Решение № 4031 от 01.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4031 гр. Пловдив, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20235330110782 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД срещу П. Д.

Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1276,83 лева – главница по договор за потребителски кредит № ****** г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и П. Д. Г., обезпечен чрез Договор за поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и П. Д. Г., които вземания са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания от ****г.; 327,89 лева – договорна лихва върху главницата по договора за кредит, за периода 18.06.2018 г. – 31.10.2019 г.;

580,68 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по договор за кредит за периода 18.06.2018 г. – 22.05.2023 г.; 1287,42 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от **** г.; 518,33 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху главницата по договор за предоставяне на поръчителство за периода 18.06.2018 г. – 22.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 08.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми с разпореждане №**** г. по ч.г.д.№ *****г. по описа на Районен съд Пловдив е отхвърлено изцяло подаденото заявление вх.

№***** г. от ищеца.

В исковата молба и уточненията към нея, ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** г. Договорът бил сключен от разстояние при съответно приложение на нормите на ЗПФУР. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 1500 лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва, на 16 месечни вноски, с ГЛП 41.24 % и ГПР – 50 %, с падеж: 20.10.2019 г. Договорът за 1 кредит бил обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство от 18.06.2018 г., сключен между ответника и „Ай Тръст“ЕООД. По силата на същия „Ай Тръст“ЕООД се задължило да сключи договор с кредитора „Кредисимо“ЕАД и да отговаря пред последния солидарно с ответника за всички задължения по договора за кредит. На ***** г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ЕАД сключили договор за поръчителство, с който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило спрямо кредитора за всички задължения на ответника по договора за кредит. Длъжникът не изплатил в срок сумите по договора за паричен заем, поради което на ***** г. „Ай Тръст“ ЕООД – като поръчител по силата на договор за поръчителство, заплатило претендираните от „Кредисимо“ЕАД суми, с което се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. Претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се обосновава с твърдения, че същото произтича от сключения между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника на 18.06.2018 г. договор за предоставяне на поръчителство, по който „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнило задълженията си. В чл. 2 от раздел X от договора било посочено, че при забава в плащанията на погасителните вноски, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочва, че с Договор за прехвърляне на вземания от**** г., встъпилият в правата на удовлетворения кредитор поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, прехвърлило на ищеца всичките си вземанията към ответника – както тези, произтичащи от договора за кредит, така и от договора за предоставяне на поръчителство. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли това да бъде сторено в хода на исковия процес.

Крайният падеж по договора бил изтекъл. С оглед изложеното, за събиране на сумите по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото било постановено разпореждане № **** г. с което искането за издаване на заповед за изпълнение било отхвърлено изцяло. Поради това, обосновава правен интерес от предявяване на осъдителните искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, които се моли да бъдат уважени. Претендира сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника П. Д. Г., чрез назначения особен представител, със становище за неоснователност на исковете. Поддържа, че претенциите на ищеца се основат на клаузи за заплащане на възнаградителна лихва, които противоречат на ЗЗП и ЗПК, включително са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, чрез уговаряне на размер на лихвата, надвишаващ трикратния размер на законната лихва. Твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Излага твърдения, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител също е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите, и поради неизпълнение на това посоченият в договора ГПР не съответства на действителния такъв. Поддържа наличието на „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.

2, т. 1 от Закон за защита на потребителите, както и неравноправен характер на договорната клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Оспорва, че в тази връзка кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК. Оспорва, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство от*****г. е нищожен на собствено основание – като лишен от правно основание, доколкото длъжникът няма защитен от закона интерес в полза на кредитора да бъде учредено лично обезпечение. Оспорва, че по договора за поръчителство между длъжника и кредитора, длъжникът не е получавал никаква престация, с което е нарушен и принципът за справедливост. Сочи също така, че поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи 2 на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, доколкото при сключване на договора за кредит, кредиторът е длъжен да направи преценка за кредитоспособността на потребителя, именно за да предпази последния от свръх задлъжнялост и неплатежоспособност. Възразява, че с поставяне на изискване към потребителя да сключи договор с поръчителя, кредиторът е договарял в полза на поръчителя, както и че доколкото кредитната сделка е нищожна, то и акцесорният спрямо нея договор за учредяване на поръчителство не е породил действие.

Оспорва наличието на валиден договор за цесия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, от една страна, и ищеца, от друга страма, поради липса на индивидуализиране на процесното вземане в него, както и валидността на извършеното уведомяване за цесията до длъжника по имейл.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК, след отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, подадено от ищцовото дружество. С оглед наведените в исковата молба твърдения, за уважаване на предявените искове, следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, предоставянето на заемната сума на заемателя, размер и падеж на задълженията за главница, наличието на валидна уговорка за дължимост на договорна лихва и нейния размер; сключване на валиден договор за предоставяне на поръчителство между ответника и цедента - „Ай Тръст“ ЕООД, в изпълнение на задълженията по който „Ай Тръст“ ЕООД е заплатил на кредитора дължимите по договора за кредит суми, както и плащането от поръчителя към заемодателя, с което същият се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор; ищцовото дружество да е придобило качеството си на кредитор на претендираното договорно основание валиден договор за прехвърляне на вземания по договора за предоставяне на поръчителство, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/ и в претендирания размер. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК е да установи наличието на описаните предпоставки, в какъвто смисъл съдът е дал подробни указания в доклада, неоспорен от страните и обявен за окончателен в първото по делото съдебно заседание.

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени осъдителни искове, поради което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, което той има срещу ответницата, произтичащо както от сключения с нея договор за поръчителство, така и вследствие суброгирането му в правата на удовлетворения кредитор „Кредисимо“ ЕАД по договор за кредит, след изплащане на задълженията на длъжника на дата ***** г. С договора за цесия кредиторът по едно вземане, цедент, прехвърля на трето лица, цесионер, вземанията, които има от длъжника по дадено сключено между тях съглашение. За да породи действие този договор, в него трябва да е посочено кое точно вземане се прехвърля, като същото бъде индивидуализирано с всичките му белези, напр. вид на договора, страни по него, 3 дата на сключването му, размерът на прехвърленото вземането и всички други съществени белези според конкретиката на случая. Ищцовото дружество представя по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***** г., сключен между дружествата „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството им на цеденти, от една страна, и „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството му на цесионер. В пар.2 от договора е посочен неговия предмет, а именно, че цедент 1 („Кредисимо“ ЕАД) продава възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в приложение № 1 към договора, както и че цедент 2 („Ай Тръст“ ЕООД) продава възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпването на поръчителя „Ай Тръст“ в правата на първоначалния кредитор – цедент 1, по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор цедент 1 и физически лица, както и вземанията на цедент 2 по договорите за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на „Кредисимо“, които вземания за посочени в приложение № 1 към договора за цесия. От така постигната уговорка не става ясно кои точно вземания, по които договори, с кои длъжници са прехвърлени.

След дадени изрични указания с проекта за доклад на съда, по реда на чл.146, ал.2 ГПК, и при разпределена доказателствена тежест за ищеца, последният не ангажира доказателства за индивидуализацията на вземането, което претендира да е придобил. Към представената молба вх. № ***** г. (л.119 и сл. от делото), въпреки описаното в нея, липсва приложение № 1 към договора за цесия, от което да е видно придобиването на процесното вземане от ищеца. Поради това съдът приема, че ищецът не доказа материалноправната си легитимация да претендира процесните суми, доколкото същият не се установи да ги е придобил по силата на договора за цесия.