Определение № 1792 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1792 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500586 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл.248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Т. А., ЕГН **********, против определение № 1049/26.01.2026 г., постановено по гр. д. № 3585/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателката молба вх. № 115974/10.11.2025 г. за изменение на постановеното по делото решение № 4531/21.10.2025 г., в частта за разноските.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се излагат твърдения, че не може да се установи връзката с настоящото гражданско дело на представените по делото договор за правна защита и опис към фактура. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде изменено постановеното по делото решение, като не се присъди адвокатско възнаграждение на ответното дружество.

От въззиваемата страна „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ****, е подаден отговор, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. По изложени подробни съображения в подкрепа на атакуваното определение се иска същото да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 3585/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив е образувано по предявен от Е. Т. А. против „Сити Кеш“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на 1 ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, частично от сумата в размер на 225 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № 811617/10.02.2023 г., сключен между страните. В срока по чл. 211 ГПК е предявен от „Сити Кеш“ ООД против Е. Т. А. насрещен иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата в размер на 1086,90 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 1180088/04.11.2024 г., сключен между страните, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът е недействителен - за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата в размер на 1086,90 лева, представляваща чиста стойност по договор за потребителски кредит № 1180088/04.11.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда - 17.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

С решение № 4531/21.10.2025 г., постановено по делото, съдът е уважил частично предявеният от ответника насрещен иск, като в полза на последния е присъдил разноски, съразмерно на уважената част от насрещната искова претенция.

В срока за обжалване от Е. Т. А. е депозирана молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението, с искане да не се присъжда адвокатско възнаграждение на ответното дружество, поради липса на валидни доказателства за сключен договор за правна защита по конкретното дело, както и за заплатено адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение районният съд е оставил молбата без уважение.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна.

Според разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В мотивната част на същото решение е уточнено още, че в случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2023 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Адвокатско дружество „Н.,У.,, М.“, с предмет предоставяне на правна помощ и съдействие, изразяващи се в изготвянето и администрирането на заявления по чл.410/417 ГПК, искови молби, отговори по чл. 131 ГПК, въззивни жалби, насрещни въззивни жалби, касационни жалби и др., както и осъществяване на процесуално представителство на клиента в съответните производства до тяхното приключване. В договора е уговорено, че за всяко отделно производство се дължи възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба № 1/2004 г., като изрично е отразено, че същото е платимо по банков път в едноседмичен срок от получаването на данъчна фактура и опис, съдържащ информация за вида на производството, 2 имена на ищец/ответник, размер на адвокатското възнаграждение с вкл. ДДС и номер на дело. По делото е представена фактура № 886/01.04.2025 г. за дължима сума от 12000 лв. и опис към фактурата, в който на позиция 10 е посочен адвокатски хонорар от 480 лв. с ДДС по дело № 3671/2025 г. – насрещен иск с ответник Е. Т. А.. Представено е платежно нареждане от 10.04.2025 г. за заплатена в полза на поцесуалния представител на „Сити Кеш“ ООД сума от 12000 лева. Горното налага извод, че ответникът е доказал заплащането на направените в производството по насрещния иск разноски за адвокатско възнаграждение, поради което правилно същите са му били присъдени от първоинстанционния съд, съразмерно на уважената част от иска.

По изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1049/26.01.2026 г., постановено по гр. д. № 3585/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 115974/10.11.2025 г., подадена от Е. Т. А., ЕГН **********, за изменение на постановеното по делото решение № 4531/21.10.2025 г., в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3