ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 КТ, на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА „*" * да заплати на * * сумата в размер на 80,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд град *.

Съдия при Районен съд – *: _______________________

5