Решение № 3201 от 05.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3201 гр. Варна, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря С.ка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110107214 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба нa Л. Г. Д. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на реална част, с размер от 38 кв.м. от имот с идентификатор №********.36 /съгл. скица на л. 11 от делото/, находящ се в гр.Варна, к.к.

“Чайка местност 1“, с обща площ от 856 кв. м. по скица на СГКК гр.Варна, одобрен със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение: урбанизирана, при граници съгласно скица: съседи с идентификатори: №********.38, №********.37, №********.276, №********.35, №********.34, №********.33 на основание договор за дарение, обективиран в НА № ***, том XVI, н.д.№***г. на Варненски нотариус и за осъждане на ответника да предаде владението на въпросната реална част от имота, на основание чл. 108 ЗС.

В исковата молба и уточняващата молба към нея от 14.09.2022 г. се твърди, че ищцата е собственик на процесния имот на основание договор за дарение, обективиран в НА № ***, том XVI, н.д.№***г. на Варненски нотариус. Ответникът е собственик на съседния имот с идентификатор ********.33. Преди няколко години /7 години/ ответникът без съгласието на ищцата е преместил съществуващата между двата имота ограда и по този начин е завзел процесната реална част от имота на ищцата. Въпреки отправените в този смисъл искания, ответникът е отказал да възстанови първоначалното положение. По изложените съображения моли предявеният 1 иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Поддържа становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че е собственик на съседния на ищцата недвижим имот. Оспорва да е извършвал преместване на съществуващата между двата имота ограда. Оградата между двамата имота е поставена преди 1996 г. и съотвества на одобрения план за регулация. Имотната граница между двата имота не е променяна.

Понастоящем е налице влязъл в сила ПРЗ за имот с идентификатор ********.33, по който регулационната линия съвпада с имотната. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание от 20.09.2023 г. всяка от страните се представлява от процесуалния си представител, който поддържа становището си. В предоставения от съда срок всяка от страните представя писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

По делото не е спорно, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ********.36, находящ се в гр. Варна, к. к. „Чайка“, местност „1“, което се установява и от представения от нея нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***/01.04.1997 г. на варненски нотариус.

В този смисъл не съществува спор между страните, че процесната реална част, находяща се в този имот, с посочена от ищцата площ 38 кв. м., повдигната от нея в червен цвят на скицата на л. 11 от делото, попадаща непосредствено пред постройката в имота на ищцата с идентификатор ******36.2 и на няколко метра по-надолу от постройка с идентификатор ******36.1, е собственост именно на ищцата Л. Д..

Не е спорно и че ответникът е собственик по наследство от починалия му баща на съседния на ищцата недвижим имот с идентификатор ********.33, което се установява и от представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство № 48/11.08.2015 г.

Спорно е дали преди около 7 години ответникът самоволно е преместил оградата между двата имота навътре в имота на ищцата, като по този начин е отнел и заградил процесната реална част от собствения й имот.

2

От съвкупния анализ на ангажираните гласни доказателствени средства посредством разпитите на водените от страните свидетели и допуснатата в производството СТЕ съдът приема за недоказани твърденията на ищеца, че тази реална част от имота е в държане на ответника.

Съгласно показанията на свидетелите на ответника Ф*******, в имота на О. И. има една голяма скала и именно това е мястото, което е повдигнато в цвят на приложената на л. 11 от делото скица, надлежно предявена на всяка една от свидетелките. Върху скалата има пейка, като отпред има подпорна стена, мрежа и храсти. Това винаги е било така. Невъзможно е да се премести оградата на това място, доколкото денивелацията е доста голяма.

Съгласно показанията на свидетеля М******, воден от ищцата, имотът на ищцата е ограден с циментови колове и оградна мрежа. Има две огради, направени върху подпорна стена. Откъм имота на Л. е по-новата ограда, която е облицована с балчишки камък, като тераска. Старата ограда е по-нагоре и има нещо като вратичка. Личи, че е имало ограда, като все още част от мрежата стои. Тази втора ограда, която е по-близо до вилата, му направило впечатление преди 6-7 години, като ищцата му обяснила, че не са заградили те мястото. Според свидетеля, заграденото пространство между старата и новата ограда е с неправилна форма, около 7-8 м. е в единия край, около 3-4 м. е в другия и е около 10 м. дълго. В заграденото от новата ограда пространство има люлки. Достъпът за това пространство не е откъм имота на Л., а откъм другата страна. След предявяване на приложената на л. 11 от делото скица свидетелят посочва, че има ограда върху подпорната стена с колчета и мрежа. Според него, мястото, за което говори, е по-надолу от очертаното с червен цвят.

Съгласно показанията на свидетеля А*****, водена също от ищцата, същата знае имота на ищцата, находящ се до „Спорт палас“. Същият е с площ около 1 дка. В него има помещение за дърва, кухня има зад вилата, ограда под двете големи скали. Има зид от балчишки камък. От кухнята тръгва ограда, която е като подпорна стена, защото има денивелация. Има и ограда, като понататък е с мрежа. Оградата е мрежа на колове, бетонни, лети колове. Има и стара ограда и има комшулък. Сега е махната вратата, като пантите още стоят.

Отпреди повече от 5 години е новата ограда. Между двете огради пространството е 7/7 м. или 7/5 м. На предявената й скица, приложена на л.

3

11 от делото, свидетелят показва, че подпорната стена тръгва от кухнята, има една маса, там е балчишкият камък, после става по-ниска. Мястото, което се претендира от ищцата, свидетелката показва, че е чак долу в ъгъла между имот № 33 и имот № **. Ограденото в червено място е в имота на Л., там има маса и барбекю. Там е зидът от балчишки камък – по-висок и по-нисък, там е подпорната стена.

Съгласно заключението на вещото лице инж. С. К., обща граница на двата поземлени имота /този на ищцата и на ответника/ се явява подпорната стена, отразена на кадастралния план и западната граница на масивната стопанска сграда, построена в ПИ 24, по ПУП-ПЗ от 2004 г. Общата кадастрална граница по КК на процесните поземлени имоти остава без промяна с ободряването през 2021 г. на ПУП-ПРЗ за XVI-33, кв. 58, по плана на к. к. „Чайка“ и на ПУП-ПУР за к. к. „Чайка“, приет през 2011 г.

Вещото лице посочва, че при огледа на място ищцата му посочила граница между двата поземлени имота, попадаща вътре в ПИ ********.1224, която заснел. Посочената от ищцата за граница между двата поземлени имота представлява в посока от юг на север: оградна мрежа с врата, скала, подпорна стена и откос с дървета от високата му част. Територията, заключена между посочената от ищцата за граница на процесните имоти /заснета от вещото лице/ и общата кадастрална граница на двата процесни имота, представляваща подпорна стена и западна граница на сграда, построени в ПИ ********.36 по КК, е с площ 118 кв. м. Тази попадаща в имота на ответника част, показана му от ищцата, не съвпада със спорната площ от 38 кв. м., изчертана с червен цвят на скицата на ПИ ********.36 /л. 11 от делото/ и описана в исковата молба.

Тоест, всички свидетели, включително водените от ищцата, ясно посочиха, че процесното спорно място, така както е очертано на л. 11 от приложената по делото скица, представлява подпорна стена, намира се в мястото на ищцата, там са нейните маси, столове и барбекю, с голяма денивелация е, предвид огромните скали в близост, служещи като естествена границата между двата имота. Това място е във владение на ищцата и в нито един момент не е било в държане на ответника. В този смисъл е и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

Ето защо и само на това основание съдът приема, че искът с правно 4 основание чл. 108 ЗС за предаване на владението по отношение на процесната реална площ, предмет на производството, повдигната в цвят на скицата на л.

11 от делото, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в проведеното на 31.05.2023 г. открито съдебно заседание, след изслушването на заключението на вещото лице и приемане на експертизата, процесуалният представител на ищцата посочи, че прави корекция на иска, като поясни, че за него и ищцата процесната част от имота са именно тези 118 кв. м., определени в приложение № 6 на приетата експертиза, поради което поиска всички техни действия до тук и занапред да се считат именно за тези 118 кв. м., заключени между сегашната кадастрална граница и т. нар. вътрешна ограда в имота на ответника.

С мотивирано определение съдът остави без уважение искането на ищцата за корекция на иска, представляващо по съществото си искане за изменение на иска, доколкото не са налице основанията, заложени в разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК за изменение на исковата претенция.

Изложените в протоколното определение от 31.05.2023 г. мотиви съдът изцяло споделя и в настоящото си произнасяне, а именно, че в случая ищцата по пътя на т. нар. корекция на иска всъщност въвежда изцяло нов иск, като цели предаване на друга реална част, попадаща вече в имота на ответника, с твърдения, че тази реална част всъщност следва да е към имота на ищцата, каквито твърдения в първоначалната искова молба не са навеждани. В този смисъл поисканото изменение на иска е недопустимо.

С определение № ****/19.07.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № *****2023 г. по описа на ВОС, е оставена без разглеждане подадената от ищцата жалба против постановеното по настоящото дело протоколно определение от 31.05.2023 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на исковата претенция. В мотивите също е посочено, че в случая не се касае за увеличение на исковата претенция, а е заявена нова съвсем различна такава. Първоначалното предявяване на иска е било свързано с предаването на реална част от 38 кв. м., за които се твърди, че се намират в ПИ № **, а при извършения опит за изменение на иска се търси предаването на 118 кв. м., които се намират в друга част /дори друг имот/. Тоест, предявява се нов иск, което е процесуално недопустимо.

5

Действително вещото лице е излязло извън предмета на поставените му задачи, като по посочване на ищцата при извършения оглед на място /без участието на ответника/ е очертал част с площ 118 кв. м., която е съвсем различна от описаната в исковата молба и попада вече в границите не на собствения й имот № **, а в този на ответника – имот № 33.

В тази връзка ищцата може да защити правата си в рамките на отделен исков процес, но не и в настоящия, доколкото на този етап от производството изменението на иск чрез въвеждането на самостоятелна, различна от първоначалната искова претенция, е недопустимо.

Предмет на разглеждане по делото е първоначално предявения иск, същият не е изменен надлежно, поради което и с оглед изложените по-горе съображения подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 810 лв., от които 210 лв. – депозит за вещо лице и 600 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.08.2023 г. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени исканите разноски в размер на 810 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Разпечатката съдържа 41 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7b7f8eb-3c40-4cc9-a23d-16187a6670b9