Решение № 5791 от 24.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5791 гр. София, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. К. при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20231100506262 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №1543 от 02.02.2023г., постановено по гр.дело №42054/2021г. по описа на СРС, ГО, 153 с-в, ответникът „Специализирана болница за рехабилитация- Банкя”АД с ЕИК:130287411 е осъден да заплати на ищцата К. В. С. с ЕГН:**********, на основание чл.200, ал.1 КТ, сумата от 5000лв.- обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от ПТП, настъпило на 17.05.2019г. в гр. София, АМ“Струма“, при кръговото кръстовище в посока от гр.Банкя, признато за трудова злополука с разпореждане по чл.60, ал.1 КСО от 04.06.2019г. на ТП на НОИ- София- град, ведно със законната лихва от 17.05.2019г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за размера над уважената част до пълния предявен размер от 60000 лв. Отхвърлен е изцяло искът за сумата от 2657,07лв.- обезщетение за имуществени вреди- такси и суми за изследвания, шини, ортези, колани, пръсторазредители, лекарства, копиране на документи, такси за куриерски, нотариални и правни услуги, както и суми за гориво, претърпени от процесното ПТП.

Ответникът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СРС сумата от 243,89 лв. за държавна такса и разноски. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 3763,51лв.- разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата К. В. С..

1

Жалбоподателката поддържа, че в обжалваното решение не са обсъдени представените по делото медицински документи, както и консултацията на 22.05.2019г. с ортопед травматолог, който в амбулаторен лист №000374 от същата дата и след извършения преглед установил изкълчване, навяхване и разтягане на вътрешна и външна колатерална ставна връзка на коляното със съмнения за счупване на долния край на бедрената кост, счупване на долен край на раменната кост, съмнение за счупване на ладиевидна кост на китката. На същата дата и след преглед, съдебен медик съставил представено по делото съдебно- медицинско удостоверение №Ж-26/2019г., според което в резултат на злополуката са налице следните увреждания: контузия на главата в ляво теменно, без данни за черепно-мозъчна травма; клинични данни за контузия с миалгия на шията; контузия на лява раменна става; контузия с кръвонасядане на лява киткова става и съмнения за счупване на ладиевидна кост; контузия с кръвонасядане в дясно кръстно-седалищна област; контузия на лява лакетна става с данни за фисура-фрактура в областта на вънишо-страничния кондил на раменната кост, наложили имобилизация на ръката за 25 дни; контузия на лява коленна става с фисура (съмнения за фрактура) на латералния (външно-страничен) кондил (долен край към коляното) на лява бедрена кост с изкълчване- навяхване с разтягане на колатерална ставна връзка на ляво коляно. Дадена била препоръка за по-високоинформативни образни изследвания (ЯМР). Не бил обсъден и възникналия от носенето на медицински протези обрив. Твърди, че неправилно са отхвърлени всички имуществени претенции, описани подробно в исковата молба, които безспорно били доказани по делото, в общ размер от 2657,07лв. Пренебрегнато било и обстоятелството, че след злополуката ищцата станала емоционално тревожна, страдала от безсъние, липса на апетит, нарушена адаптация, кошмари, което наложило няколко лекарски консултации и съответна терапия при психиатър. При психиатричните прегледи се установило, че ищцата е психомоторно вътрешно напрегната, ориентирана всестранно, емоционално тревожно- дистимна, с травматични преживявания тип „Flashbacks", апсихотична, със съзнание за болест. В експертното становище от 05.07.2019г. психиатърът заключил, че ищцата страда от тежки емоционални, когнитивни и поведенчески нарушения, които могат да се обобщят като посттравматично стресово разстройство, което от своя страна налага продължително комплексно фармакологично и психотерапевтично лечение и обуславя съществено увреждане в общото социално функциониране. Към 22.10.2020г. тези нарушения в психиката на ищцата все още съществували. Твърди също така, че от представените по делото доказателства е установено, че периодът на възстановяване след злополуката е бил дълъг и мъчителен, съпроводен с болки и страдания, множество лекарски консултации, ЯМР-та, медикаментозно лечение, затруднено движение в левите крайници на тялото, носене на шини, имобилизация на горен ляв крайник, долен ляв крайник, имобилизация на лява китка, на лява ръка, имобилизация на кръста с двупластов четири лентов колан, кръвонасядания, промяна в походката, трудно самообслужване и тревожно емоционално състояние. Ищцата била в болничен поради временна неработоспособност в следствие на трудовата злополука от 20.05.2019г. до 10.06.2020г. включително. Всички разходи по лечението и възстановяването били поети с лични средства. С Решение №1662 от 08.06.2020г. била опредЕ. като временно неработоспособно 2 лице с увреждане 72% до 13.05.2020г., а след преосвидетелстване- 78% трайно намалена работоспособност, от които 74% поради общо заболяване, а 20% поради трудова злополука.

Вследствие на това не можела да работи като санитар и доколкото работодателят не предложил възможност да заеме друга позиция съобразно с предписанията на здравните органи, прекратила едностранно трудовия си договор с уведомление от 11.06.2020г. на основание чл.327, ал.1, т.1 от КТ. Излага, че в обжалваното решение не са обсъдени свидетелските показания. Заключенията на изслушаните СМЕ установявали както уврежданията, така и причинно- следствената им връзка с процесната трудова злополука.

Претендира отмяна на решението на СРС в тази част, уважаване на исковете изцяло и присъждане на разноски.

Ответникът е подал в срок отговор на въззивната жалба на ищцата, с който оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение в обжалваната от ищцата част, като твърди че при постановяването му в тази част не са допуснати процесуални нарушения и моли въззивната жалба на ищцата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Ответникът е подал в срок насрещна въззивна жалба срещу решениeто в частта, с която предявеният от ищцата иск за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен.

Твърди, че показанията на свидетеля М. С. са недопустими предвид разпоредбата на чл.166, ал.3 от ГПК, а дори да е така следва да бъдат ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.

Твърди също така, че първоинстанционният съд е трябвало да приспадне полученото от застраховател обезщетение за вреди от същото ПТП. Моли решението в тази част да бъде отменено, а исковете отхвърлени изцяло.

Ищцата не е подала в срок отговор на насрещната въззивна жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението въззивната инстанция намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.200, ал.1 от КТ- за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, 3 трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Съгласно текста на тази законова разпоредба отговорността на работодателя е обективна, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на вредите.

При тази правна квалификация първостепенният съд правилно е разпределил доказателствената тежест- ищецът следва да установи с позволените от закона доказателствени средства наличие на трудово правоотношение между него и ответника, настъпването на твърдяната в исковата молба трудова злополука /претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение, като увреждането следва да е настъпило или на път за работа, или при или по повод изпълнение на възложената работа, или на каквато и да е работа, извършена дори и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието/, настъпването на твърдените вреди /имуществени и неимуществени/ в посочения размер, както и причинно-следствена връзка между трудовата злополука и вредите.

С определение №9242/22.11.2021г., постановено по реда на чл.140 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към момента на настъпване на твърдяната трудова злополука между страните е съществувало валидно правоотношение по трудов договор между тях, настъпването на злополуката на 17.05.2019г. на път по обичайния си маршрут от работното място към местоживеенето си, както и характера на злополуката- трудова, установено и от представените писмени доказателства, включително разпореждане по чл.60, ал.1 КСО от 04.06.2019г. на ТП на НОИСофия- град.

Спорни са видът и размера на претърпените неимуществени и имуществени вреди, причинно- следствената им връзка с трудовата злополука, както и евентуалното приспадане от определеното от съда обезщетение на заплатено на ищцата застрахователно обезщетение за вреди от същата злополука.

Ищцата твърди, че в резултат и в пряка причинно- следствена връзка с трудовата злополука е получила следните травматични увреждания: счупване на лява раменна кост и бедрена кост на ляв крак; дискретно стеснена ставна междина срединно в областта на страничния кондил; фисура на лява раменна кост и фисура на латерния кондил на ляв фемор; контузии на главата, шията, лява раменна става, лява киткова става /със съмнение за счупване на ладиевидната кост/, контузия в кръстно-седалищна област, лява лакетна става, лява коленна става и лява бедрена кост. След злополуката станала тревожна и страдала от безсъние, липса на апетит, нарушена адаптация, кошмари, което наложило терапия при психиатър и била роставена диагноза „тежки емоционални когнитивни и поведенчески нарушения- постравматично стресово разтройство“, което наложило продължително комплексно фармакологично и психотерапевтично лечение и обусловило съществено увреждане в общото социално функциониране. Периодът на възстановяване на ищцата бил 4 дълъг и мъчителен, съпроводен с болки и страдания, множество лекарски консултации и лечения. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв. Твърди също така, че във връзка с получените увреждания е сторила разноски за такси и суми за изследвания, шини, ортези, колани, пръсторазредители, лекарства, копиране на документи, такси за куриерски, нотариални и правни услуги, както и суми за гориво на обща стойност 2657,07лв. и претендира тази сума да и бъде присъдена като обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Ответникът оспорва настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка с трудовата злополука. Твърди, че посоченото от ищцата експертно решение на ТЕЛК е отменено от административния съд. Прави възражение за приспадане от обезщетението на вече платени на ищцата обезщетения и пенсия по общественото осигуряване, както и на застрахователни обезщетения във връзка с процесната злополука. Твърди също така, че ищцата е съпричинила настъпването на вредите, тъй като шофирала автомобила си без валидно свидетелство за управление на МПС и в състояние изключващо възможността да шофира поради влошено здраве.