Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 684 от 02.12.2024, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 342/2024
Вид
Решение № 684
Подписан
02.12.2024
Състав
Георги Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55-58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.42, ал.2, т.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.21, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.50 · Семеен кодекс
  • чл.51 · Семеен кодекс
  • чл.342, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Ямбол, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330100342 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Д. С. В. против М. М. В., с която се иска да се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 15 835,49 лв.( след изменение на иска)– получена на отпаднало на основание, както и сумата от 5 433, 02 лв. съставляваща погасени суми по договора за лизинг по време на фактическата раздяла на страните през периода 08.10.2022 г.11.09. 2023 г., в едно със законната лихва върху главницата ,считано от деня на предявяване на иск-01.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ответницата е бивша съпруга на ищеца, като бракът им сключен на **** 1996 г. бил прекратен с вл. в сила решение на 25.09.2023 г. по гр. дело № ******/2022 г. по описа на ЯРС, с което било утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.50 СК и с което уредили личностните си отношения, но не и имуществените.

Твърди се, че по време на брачното съжителство между страните с общи усилия, труд и средства придобили движимо и недвижимо имущество в режим на СИО, което след прекратяването на брака им било с характер на обикновена съсобственост и подлежало на бъдещо уреждане. През 2018 г. ищеца и ответницата решили да закупят на лизинг нов автомобил за нуждите на семейството им, като на 28.08.2018 г., ответницата сключила договор за финансов лизинг № ****************** за закупуване на лек автомобил марка „Тойота Корола“ 1, 6 Р, 6 МТ Lund с „Сожелиз Лизинг“ ЕООД с променено име „ ОТП Лизинг“ ЕООД, клон гр.

С., по коъйто договор ищеца бил съдлъжник. Стойността на автомобила била в размер на 22 683, 60 евро с ДДС, в която сума били включени компонентите по част II, т.6 от СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити. При сключване на договора страните заплатили авансова вноска ( самоучастие) в размер на 4 242, 70 евро с ДДС, като останалата сума била разпределена в 60 месечни лизингови вноски и остатъчна стойност, която страните трябвало да заплатят при добиване собствеността 1 над автомобила в размер на 5 091, 24 евро с ДДС.

Автомобила страните били придобили за управление предимно от ищеца и за нуждите на семейството, като ответницата не притежавала СУМПС. При изтичането на договора за финансов лизинг, лекият автомобил се предвиждало да бъде придобит в режим на СИО. Ищеца твърди, че след сключването на договора за финансов лизинг и получаване на лекия автомобил, той предприел всички действия по управлението и разпореждането със същия и по неговата издръжка.Твърди се, че депозираните вноски по изпълнението на договора за лизинг, страните реализирали с общи семейни средства, като той осигурявал дължимите суми, а ответницата формално ги внасяла като страна по договора.

През 2022 г. ответницата заявила на ищеца, че желаела да се разделят и не виждала общо бъдеще с него. Въпреки усилията на ищеца да закрепи семейната връзка, на 07.10.2022 г. ответницата окончателно напуснала семейното жилище и предявила иск за развод, като посочения по-горе лек автомобил останал за ползване при ищеца. До фактическата раздяла страните с общи средства погасили по договора за финансов лизинг сумата от 29 530 лв., с включена първоначална вноска.

Ищеца твърди, че след фактическата раздяла погасявал с негови средства ежемесечните вноски по лизинговия договор, като погасил общо сумата от 4200, 00 лв.

На 25.09.2023 г. бракът между страните бил прекратен, като в хода н производството установили, че след изтичането на договора за финансов лизинг, лекият автомобил щял да бъде придобит на името на двамата, с оглед вложените в него семейни средства и закупуването му за нуждите на семейството им.

На 24.11.2023 г. ищеца бил уведомен от сектор „ПП“ при ОДМВР- Я., че управлявал чужд автомобил и следвало незабавно да го предаде на ответницата.

След разговор с ответницата ищеца разбрал, че след постановяването на развода тя депозирала остатъка по договора за лизинг ( остатъчна стойност) и придобила автомобила единствено и само на нейно име, като се явявала едноличен собственик на същия. При създалата се ситуация ищеца предал на ответницата посочения по- горе автомобил, като същата го обявила незабавно за продажба.

С оглед на гореизложеното се твърди, че ответницата получила посочения погоре автомобил в еднолична собственост, въпреки, че при изплащането на финансовия лизинг били вложени семейни средства, а след фактическата раздяла и лични средства от ищеца, като автомобила следвало да бъде придобит в режим на СИО, но поради прекратяването на брака основанието за придобиването на лекия автомобил било отпаднало.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответника е депозирала отговор на исковата молба, чрез пълномощник адвокат. Предявения иск се счита за недопустим, неоснователен и недоказан и се иска същия да бъде отхвърлен, ведно със законовите последици. Твърди се, че ищеца нямал правен интерес от предявяване на настоящите искове, с оглед на това, че придобиването на автомобила станало след прекратяването на брака. Описаната в ИМ фактическа обстановка, не отговаряла на истината. Било вярно твърдението, че на 28.08.2018 г. бил подписан договор за финансов лизинг № ****************** с лизингополучател М. В. и съдлъжник Д. В.. Твърди се, че на същата дата 28.08.2018 г. и във връзка с подписването на посочения по-горе договор за лизинг ответницата изтеглила от „Банка ДСК“ кредит за текущо потребление в размер 2 на 30 000 лв., като именно с тези пари извършвала плащанията по договора за лизинг, както за дължимата авансова вноска, така и дължимите последващи вноски. Твърди се, че в последствие само ответницата погасявала вноските по кредита, както и вноските по договора за лизинг, като сумите били ползвани от нея кредити и от нейната заплата.

След като възникнали сериозните семейни неразбирателства и фактическата им раздяла през 2022 г. ищеца отказал да и предаде автомобила. С оглед на това, че страните живеели разделени,а само ищеца ползвал автомобила, ответницата го канила той да плаща месечните вноски по договора за лизинг, но същия отказал. Възникнала сериозна опасност лизингодателя да прекратял договора за лизинг, като вземел автомобила, като от представените суми се виждало, че именно в периода след месец ноември 2022 г. били отразени просрочените суми. Ответницата твърди, че се наложило да плаща допълнителни такси на лизингодателя, затова, че били изпращани напомнителни писма за забава, както и неустойки за продължително ползване на актив. Твърди се, че в периода на действие на договора ответницата заплащала дължимите суми за данъци и застраховки. Представените в ИМ платежни документи показвали, че ищеца инцидентно бил платил няколко вноски по договора за лизинг и то основно заради това, че били във фактическа раздяла, като само той ползвал автомобила и не искал да го предаде, а не защото имали намерение да бъде семейно имуществена общност. В този смисъл се твърди, че ответницата не била получила от ищеца някакви суми без правно основание или въз основа на отпаднало такова.

Връщането на автомобила при нея станало с намесата на полицията и след инцидент, в който физически била наранена от ищеца. Не отговаряло на истината в ИМ, че са се били разбрали автомобила да бъде придобит от двамата, като ищеца категорично отказвал да предприеме действия по придобиването на автомобила, както и не желаел да плаща вноски по договора за лизинг, като считал, че същите следвало да се плащат само от ответницата. Последната твърди, че посоченият по- горе автомобил не бил придобит в режим на СИО, нито бил закупен с общи семейни средства. Автомобила бил плащан от нея с лични средства от кредити и трудово възнаграждение. На 02.10.2023 г. отвеетницата била внесла последната сума в размер на 11 181,31 лв., като договора за придобиването му бил сключен на 11.10.2023 г. срещу плащане на покупко- продажната цена в размер на сумата от 9 957,60 лв. Твърди се, че за плащането на сумата ответницата теглила още един потребителски кредит в размер на 5 900 лв. на 03.10.2023 г. Възразява се, че при изплащането на автомобила не били влагани семейни средства и очевидно страните не са имали намерение да го придобиват в режим на СИО, като действието на прекратяването на брака в отношенията между съпрузите имало действие само за напред, като не можело да има обратно действие. Сам по себе си договорът за лизинг не съставлявал придобивен способ, нямал вещно- правни последици и моментът на неговото сключване бил ирелевантен по отношение на преценката дали съответното имущество имало статут на част от съпружеска имуществена общност или не. Релевантно в тази насока било дали и кога била закупена лизинговата вещ, като в настоящия случай видно от договора за прехвърляне на собственост, сключен след прекратяване на брака на страните, поради което и последният нямал статут на част от съпружеска имуществена общност по чл.21, ал.1 СК.

Оспорва се, че дори и да било налице някакви плащания във връзка с лиизинга от страна на ищеца, това не било без основание.

Оспорва се и предявения иск за лихви, като се счита, че същия бил неоснователен и недоказан, като не били посочени точните размери и периоди за 3 които се претендират.

Иска се прекратяване на производството поради липса на процесуални и материални предпоставки за воденето му, като в случай, че се приемело, че ИМ била допустима и разгледана по същество, да се приеме, че същата е неонователна и недоказана, като с отхвърлят изцяло исковите претенции, ведно със законовите последици и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му представител, сочат доказателства и пледират за уважаване на предявените искове .

Ответникът – лично и чрез процесуалния си представител, сочат доказателства и оспорва иска като неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са безспорни фактите, че страните с договор за финансов лизинг № ******************8 28.8. 2018 г. сключен между „Сожелиз- България“ ЕООД- клон С. в качеството им на лизингодател и М. М. В. в качеството и на лизингополучател и Д. С. В. в качеството му на съдлъжник, са сключели посочения по-горе договор във връзка със закупуването на лек автомобил марка „Тойота Корола 1.6Р 6 МТ“ за обща сума дължима на лизингодателя в размер от 22 683, 60 евро. Представен е и погасителен план със срок на лизинга от 60 месеца, като първата вноска се дължала на 25.09.2018 г. и последната на 25.08.2023 г. Също така безспорно е между страните, че с решение ****** 25.09.2023 г., вл. в сила на същата дата на основание чл.50 СК сключения между тях граждански брак е прекратен, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, като на основание чл.51 СК е утвърдено постигнатото между тях споразумение.

Представен е и протокол за решение на едноличния собственик на капитала на „Сожелиз- България“ ЕООД, като посоченото наименование е заменено с „ОТП Лизинг“ ЕООД. По делото от страна на ищеца са представени разписки извлечения от които се установява, че същия по посочения по-горе договор за лизинг е извършил плащания.

От ответната страна са представени писмени доказателства, а именно договор за банков потребителски кредит от 03.10.2023 г. с който се установява, че М. М. В. е теглила кредит в размер на 5900 лв. от „Ти Би Ай Банк“ АД, декларация по чл.42, ал.2, т.2 ЗМИП, договор за кредит затекущо потребление от 28.06.2018 г. от който с установява, че М. М. В. е теглила кредит за текущо потребление в размер на 30 000 лв.

Представени са от страна на ответницата фактури от които се установява, че същата извършила плащания по договора за лизинг, включително с авансовата вноска.