Решение № 1181 от 22.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1331/2026
- Вид
- Решение № 1181
- Подписан
- 22.10.2026
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева
Цитирани разпоредби
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 251 · Наказателен кодекс
- чл. 251, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1181 гр. София, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20261000501331 по описа за 2026 година
С решение № 6357 от 23.10.2025 г. по гр. д. № 10770/2023 г., СГС, І-10 св, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 141 ЗОНПИ, предявен от КОНПИ срещу М. Г., турски гражданин със статут на временно пребиваващ в РРумъния, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество – сумата от 1 562 865 евро.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца КОНПИ.
Твърди, че изводите на съда са незаконосъобразни и в нарушение на основните принципи за законност, служебно начало, установяване на истината, вътрешното убеждение. Подчертава, че ответникът Г. не е представил никакви доказателства за да установи, че процесните парични средства са от законен източник. Изтъква, че съгласно практиката на ВКС (цитирана) в тежест на ответника е да установи твърденията си за наличие на законен източник, което той не е направил в хода на процеса. Изтъква, че в производството ответникът е променял защитната си версия, като първо е сочил, че паричните средства са от продажба на имущество и наследство, а после – че са от заем. Договорът за заем е оспорен, като жалбоподателя е 1 установил, че посоченият нотариус не съществува в Украинския регистър на нотариусите, няма разписка за предаване на сумата или банков документ за превод, данните на дружеството-заемодател в договора не отговарят на регистърните такива, няма данни за финансови отчети на дружеството, негови декларирани доходи и банкови сметки. Въз основа на тези данни Комисията счита, че законния произход на средствата не е доказан. Счита, че престъплението по чл. 251 НК, за което ответникът Г. е признат за виновен не е само формално. Подчертава, че движението на парични средства с неустановен произход е заплаха за ЕС и създава риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, именно за това е въведен декларативния режим за пренос. Подчертава, че ответникът е преминал 1662 пъти границата и е следвало да бъде наясно със задължението си за деклариране, ако средствата са били със законен произход. Подчертава, че за ответника Г. са налице регистрации на територията на РРумъния за извършени фалшификации и криминалистична регистрация в РТурция за трафик на мигранти. Счита, че не следва да се установява връзка между незаконната дейност и придобитото имущество. Като подчертава, че през проверявания период Г. е придобил имущество, налично в края на периода, признат е за виновен за престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, сумата от 1 562 865 евро се счита за негова според чл. 147 ЗОНПИ и той не е установил законния й произход, то следователно искът за отнемането й е основателен и следва да се уважи. Претендира да се изискат по пътя на съдебните поръчки изброени документи от РТурция, РУкрайна и РРумъния. Претендира разноски за двете инстанции.
В писмен отговор ответникът М. Г. оспорва жалбата на КОНПИ и счита решението за правилно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 153 вр. чл. 141 ЗОНПИ.
Ищецът КОНПИ твърди пред СГС, че ответникът М. Г. (M. G.) турски гражданин, притежаващ статут на временно пребиваващ в РРумъния от 2021 г. е обвинен и признат за виновен с влязла в сила присъда за това, че на 23.03.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево”, при излизане от България за 2
Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация парични средства на стойност от 1 562 865 евро, с обща левова равностойност в размер на 3 056 698,26 лв., пренасяни през границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутния закон и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК (попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗОНПИ). Ищецът твърди, че не е установено придобито имущество или доходи на територията на страната, а от получената от сектор „Миграция“ информацията се установяват 1 662 записи на данни за влизания/излизания през ГКПП на Република България от проверяваното лице. Сочи, че паричните средства са запорирани и иззети, временно задържани и съхранявани с решение на директора на ТД Митница Бургас.
Твърди се, че за ответникът Г. се установяват нулеви доходи, приходи и източници на финансиране и нулеви обичайни и извънредни разходи. При тези данни твърди, че е установено несъответствие в размер на 3 056 698,26 лв., което е значително, поради което комисията иска отнемане на незаконно придобито имущество от 1 562 865 евро с левова равностойност в размер на 3 056 698,26 лв.
Ответникът М. Г. оспорва иска и сочи, че не е установено имуществото да е придобито по престъпен начин и/или с неустановен законен източник.
Поддържа, че носената и недекларирана на митница „Капитан Андреево“ валута не е придобита в Република България, като в хода на производството е заявил, че сумата е от договор за заем от юридическо лица, регистрирано в Република Украйна. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното от фактическа и правна страна:
За да бъде основателно предявеното пред съд мотивирано искане с правно основание чл. 153 ЗОНПИ (изм. заглавие) следва да се установят предвидени в закона предпоставки. На отнемане по реда на този закон подлежи незаконно придобито имущество – чл. 141, за което няма установен законен източник – чл. 5, ал. 1. За да възникне в полза на държавата специалното субективно право на конфискация следва да са установи кумулативното наличие на няколко материално правни предпоставки: 1) 3 привличане на лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл.
108 от закона, 2) в рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да е установено значително несъответствие, което според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от закона е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход (по § 1, т. 8), който надвишава определена сума (150 000 лева в конкретния случай) за целия проверяван период, 3) наличие на подлежащо на отнемане незаконно придобито имущество - такова, за което не е установен законен източник.
Няма спор, че ответникът М. Г. е обвинен и признат за виновен (л. 79) със споразумение № 118 от 12.06.2023 г., НОХД № 272/23 г., РС Свиленград, преди подаване на исковата молба в СГС на 27.09.2023 г., за престъпление по чл. 251 НК - неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства в особено големи размери, пренасяни през границата на страната, а именно процесната сума. Последната е задържана от митническите власти.
Не е спорно и от справките от АИС „Български документи за самоличност“ и от МВР – ОДМВР-Пловдив, сектор „Миграция“, се установява, че М. Г., турски гражданин, няма разрешено пребиваване в Република България и в проверявания период - 03.04.2013 г. до 03.04.2023 г. има общо 1 622 броя вписани данни за влизане и излизане от Република България през ГКПП Капитан Андреево и ГКПП Дунав Мост, сочещи на транзитно преминаване – пребиваването на територията на страната е в продължителност на часове.
Установява се, че през проверявания период ответникът не е имал, няма и към момента, регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на Република България, съответно не е придобивал или отчуждавал недвижими имоти, няма и не е имал регистрирани моторни превозни средства, няма подавани данъчни декларации за доходи по чл. 50 от ЗДДФЛ, няма данни за осигуряване, няма данни за изплатени суми от фирми. Депозиран е доклад от 2.01.2025 г. по международно запитване до РРумъния и доклад от 28.11.2024 г.
(л. 232, 234), в който е посочено, че Г. и съпругата му нямат участия в дружества, ответникът няма регистрирани доходи в проверявания период, не притежава недвижими имущества в страната, но съпругата му има две превозни средства марка „БМВ“ без да има свидетелство за управление, а доходът за 2022 и 2023 г. е нетно 16,335 леи и 13,069 леи.
4
Видно от свидетелство за съдимост, издадено от румънските власти, (л.
221) М. Г. е регистриран с решение от 5.12.2022 г. за извършено деяние, с което са нарушени правилата за защита на интелектуалната собственост – чл.
102, ал. 1, б. „б“ Закон 84/1998 г. (по публични данни относно закона в интернет). Ответникът не е оспорил данните, че спрямо него има криминалистични регистрации в Република Турция за трафик на мигранти – л.
204. Представени и неоспорени са и данни, че лицето е свързано с фирми, чиито превозни средства многократно са използвани за извършване на престъпления по чл. 251, ал. 1 НК за пренасяне през граница с автобусни превози на недекларирани парични средства.
Относно твърденията на ответника Г., че паричната сума, с която е заловен е наследствена и получена от продажба на имущество няма ангажирани доказателства. В хода на процеса е въведено възражението от ответника, че това са заемни средства, въз основа на договор за заем с MERDE LTD.STI, дружество, регистрирано в РУкрайна, гр. Торецк – л. 252, с данъчен № 43319282. Документът е оспорен, относно съдържание, авторство и дата.
Съгласно чл. 181 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Тежестта да установи тези обстоятелства е за ответника Г.. Според представения превод на документ, договорът е заверен на 17.03.2023 г. от нотариус И. И. И. относно личните данни и подписите, вкл. и относно факта на предаване на парите – сумата от 1 600 000 евро е била прехвърлена изцяло и в брой от дружеството на Г.. От документ на л. 478 се установява, че дружеството-заемодател няма недвижимо имущество на територията на Украйна, нито превозни средства, не е подавало финансови отчети, не е декларирало приходи и няма банкови сметки. Освен това е получена информация, че в украинския регистър на нотариусите няма вписан такъв с имена И. И. И..
При така установеното следва да се приеме, че документът няма достоверна дата, тъй като не се установява съществуването на нотариус с посочените имена, респ. факта, че договорът е нотариално заверен. В този смисъл логичен се явява извода, че документът е съставен за целите на 5 настоящото производство и не може да удостовери сделката за заем, която да предхожда пренасянето на недекларираната сума. Недостоверна и житейски нелогична е и тезата, че дружество, без активи и налични капитали може да предостави на физическо лице посочената изключително голяма сума в брой.
Ето защо недоказано се явява твърдението, че Г. е разполагал с процесната сума по силата на валиден договор за заем.
Според основните цели на Правото на ЕС, закрепени в Директива 2014/42/ЕС на ЕП и Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, при определени предпоставки следва държавите-членки да осигурят възможност за конфискация на средствата на престъплението и получените от него материални ползи. В този смисъл, в съответствие с принципите на общностното право е възможността на държавата по конфискационния закон, при наличие на влязла в сила осъдителна присъда от една страна, и при установяване на предвидените в ЗОНПИ предпоставки, да отнеме в своя полза средството или облагата от престъпната дейност, когато не е доказано, че тя има законен произход. Отнесено към настоящи казус – ако се установи, че осъденият за деяние по чл. 251 НК разполага с недекларираните средства без да има за тях доказан законен източник, то няма пречка същите да бъдат отнети в полза на държавата не по реда на НК (като форма на наказание), а по реда на гражданската конфискация. Настоящият състав възприема положително практиката, отразена и в други решения на САС (напр. гр.д. № 2211/25 г., невлязло в сила по настоящем), че наличието на осъдителната присъда и останалите конкретни данни по делото в дадения случай в достатъчно висока степен са годни да обосноват извод, че имуществото, което се свързва с деянието е придобито по престъпен начин.
Разпечатката съдържа 37 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7b8af52-1919-4f8f-a650-343e0557efb8