Решение № 14903 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14903 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110142469 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от Н. Б. М. срещу „****“ ЕАД искова молба.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата в размер на 4 403,62 лева, тъй като вземането за нея е погасено по давност и не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Сочи, че с изпълнителен лист от 19.04.2013г. по ч.гр. дело №***/2013г. по описа на СРС, **-ри състав, бил осъден да заплати на ответника „***“ ЕАД следните суми: главница за топлинна енергия в размер на 4 403,62 лева, ведно със законната лихва от 28.02.2013г., мораторна лихва за забава в размер на 861,83 лева и разноски в размер на 403,27 лева, за събирането на които било образувано изп. дело №**** по описа на ЧСИ Д.. Твърди, че в хода на изпълнителното производство били извършени следните изпълнителни действия: на 31.07.2013г. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника, на 06.10.2014г. и 08.12.2015г. били подадени молби от взискателя, в резултат на които била наложена възбрана върху недвижим имот, на 11.05.2016г., бил насрочен опис на движими вещи за 18.03.2016г., който не бил извършен, като в периода от 07.03.2016г. до 05.06.2018г. по изпълнителното дело били постъпвали суми, с които били погасени разноските, мораторната лихва и част от законната лихва, но не и главницата по изпълнителния лист. Поддържа, че след последно подадената на 28.02.2019г. молба от взискателя не са предприемани други действия в рамките на изпълнителното производство, поради което петгодишният 1 давностен срок бил изтекъл и правото на принудително изпълнение на вземането на ответника се било погасило. В подкрепа на твърденията си сочи съдебна практика. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявения иск. Процесуалният му представител претендира възнаграждение за осъществено безплатно представителство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск. Ответникът обосновава, че спрямо процесното вземане не е изтекла предвидената в чл.117, ал.2 ЗЗД петгодишна погасителна давност. Твърди, че с предприемането на изпълнително действие давността се прекъсва, като започва да тече нова. Поддържа, че ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело, тъй като става въпрос за различни правни институти с различни правни последици. Сочи, че отправеното след настъпване на перемпцията писмено искане от взискателя поставя началото на ново процесуално правоотношение. Счита, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има поведението на взискателя и отправените от него искания за предприемане на изпълнителни действия, като дори и последните да не бъдат осъществени, давността се прекъсва, ако непредприемането им се дължи на причини, независещи от него.

Отбелязва, че в случая следва да бъде отчетено и обстоятелството, че поради обявено извънредно положение на територията на Република България съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давност не е текла. С оглед на изложеното и предвид предприетите в изпълнителното производство действия, счита, че периодът на погасителна давност за процесното вземане не е изтекъл, като отправя молба за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение и на основание чл.416 ГПК е издаден на 19.04.2013г. изпълнителен лист по ч.гр. дело №***/2013г. по описа на СРС, **-ри състав, с който Н. Б. М. е осъден да заплати на „***“ ЕАД сумата от 4 403,62 лева за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. 08.2009г.- м.

04.2012г., ведно със законна лихва за периода от 28.02.2013г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 861,83 лева за периода от 01.10.2009г. до 15.02.2013 и 403,27 лева разноски по делото, а именно: 105,31 лева държавна такса и 297,96 лева възнаграждение на юрисконсулт.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и след подадена на 20.07.2013г. молба от „***“ ЕАД е образувано изпълнително дело №***/2013г. по описа на ЧСИ У.

Д.. С молбата дружеството е възложило на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да прави справки, да набавя 2 документи, книжа и да определи начина на изпълнение.

На 31.07.2013г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

На 31.07.2013г. са изпратени и съобщения за налагане на запор върху сметки на длъжника в „**“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „***/“ ЕАД.

На 09.08.2013г. е входирана молба от „***“ АД, в която е посочено, че е наложен запор на 06.08.2013г., като към тази дата няма авоар по запорираната сметка и има предишно наложен запор.

На 16.08.2013г. е входирана молба от „***“ АД, в която е посочено, че е по сметката на длъжника няма авоар, има предишно наложен запор, като посочената в запорното съобщение сума е блокирана за евентуални бъдещи постъпления.

На 21.08.2013г. е входирана молба от „***“ ЕАД, в която е посочено, че по сметката на длъжника няма наличност, има предишно наложен запор, като посочената в запорното съобщение сума е блокирана до получаване на съобщение за отмяна или последващи указания от страна на съдебния изпълнител.

На 06.10.2014г. е постъпила молба от „***“ ЕАД, с която е отправено искане да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.

На 08.12.2015г. е постъпила молба от „***“ ЕАД, с която е отправено искане да бъде наложен запор върху всички вземания на длъжника.

На 13.01.2016г. съдебният изпълнител е изпратил искания за справки за банкови сметки на длъжника до опериращите в страната банки.

На 13.01.2016г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника, с която същият е уведомен, че съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение по образуваното срещу него изпълнително дело, като извърши опис, оценка и изземване на движими вещи, негова собственост на 18.03.2016г., 10:30ч, като същата е връчена отново при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

На 07.03.2016г. е постъпила молба от длъжника чрез упълномощения му представител И. М., към която е приложен документ за внесена сума в размер на 500 лева, като е посочено, че остатъкът ще бъде погасен с внасянето на сума в размер на 150 лева всеки месец. Отправено е искане за спиране на описа.

На гърба на изпълнителния лист са направени отбелязвания за извършени от длъжника последващи преводи на суми, последната от които- на 18.07.2018г., като С вписано на 11.05.2016г. постановление съдебният изпълнител е наложил възбрана върху притежаваната от длъжника ½ идеална част от апартамент №**, находящ се в гр. С., ж.к. ***, бл.***, вх. ***, ет.****. На същата дата е изпратено съобщение до длъжника за нейното налагане, връчено му отново при условията на 3 чл.47, ал.5 ГПК.

На 17.05.2016г. е постъпила нова молба от длъжника, чрез упълномощения му представител И.М., с която е отправено искане от месец юни превежданата от него погасителна вноска да бъде в размер на 80 лева поради финансови затруднения.

На 23.12.2016г. е постъпила молба от „***“ ЕАД, с която е отправено искане да бъде наложен запор върху всички вземания на длъжника, както и върху трудовото му възнаграждение и/или пенсия.

На 05.06.2018г. е постъпила нова молба от длъжника, с която е отправено искане да му бъде предоставена информация за размера на остатъка от дълга, като е посочено, че същият ще продължава да бъде погасяван разсрочено.

На 06.06.2018г. е постъпила нова молба от длъжника, съдържаща искане всеки месец същият да бъде уведомяван за размера на остатъка от дълга.

На 28.02.2019г. е постъпила молба от „****“ ЕАД, с която е отправено искане да бъде наложен запор върху всички вземания на длъжника, както и върху трудовото му възнаграждение и/или пенсия.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази становищата на страните в настоящото производство, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство e предявен от Н. Б. М. срещу „***“ ЕАД иск с правно основание чл.439 ГПК за недължимост поради погасяването й по давност на сумата от 4 403,62 лева /2 251,53 евро/, представляваща главница за топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист на 19.04.2013г. по гр. дело №3712/2013г. по описа на СРС, 82-ри състав, въз основа на който е образувано изп. дело №**** по описа на ЧСИ Д.

За да бъде същият допустим, следва да бъде установен правния интерес на ищеца от неговото поддържане. Доколкото производството се характеризира с оспорване на изпълняемо право, интересът му е обусловен от наличието на скрепено с изпълнителна сила вземане срещу него, независимо дали същото се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. В случая с приетия по делото доклад съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че срещу Н. Б. М. е издаден изпълнителен лист от 19.04.2013г. по гр.д. №***/2013г. по описа на СРС, ***-ри състав, въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за събиране на вземанията по който е образувано изпълнително дело №**** по описа на ЧСИ У. Д., рег. №*** с район на действие СГС. Следователно в случая е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иск по чл.439 ГПК, с който да установи, че не дължи главницата по издадения срещу него изпълнителен лист.

При установяване интереса на ищеца от водене на настоящото производство, в 4 тежест на ответното дружество, с оглед наведено от ищеца основание за погасяване на задължението му, е да установи наличието на обстоятелства, довели до прекъсване или спиране на приложимата спрямо него погасителната давност.

В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно преобладаващата съдебната практика /Решение №118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021г. на ВКС, III г. о., Определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч. гр. д. №1528/2018 г., IV г. о., Определение №60818 от 15.12.2021г. по гр. д. №2482/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др./ разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, според която установените със съдебно решение вземания се погасяват с петгодишна давност, намира приложение и по отношение на вземанията, чиято дължимост е установена със заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай. Това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл.416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/ настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. Петгодишният срок се прилага независимо от естеството на установеното вземане, в това число и по отношение на периодични плащания, които поначало се погасяват с тригодишна давност. В случая видно от приложеното заповедно производство, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК с изтичането на двуседмичния срок за явяване в съда за нейното получаване, като доколкото в последвалия нейното връчване двуседмичен срок не е депозирано възражение, същата е влязла в сила на 10.04.2013г., от който момент е започнал да тече петгодишният давностен срок. Същевременно от представените по делото документи се установява, че въз основа на влязлата в сила заповед и издадения изпълнителен лист взискателят е поискал с молба от 26.07.2013г. образуването на изпълнително дело №****по описа на ЧСИ У. Д., рег. №***с район на действие СГС.

Въпросът относно спирането и прекъсването на давността по време на изпълнителния процес е предмет на няколко тълкувателни актове. Съгласно ППВС №3 от 18.11.1980г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С приетото впоследствие Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. /ТР №2 от 26.06.2015г./ разрешението, дадено с посоченото ППВС №3 от 18.11.1980г. е обявено за загубило действие, като в т.10 от тълкувателното решение е посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни деиствия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително деиствие. Даденото разрешение е обосновано с разпоредбата на чл.116, б. „в“ ЗЗД, съгласно която давността се прекъсва 5 с предприемането на кое да е изпълнително действие за принудително изпълнение на вземането в рамките на определен изпълнителен способ. С оглед различните разрешения на тълкувателните актове и тяхното действие във времето е прието Тълкувателно решение №3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. /ТР №3 от 28.03.2023г./, съгласно което приетото в Постановление №3 от 18.11.1980г. по гр. д.