Решение № 3232 от 15.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3232 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100511215 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решението от 17.05.2021 г. по гр. д. № 7012/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 159 състав, е отхвърлен предявения от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД срещу ответника Агенция „П.И.“, Областно управление - София иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от 3182,88 лв., представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 44012131900037 за нанесени щети на автомобил с рег. № ******* ведно със законната лихва от 10.02.2020 г. до окончателното изплащане.

Решението е постановено при участието на С.О. като трето лице- помагач на страната на ответника.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е подал въззивна жалба, в която се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Изложено е, че за настъпилото на 30.12.2018 г. ПТП е бил съставен протокол от органите на МВР, след посещение на място, съдържащ схема на местопроизшествието и отразяващ местоположението на дупката на пътното платно и увредения автомобил, като в него бил посочен и часът на произшествието. Изложено е, че първоинстанционният съд неправилно приел предявения иск за неоснователен, тъй като от протокола за ПТП, свидетелските показания и заключението на съдебната автотехническа експертиза се доказвало мястото и часът на произшествието, причинно-следствената връзка между събитието и вредите, както и размера на същите.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи изцяло предявения иск, както и да му присъди направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Агенция „П.И.“, Областно управление София оспорва въззивната жалбата и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с 1 нея решение да потвърди, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК С.О. в качеството на трето лице - помагач на въззиваемия Агенция „П.И.“ и ответник по обратния иск, чрез процесуалния представител, оспорва въззивната жалба.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл.

49 ЗЗД за заплащане на сумата 3182,88 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба - 10.02.2020 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 30.12.2018 г., около 19,15 часа в гр. София, Околовръстен път в посока от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Самоковско шосе“, на 200 метра след отклонението за ул. ******* настъпило произшествие, при което водачът на автомобил марка „BMW Series 5“, с рег. № ******* попаднал в необезопасена дупка на пътното платно и получил повреди по автомобила. Ищецът изплатил по застраховка „Каско +“ застрахователно обезщетение в размер на 3167,88 лв. на собственика на МПС. Твърди, че отговорност носел стопанисващият пътя ответник, поради което ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, който до момента не бил заплатил претендираната сума, въпреки отправената му покана.

Първоначалният ответник по иска е Столична община, като впоследствие производството по делото е прекратено по отношение на този ответник. По реда на чл. 228 ГПК с определение от 07.10.2020 г. като ответник по така предявения иск е конституирана Агенция „П.И.“, за което е изразено изрично съгласие, като поради всички извършени съдопроизводствени действия до изменението са запазили значението си.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че представения по делото протокол за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма, както и че не е изготвен снимков материал за произшествието. Оспорва наличието на валиден застрахователен договор и настъпването на покрит риск по застраховка „Каско“. Счита, че общината отговаря за дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на градовете.

С определение от 26.11.2020 г. е допуснато привличането на С.О. като трето лице помагач на ответника, като е приет за съвместно разглеждане евентуален осъдителен обратен иск срещу общината за същата сума. В обратната искова молба се твърди, че съгласно споразумителен протокол за съвместно финансиране и поддържането на републиканските пътища в чертите на С.О. от 06.03.2018 г. процесният пътен участък следвало да се поддържа от общината.

В отговора по обратния иск ответникът заявява становище за неоснователност на иска.

Видно от представената застрахователна полица № 440118213143750/14.12.2018 г., че между „ДЗИ-О.З.“ ЕАД и Адвокатско дружество „Д., Г., К. и В.“ е бил сключен договор за застраховка „Каско +“ за товарен автомобил марка „BMW 5 ER Reihe“, с рег. № *******, за срок от 16.12.2018 г. до 15.12.2019 г., при клауза „Пълно каско“. Представени са Общи условия за автомобилна застраховка „Каско +“, в сила от 15.02.2018 г., които застрахованият е подписал и приел на 14.12.2018 г.

Страните са уговори застрахователна премия от 503,55 лв., която видно от сметка № 2

18121430197750/14.12.2018 г. е платена изцяло, поради което договорът е влязъл в сила.

Водачът на С.Ж. К. е депозирал при ищеца декларация за настъпване на застрахователно събитие, въз основа на която е образувана преписка по щета № 44012131900037, в която е посочено, че 30.12.2018 г., в 19,15 часа е настъпило ПТП на Околовръстен път, 200 метра след ул. „Проф А.Т.“ в посока „Самоковско шосе“, като в причини за настъпване на ПТП е посочено липсваща част от настилка (дупка), липса на маркировка и обозначение на дупката, липса на осветление и невъзможност да се избегне предвид насрещен трафик.

Представено е уведомление за щета № 44012131900037 по полица № 440118213143750 „Каско +“, в която са описани същите обстоятелства.

Съставени са опис-заключение по щета 44012131900037/31.12.2018 г., както и две калкулации по претенция съответно за сумата 3167,88 лв. и сумата 2724,41 лв.

Представена е фактура № 0000005407/22.05.2019 г., издадена от автосервиз „А.**“ ООД за сумата от 3209,66 лв. без ДДС, както и документ за плащането й.

С ликвидационен акт застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на 3167,88 лв., която сума е изплатена на Адвокатско дружество „Д., Г., К. и В.“, видно от представеното платежно нареждане за групово плащане от 03.06.2019 г. и приложения към него опис.

Представен е протокол за ПТП № 1725364/30.12.2018 г. е съставен от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР, на 30.12.2018 г., около 19,15 часа в гр. София, автомобил „BMW 5 ER Reihe“, с рег. № ******* се движел по Околовръстен път, в посока от бул.

„Симеоновско шосе“ към ул. „Самоковско шосе“ и 200 метра след кръговото кръстовище с ул. ******* преминал през необезопасена и несигнализирана неравност по пътното платно (дупка), като са посочени видими щети по МПС - спукана задна дясна гума и окачване.

Застрахователят е отправил до С.О. регресна покана за извършеното от него в полза на застрахования плащане, получена на 19.11.2019 г.

По делото е представен споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на С.О., който е сключен за срок от една календарна година - от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. /чл. 5/.

Съгласно заключението на вещото лице инж. В.Д. по изслушаната автотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, по време на движение автомобил „BMW 5 ER Reihe“, с рег. № ******* попаднал в необезопасена дупка на пътното платно и реализирал ПТП с материални щети. Съгласно заключението причинените вреди по автомобила от техническа гледна точка са вследствие на ПТП от 30.12.2018 г., а стойността за тяхното възстановяване е 5835,68 лв.

Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят С.Ж. К., който установява, че на 30.12.2018 г. пътувал по Околовръстен път, в тъмната част на денонощието и след преминаване по съществуващо към посочената дата кръгово движение в посока кв.

„Горубляне“ управлявания от него автомобил пропаднал в дупка, Не е бил изграден участък от пътната настилка, не е бил оформен правилно излаза от кръговото движение, имало между пътната настилка и калта до пътя около 20 см. МПС не можело да се придвижва на собствен ход, пристигнали органи на КАТ, а застрахователят му изплатил обезщетение въз основа на представена фактура за ремонта.

Съдът възприема показанията на разпитания свидетел изцяло, тъй като са логични и последователни, кореспондиращи с останалите ангажирани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана 3 страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Възникване на регресното притезателно право по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа следва по делото да бъде установено наличието на сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил обезщетение на правоимащия за причинените му имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие.

Между „ДЗИ-О.З.“ ЕАД и Адвокатско дружество „Д., Г., К. и В.“ е сключен валиден застрахователен договор за застраховка „Каско +“, който съдържа подпис за страните, с обект на застрахователно покритие - автомобил, марка „BMW 5 ER Reihe“, с рег. № *******, с клауза „Пълно каско“, клауза „Премиум“ и клауза „Чужбина“. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ.

Представени са писмени доказателства за заплащане на първата вноска от застрахователната премия, поради което към датата на настъпване на застрахователното събитие договорът е влязъл в сила и е породил за страните права и задължения, в т. ч. и задължението на застрахователя да заплати обезщетение за покритите от застраховката рискове. Този извод следва и от обстоятелството, че застрахователят е изпълнил задълженията си по застрахователния договор, без да оспорва действието на същия. Ето защо, настоящият състав приема, че по делото е доказано наличието на валидно сключен договор за застраховка „Каско“ за увреденото МПС. С оглед на това релевираните от ответника доводи в тази насока са неоснователни.

По делото са представени Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско +“. Установи се, че договорът за застраховка е сключен с клауза „Пълно каско“, по която застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, покрити по клауза „Супер“ и „Кражба и грабеж на МПС“. В това число попадат и пътнотранспортни произшествия /т. 2.1.3.1 от Раздел II: Каско/. Съгласно дефиницията, дадена в т. 14 от Раздел I ПТП е неочаквано събитие, възникнало в процеса на движение или в паркирано състояние на застрахованото МПС, предизвикало повреди на МПС, други имуществени или неимуществени вреди.