Решение № 267 от 13.06.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 549/2024
- Вид
- Решение № 267
- Подписан
- 13.06.2024
- В сила
- 05.07.2024
- Състав
- ЕМИЛ БОБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 144 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 261, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 53 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 92, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 92, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 267 гр. Велико Търново, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. Г.-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20244110200549 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпило е възражение, имащо характера на жалба от „Е.Е.С.” ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ******, против наказателно постановление № 749745-F718198 от 15.01.2024 год., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в качеството си на административнонаказващ орган, упълномощен със заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП, с което за извършено административно нарушение по чл. 92, ал. 2 вр. с чл. 91, ал. 1 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО), на основание чл. 53 вр. с чл. 83 от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева (петстотин лева) на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. В жалбата се излагат доводи, че счетоводителката на дружеството поради личен проблем е забавила подаване на данъчната декларация и като първо нарушение се моли да бъде отменено процесното НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя А.А.. Същата не представя нови доказателства и 1 не излага допълнителни доводи. Заявява, че поради изтичане на електронния подпис на името на съпруга й не е била подадена данъчната декларация. Моли да се отмени процесното НП.
Въззиваемата страна – ТД на НАП, гр. Велико Търново, редовно призована, се представлява от гл. юрисконсулт Й.Д., редовно упълномощен.
Същата счита, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Излага доводи в тази насока.
В хода на съдебното следствие се установи следната фактическа обстановка:
В хода на извършена проверка от контролни органи на ТД на НАП – В.
Търново, било установено, че „Е.Е.С.” ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя Л. А., не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2022 година.
При така установеното на дружеството е била изпратена покана за съставяне на АУАН № 12909 #181 от 10.07.2023 год., като поканата е била изпратена и връчена по електронен път, видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 21-22 от делото).
В указания в поканата срок в ТД на НАП не се е явил представител на дружеството, поради което на 28.07.2023 год. З. Х. К.-Б. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – В. Търново, в отсъствието на такъв представител и в присъствието на свидетелката В. Т. Г., е съставила АУАН № F718198 на „Е.Е.С.” ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ******, затова, че „Е.Е.С.“ ООД с ЕИК *****, в качеството си на данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. в териториалната дирекция на НАП по данъчната регистрация на дружеството, която в настоящия случай се явява ТД на НАП Велико Търново, в срока уставен с разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, а именно до 30.06.2023 година
В АУАН е посочено, че е изпратена покана до дружеството с изх. № 12909#181/10.07.2023 г. за съставяне на АУАН.
Посочено е също, че към момента на съставяне на АУАН ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. не е подадена
2
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗКПО.
АУАН е бил връчен по съответния ред на представляващия дружеството Л. А. на 23.11.2023 год., която го е подписала доброволно, като в графата за възражения е изписала: „Имам“.
В законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН пред наказващия орган не са били депозирани писмени възражения от страна на дружеството.
Въз основа на гореописания АУАН, на 15.01.2024 год., директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – В. Търново, е издал и атакуваното Н П № № 749745-F718198 от 15.01.2024 год., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр. Велико Търново, с което за извършено административно нарушение по чл. 92, ал. 2 вр. с чл. 91, ал. 1 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО), на основание чл. 53 вр. с чл. 83 от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева (петстотин лева) на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. НП е връчено лично на управителя на дружеството по пощата на 10.04.2024 год., който го е обжалвал в законоустановения срок по реда на чл. 59 от ЗАНН.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Както АУАН, чрез който е започнало административно – наказателното производство, така и атакуваното наказателно постановление, са издадени от компетентните за това лица, поради което и съдът приема, че в тази насока липсват допуснати съществени процесуални нарушения.
Не се констатират и допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство. Правилно са определени материалноправните норми, определящи състава на извършеното административно нарушение, след което и правилно са определени процесуално – правните норми, определящи вида и размера на наложеното 3 административно наказание.
Нарушението е констатирано при извършена проверка на търговеца и АУАН е съставен след като в хода на проверката е констатирано нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите З. Х. К.-Б. и В. Т. Г.; приложеното НП, както и от всички останали писмени доказателства приложени към АНП, приета и приложена към делото. За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е еднопосочна и при отсъствие на противоречащи си доказателства, подробен доказателствен анализ се явява ненужен. Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, но на практика не се оспорва и от самия жалбоподател.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице чрез законния си представител, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
4
Не са основателни изложените в жалбата доводи, че дружеството е било изрядно до този момент (нарушението било за първи път), както и изложеното, че данъчната декларация не била подадена поради изтичане на валидност на електронния подпис на името на съпруга на управителката Л. А..
На първо място годишната данъчна декларация може да бъде подавана не само по електронен път. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО: Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Това означава, че е предвиден достатъчно дълъг срок в който може да бъде подадена декларацията (четири месеца) и съответното задължено лице има предостатъчни възможности да изпълни задължението си.
Не на последно място управляващия и представляващ едно дружество и длъжен така да организира дейността на същото, че да изпълнява законовите си задължения. Както вече бе посочено дружеството и неговият законен представител е имал достатъчно време и възможности да организира дейността на дружеството, така, че да изпълни законовите си задължения в срок (който в конкретния случай е доста дълъг и достатъчен). В конкретния случай следва да се има предвид и обстоятелството, че дружеството не е било изпълнило задължението си да подаде ГДД за 2022 год. и към датата на съставяне на АУАН, която е 28.07.2023 година. Това обстоятелство пък изключва и възможността деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай.
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че дружествотожалбоподател не е изпълнило задължението си по чл. 92 от ЗКПО, а именно да подаде годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2022 год. до 30 юни 2023 година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице, а именно ТД на НАП - Търново. Нарушението по чл. 92, ал. 2 ЗКПО е формално и е довършено с изтичане на визирания в закона срок – 30-ти юни на следващата година, считано годината за която се подава декларацията.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е 5 безвиновна, поради което разсъждения за субективната страна са неуместни.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН). По тази причина наказаното юридическо лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване“ или „формални нарушения“. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗКПО задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото задължение на „Е.Е.С.“ ООД е застрашило обществените отношения, свързани с начисляването и отчитането на корпоративен данък и възможността на контролните органи да осъществят текущ и последващ контрол в тази насока, т. е. на задължение на лицата, гарантиращо значителна част от републиканския бюджет и обезпечаваща нормалното функциониране на цялата държава, поради което и с оглед на реализираното закъснение следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се 6 приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7b77737-9307-4d88-9bdc-3b5e838487c2