Решение № 23677 от 26.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23677 гр. С., 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110121227 по описа за 2024 година

Прeдявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. с чл. 45, ал. 1 вр. чл.

52 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на М. О. Д. срещу „В. У.“ ЕАД, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3042 лева, представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение вследствие счупване на коронките на 1-ви и 2-ри горни леви зъба, причинен от удар на челюстта на ищцата в стъклената врата на магазин „В.“, находящ се в гр. С., ул. Г. Г. № * на 21.10.2023 г., около 18:45 ч., както и сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващо се в изживени болки и страдания – затруднения в храненето, проблеми при говорено и произнасянето на думи, емоционален стрес вследствие на инцидента.

В исковата молба се твърди, че на 21.10.2023 г., около 18:45 ч. ищцата посетила търговски обект на ответника - магазин „V.“ („В.“), находящ се на ул. Г. Г. № *, като входната врата на търговския обект била стъклена, без маркиращи ленти или обозначение на името на търговския обект. Поради това, ищцата ударила главата си в областта на челюстта в стъклената врата, като от удара получава травматични увреждания, изразяващи се в счупване на коронките на първи и втори горни леви зъби, кръвонасядане на лигавицата на устната кухина на горна устна вляво и по ръба на долна устна вляво. Поддържа, че тези наранявания са й причинили трайно затруднение в дъвченето във фазата на отхапването, поради което на следващия ден започнала лечение по спешност, а поради риск от самоумъртвяване, зъб двадесет и първи бил поставен под наблюдение с оглед необходимостта от ендодонтско лечение.

В проточилото се пет месеца лечение, ищцата направила медицински разходи в общ размер от 3042 лева, разпределени както следва: 300 лева за биологично лечение и предендодонтско изграждане, 1482 лева за 11 вида медицински интервенции и 1260 лева за 2 бр. директно възстановяване. Поддържа, че в резултат на инцидента е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от момента на удара до завършване на лечението на 20.03.2024 г.; затруднено хранене, 1 което ще продължи до края на живото й, тъй като предните й зъби са с корекция; проблеми при говореното и произнасянето на думи за периода до завършване на лечението на 20.03.2024 г. и емоционален стрес, причинен от влошения външен вид и свързаното с това ограничаване на социалните контакти. Излага аргументи, че причината за удара на ищцата във вратата е липсата на поставено от ответника обезопасяване чрез поставяне на маркировка на прозрачната врата на търговския обект. Позовава се на разпоредбата чл. 60, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, и поддържа, че по силата на тази разпоредбата изцяло стъклените врати или прозрачни стени следва да бъдат обозначени с най-малко две издадени контрастни ленти или редици от маркери. В заключение посочва, че от липсата на предприети надлежни и дължими действия от ответника по обозначаване и обезопасяване на стъклената врата за ищцата са настъпили вредите, предмет на исковата претенция. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „В. У.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че ищцата не попада в нито една от категориите лица с намалена подвижност, за които е приложима Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., поради което тя не може да се позовава на нейните разпоредби, евентуално че е спазил всички изисквания на тази наредба, тъй като стъклената входна врата на търговския обект е обезопасена срещу сблъскване чрез поставяне на три стъпала непосредствено пред нея. Излага твърдения, че тъй като разС.ието между трите стъпала и стъклената врата не е голямо, описаните в исковата молба увреждания не биха могли да бъдат причинени от подобен удар в нея. Евентуално поддържа, че е налице изключителна вина на пострадалата, тъй като вратата е обозначена по множество начини и е обективно невъзможно да не се забележи, ако човек положи минимални усилия. Развива аргументи, че единствената хипотеза, в която е било възможно ищцата да не е видяла вратата е да не е гледала напред, а да се е разсеяла в конкретния момент, което да е довело до удара и в този смисъл тя е проявила груба небрежност, изразяваща се в пренебрежително отношение към собствените й интереси, тъй като не е положила минимални усилия да погледне напред и да установи, че има голяма стъклена врата пред нея. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и развива аргументи, че ищцата е създала условия за настъпването на вредите, като не се е огледала и не е видяла вратата, въпреки множеството обозначения върху и около нея. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявените искове:

Фактическият състав на отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.).

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване 2 на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

В конкретния случай за основателността на исковете в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване: че на 21.10.2023 г., около 18:45 ч. при удар във вратата на магазин „В.“, находящ се в гр. С., ул. Г. Г. № * е претърпяла описаните в исковата молба телесни увреждания, вследствие бездействие на служители на ответника да обозначат с необходимата маркировка стъклената входна врата на търговския обект; по иска за имуществени вреди: че за отстраняване на настъпилите телесни увреждания е направила посочените в исковата молба разходи; по иска за неимуществени вреди: характера и интензитета на претърпените болки и страдания.

Във връзка с наведеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат в тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на увредения, което е довело до настъпване на вредите, а именно, че ищцата е ударила главата си в стъклената входна врата на търговския обект поради невнимание.

В настоящия случай по делото безспорно от ангажираните по делото гласни доказателства показанията на св. Б. Д. -съпруг на ищцата, Т. М. – приятел на ищцата и очевидец на инцидента, както и К. К. – служител на ответника и на смяна към момента на инцидента, се установи, че на 21.10.2023 г., около 18:45 ч. ищцата се е ударила във вратата на магазин „В.“, находящ се на ул. Г. Г. № *, собственост на ответника.

Първият спорен между страните въпрос е относно наличието на противоправно бездействие на ответното дружество (неполагането на дължимата грижа), а именно да обозначи процесната врата на магазин „В.“ съобразно нормативните изисквания.

Съгласно разпоредбата на чл. 169 ЗУТ всички строежи следва да отговарят на основните изисквания определени в т. 4 от приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), в това число и за достъпност и безопасност при експлоатация – чл. 169, ал. 1, т. 4 ЗУТ. Съгласно Приложение 1 на Регламент (ЕС) № 305/2011, строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че да не създават неприемливи рискове от инциденти или повреди при използване или експлоатация, като подхлъзване, падане, сблъсък, изгаряния, токов удар, нараняване вследствие на експлозия и кражби с взлом. Така въведеният принцип за безопасност на строежите при експлоатация е доразвит и в специалните нормативни актове касаещи въвеждането на специални правила - чл. 60, ал. 6 от Наредба № РД -02-20-2 от 2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на процесния инцидент е приложима именно и посочената разпоредба от Наредбата.

Съгласно чл. 1, изр. второ от Наредбата изискванията на последната се прилагат при проектирането и изпълнението на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и в сградите и съоръженията за осигуряване на достъпна архитектурна среда за цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата, елементите на достъпната среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията се проектират и изпълняват в съответствие с изискванията на тази наредба, като се комбинират в зависимост от конкретните условия така, че да се осигури универсален дизайн на средата, без да се налага допълнително адаптиране за нейното свободно ползване в максимална степен от цялото население.

Следователно посочената уредба регулира посочените обществени отношения и е приложима за цялото население, а не само за конкретни групи от обществото, противно на защитната теза на ответното дружество, че същата се отнася единствено до лица с намалена подвижност, респективно с увреждания, а по делото няма данни 3 ищцата да е такова лице. За горното съдът съди както от формулировката на законовия текст, така и от мотивите за нейното приемане, а и предвид разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 4 ЗУТ.

Съгласно чл. 60, ал. 6 от Наредбата прозрачните прегради по или покрай маршрутите в помещенията и пространствата за общо ползване (изцяло стъклени врати или прозрачни стени) се обозначават с най-малко две издадени контрастни ленти или редици от маркери с широчина най-малко 10 cm, които се разполагат, както следва: горната лента/редица от маркери – на височина от 150 до 200 cm, а долната лента/редица от маркери – на височина от 85 до 105 cm. Ленти/редици от маркери може да не се поставят, ако прозрачните прегради са обезопасени срещу сблъскване в тях посредством парапети или други средства. Следователно за ответното дружество като собственик на процесния магазин е възникнало задължението да постави обозначителни контрастни ленти или редици от маркери на прозрачната врата. От ангажираните по делото гласни доказателства (показанията на св. Б. Д. -съпруг на ищцата, Т. М. – приятел, както и К. К. – служител на ответника, а и от приложените по делото снимки, се установява, че вратата е стъклена, има иноксова дръжка, както и са поставени стикери за СОТ, за работно време и лепенка с надпис „бутни/дръпни“. След инцидента – още на следващата седмица е поставен стикер с надпис „В.“ в средата на вратата. Т.е. специалните правила въвеждат и допълнителни изисквания към строежите, наред с общите изисквания въведени с чл. 169 ЗУТ, че строежите следва да отговарят на основните изисквания за достъпност и безопасност при експлоатация.