Решение № 221 от 23.07.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. гр. Димитровград, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610101766 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ‘‘ АД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Д. С. С. по ч.гр.д. № 642/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград, като в изпълнение на указанията на заповедния съд предявявал настоящите искове за установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение.

Твърди следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:

На 07.08.2023 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в качесвтвото на кредитодател и Д. С. С. в качеството на кредитополучател бил сключен договор за кредитен лимит и за издаване на кредитна карта № МК304242. по силата на сключения помежду им договор банката е предоставила на картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна карта Mastercard 5tandard на картодържателя и допълнителна кредитна карта Mastercard 5tandard на картодържателя на допълнителна кредитна карта. Размерът на разрешения кредитен лимит е 1

1000.00 лв.

Особеното при договорите за кредитна карта и кредитен лимит е, че клиентът на банката може да тегли суми и да ги погасява непрестанно чрез предоставената му кредитна карта-пластика, през целия период на действие на договора, стига общият размер на задължението по главницата във всеки един момент да не надхвърля посочения в договора кредитен лимит. Всеки месец на потребителя се издава месечно извлечение, което посочва общият размер на всички задължения, минималната месечна вноска, както и кредитния лимит.

Уговорено е, че датата на издаване на Месечно извлечение по картата се определя от банката при предаване на картата на картодържателя. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора картодържателят може да изплати задълженията по Договора, възникнали при използването на картата, в срок до датата на издължаване (Краен срок за плащане), посочена в последното издадено от банката месечно извлечение.

На дата 02.02.2024 г. кредитопопучателят е преустанови плащане на дължимите вноски за главница, а на дата — 02.02.2024 г. — и за лихви, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава — 02.02.2024 г. и за лихви, считано от 02.02.2024 г. С оглед формираното просрочие банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 22.03.2025 г. с връчена покана до длъжника. С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към дата на депозиране на заявлението пред съда, размерът на вземането е бил:

- 970.05 лв. главница, дължима за периода от 02.02.2024 г. до 01.04.2025 г.;

- 261.72 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 02.02.2024 г. до 22.03.2025 г.;

- 445.92 лв., мораторна лихва, дължима за периода от 02.02.2024 г. до 01.04.2025 г.;

Посочените суми се претендират от „Юробанк България" АД като изцяло и предсрочно изискуеми, считано от дата 22.03.2025 г. — датата на връчване на поканата до длъжника.

С настоящата искова молба се позовава на предсрочната изискуемост на 2 кредита, като от името на „Юробанк България" АД изрично изразява волята му за обявяване на вземанията по договор за кредит № МК304242 за изцяло и предсрочно изискуем. Към датата на депозиране в съда на заявлението по чл.

417 ГПК, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 642 от 2025 г. по описа на Районен съд - Димитровград и към датата на настоящата искова молба задължението по кредита към банката не е заплатено, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.

Искането до съда е да бъде признато за установено по отношение на Д.

С. С., ЕГН **********, съществуването на вземанията на „Юробанк България“ АД за сумата 970.05 лева главница, дължима за периода от 02.02.2024 г. до 01.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до пълното погасяване; сумата от 261.72 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 02.02.2024 г. до 22.03.2025 г.; сумата от в) 445.92 лв., мораторна лихва, дължима за периода от 02.02.2024 Г. до 01.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 642/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Претендира разноски в настоящото и заповедно производство.

Представя банкова сметка, по която длъжникът може да плати сумите:

IBAN: BG53 BPBI 9920 1000 0920 05.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. С. С., с който оспорва предявените искове.

Ищецът твърдял, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 22.03.2025 г. чрез връчване на покана през ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК (чрез залепване). Тъй като ответницата не е получила лично поканата, оспорва, че процедурата по връчване е спазена стриктно и обстоятелството, че банката надлежно е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението.

Оспорва изчисленията на банката за главница, възнаградителна и мораторна лихва.

Счита, че определени такси и методи за начисляване на лихвата в Общите условия на банката са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите и следва да бъдат обявени за нищожни.

3

-чл. 4, ал. 4 от Договор № МК304242, където се посочва, че банката има право да предлага промяна на приложимата лихва и такси по всяко време.

Тази клауза нарушава чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП. В договора липсва ясна методология за изчисление. Лихвата се формира по субективно усмотрение на Банката, а не на базата на обективни пазарни индекси (като ОЛП или EURIBOR). Потребителят е поставен в състояние на пълна неяснота как и защо задължението му може да нарасне.

-чл. 3 и чл. 11 от Договор № МК304242, които препращат към „Общи условия“ и „Тарифа на банката“. Банката вменява задължения, чието съдържание не е изписано в основния договор. Въпреки че на последната страница има декларация за получаването им, на практика потребителят не е запознат с конкретните размери на таксите в Тарифата към момента на промяната им, което създава значително неравновесие.

В целия текст на договор № МК304242 са предвидени строги санкции, лихви за забава и прекратяване при нарушение от страна на Картодържателя, но липсват аналогични санкции срещу Банката при нейно неизпълнение Налице е липса на реципрочност. Договорът е съставен изцяло в полза на икономически по-силната страна.

Чл. 10, ал. 5 на договор № МК304242. Клаузата предвижда, че при прекратяване потребителят дължи всички такси в пълен размер, без оглед на оставащия срок на договора. Това противоречи на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, тъй като налага неоправдано голяма санкция. Потребителят следва да дължи само това, което е ползвал до момента на прекратяването.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 642/2026 г. по описа на Районен съд – Димитровград, съдът е издал в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против Д. С. С. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 970,05 лева (деветстотин и седемдесет лв. и пет ст.) - главница, 261,72 лева (двеста шестдесет и един лв. и седемдесет и две ст.) – 4 възнаградителна лихва от 02.02.2024 г. до 22.03.2025 г., 445,92 лева (четиристотин четиридесет и пет лв. и деветдесет и две ст.) – мораторна лихва от 02.02.2024 г. до 01.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2025 г. до окончателното й изплащане, както и 513,55 лева деловодни разноски.

Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

На 17.05.2023 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 – кредитодател и Д. С. С. – кредитополучател/ картодържател, бил сключен договор за кредитен лимит и за издаване на кредитна карта № МК304242, по силата на сключения помежду им договор банката е предоставила на картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна карта Mastercard 5tandard на картодържателя и допълнителна кредитна карта Mastercard 5tandard на картодържателя на допълнителна кредитна карта. Размерът на разрешения кредитен лимит е 1000.00 лв.

Съгласно чл. 4, ал.1 картодържателят дължи заплащане на годишен фиксиран лихвен процент в размер на 18.90%.

Видно от уведомление по чл. 60, ал.2 ЗКИ банката е уведомила ответника с покана, връчена на Д. С. С. на 22.03.2025 г. /неприсъствен ден/, съответно на 23.03.2025 г. по реда на чл. 45 ГПК чрез ЧСИ Самуил Пеев с рег.

874 с район на действие – Окръжен съд - Хасково, „Юробанк България“ АД уведомил длъжника, че поради прекратяване на плащанията и неизпълнение на условията по договора обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебноикономическа експертиза, съгласно заключението по която (неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на писмените доказателства) се установява, че размерът на дължимата главница, договорната и мораторната лихва по договора за кредит № МК304242 към 01.04.2025 г. (датата на издаването на извлечението от счетоводните книги), описани е исковата претенция, съгласно предоставената счетоводна 5 информация от страна на „Юробанк България“ АД, е следният: главница 970,05 лева, възнаградителна лихва 261,72 лева, мораторна лихва 445,92 лева, общо 1 677,69 лева.

Непогасените просрочия, формирани по договора за банков кредит № МК304242 към 22.03.2025 г. /датата на обявяване напредсрочна изискуемост/ и включващи главница и лихва са 14 на бройПриложения от № 2 до № 14/, а по падежи и размер са изложени в к.4 на следната таблица: непогасени суми по кредитна карта в евро 857,79 евро.

Видно от горната таблица, непогасените просрочия на ответника към 01.04.2025 г. /датата на обявяване на предсрочна изискуемост/ с натрупване към датата на последното извлечение са в общ размер на 857,79 евро /1677,69 лв./.

Съгласно предоставената от Банката информация /движение по кредитната карта – Приложение № 1/, след 01.04.2025 г. не са извършвани погасявания по кредита.

Размерът на изплатените по процесния договор суми към настоящия момент e общо 61,36 евро /120 лв./. Тъй като в изпратените на експертизата справки липсва информация относно разнасянето на сумата по пера, по телефона беше поискано уточнение от посочения от ищеца служител на Юробанк Нено Петров, който, след направена компютърна справка, обясни следното: - 108 лв. от посочената сума са разнесени в погашения на такси, лихви и застраховки; - 12 лв. от посочената сума са разнесени в погашение на главницата. Принципно за този кредитен продукт всички начисления за лихви, такси и др. под. се включват като използван кредитен лимит, т.е. посоченото плащане е възстановило кредитен лимит в същия размер.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Между страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се 6 представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.