Решение № 153 от 18.07.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. гр.Мадан, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100077 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. М. К. против КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД, с която са предявени искове по чл.

124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № **/13.06.2023г. и да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 13.06.2023г., както и искове по чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено КРЕДИСИМО ЕАД да върне на Ф.

М. К. сумата от 114,55 лева (след допуснато изменение в о.с.з.) платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № **/ 13.06.2023г. за периода от 13.06.2023 - 31.01.2024г., както и да бъде осъдено КРЕДИСИМО ЕАД да възстанови на ищцата заплатените от нея в периода от 13.06.2023 - 31.01.2024г. без правно основание суми в общ размер на 590,65 лева (след допуснато изменение в о.с.з.) , извършени в изпълнение на непородил правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № **/ 13.06.2023г..

В исковата молба се твърди, че на 13.06.2023г. ищецът сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № **/ 13.06.2023г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 1500лв. Договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит N° **/ 13.06.2023г. лихвеният процент по кредита бил в размер на 19.04 %, а годишният процент на разходите 20,79%. Ищецът твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 20,79 % 1 бил заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 20,79 % съставлявало невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 20,79 % ГПР.

Ищецът сочи, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсвало разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 20,79 %/. Посочен бил лихвен процент по кредита - 19,04 %, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им. Ищецът счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, доколкото договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.

143, т. 19 ЗПК. Счита, че поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Ищецът се позовава на съображение 26 от Директивата. Счита, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действал добросъвестно. Изпълнен бил общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника КРЕДИСИМО ЕАД, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдението, че договорът за предоставяне на поръчителство с АЙ ТРЪСТ ЕООД е задължително условие за получаване на кредита. Кредисимо ЕАД не ограничавало кредитоискателите да изберат възможност за кредит без поръчителство и дори без банкова гаранция.

Кредисимо ЕАД не задължавало клиентите да сключват договор с Ай Тръст ЕООД, поради което това не било разход по кредита по чл. 19 от ЗПК и не 2 влиза в ГПР. Лихвеният процент изрично бил посочен в Договора за кредит и Приложение № 1 към Договора за кредит (- ясно било колко е размерът на дължимата лихва по месечни вноски и изчислението на общия дължим размер на лихвата за периода на кредита било елементарно. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и Ай Тръст ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, а не договор за поръчителство, както се сочи в исковата молба. Кредисимо дори не било страна по договора между ищцата и Ай Тръст ЕООД, а само администрира плащания по възлагане от Ай Тръст ЕООД. Наличието на между Кредисимо и Ай Тръст ЕООД не води сама по себе си до „скрито оскъпяване на кредита", доколкото се касаело за две отделни юридически лица със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност. Не оспорва, че е получил 50 лева за договорна лихва по процесния кредит, като оспорва да е получавал сумата от 50,00 лева по „договор за поръчителство“. Сочи, че вземане за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възниква само в полза на Ай Тръст ЕООД, а не в полза на кредитодателя Кредисимо. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ай Тръст ЕООД не е депозирал писмен отговор. С постъпила молба вх. № 1964/14.06.2024 г. оспорва иска като неоснователен по изложените в молбата съображения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства Договор за потребителски кредит № ** от 13.06.2023 г, Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ** от 13.06.2023 г., Договор за предоставяне на поръчителство от 13.06.2023 г., се установява, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД на 13.06.2023 е сключен договор за потребителски кредит, както и че между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 13.06.2023 за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ** от 13.06.2023 г. Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена, видно от което Ф. М. К. и Фатме М. К. са имена на едно и също лице с ЕГН **********.

Съобразно сключения между ’’Кредисимо” ЕАД и ищцата договор за потребителски кредит първият ответник се задължил да предостави на ищцата сумата в размер на 1500 лева, Срокът на договора бил 16 месеца, като задълженията били платими на 16 месечни погасителни вноски с размер на 101,26 лева, при лихвен процент по кредита 19,04 %, ГПР 20,79 % и общ размер на всички плащания 1715,19 лева.

Съгласно чл. 4, ал.1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на КРЕДИСИМО ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на 3 поръчителство, с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита при предоставено обезпечение бил 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните.

Съобразно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда действие между страните.

На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство между Ай Тръст ЕООД и ищеца на 13.06.2023 г., с който Ай Тръст ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за потребителски кредит. В договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал.1 и ал.4/, че потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването на задълженията му по договора за потребителски кредит по един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е посочена), по банкова сметка на Кредисимо АД (описана в договора) или по начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство Кредисимо ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Видно от приложението към договора за поръчителство, възнаграждението за поръчителство възлиза на 1320,99 лева, дължимо за целия период на действие на договора за кредит, платимо на месечни вноски в намаляващ размер за периода на действие на договора за кредит, на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза: Размерът на Годишния процент на разходите като се включат : условията по Договор за потребителски кредит № ** от 13.06.2023г, с „Кредисимо„ЕАД гр. София и Договора за поръчителство с „Ай тръст” ЕООД гр.София,и при направени следните допускания: размер на кредита - 1500 лв., срок на кредита - 16 месеца, общ размер на дължимите суми по Договор за кредит - 1715,19лв, възнаграждение по договор за поръчителство -1320,99 лв., общ размер на дължимите суми по Договор за кредит и Договор за поръчителство - 3036,18 лв, годишния процент на разходите би бил 226,1769% . Фатме М. К. е платила сумата 2 205,20 лв., от които Главница - 1500 лв., възнаградителна лихва- 114,55 лв., възнаграждение по договор за поръчителство-590,65 лв.

Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза като обектвина, компетентна и неоспорена от странтие.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски 4 кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Първият ответник- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищеца и Кредисимо ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.