Решение № 23083 от 19.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23083 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110125511 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от В. А. С., Д. А. Н. и А. В. Н. срещу *** СУ „Г. И.“ субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ във връзка с чл. 219, ал. 6 ЗПУО във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г.

Ищците твърдят, че са наследници по закон на В. Д. Н.а, починала на 17.10.2023 г., която по образование е била начален училищен педагог, като по-голямата част от професионалния път е преминала в упражняване на педагогическа работа. До настъпването на смъртта В. Н.а е заемала длъжност „старши учител“ при ответника, като трудовото правоотношение между наследодателката на ищците и ответното училище е прекратено на 18.10.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т, 11 КТ - поради смърт на служителя. Твърдят, че във връзка с изплащането на обезщетението по чл.

222, ал. 3 КТ ищците са депозирали молба с вх. № 507 от 17.11.2023 г., с която са заявили искането си да им бъде изплатено дължимото обезщетение на посоченото погоре основание. Въпреки така депозираната молба, до момента на депозиране на исковата молба в съда ответникът не е заплатил дължимото обезщетение. Ищците поддържат, че законът не въвежда изисквания по отношение на конкретно основание за прекратяване на правоотношението, за да възникне правото на обезщетение и същото е дължимо, независимо от прекратителното основание. Ищците твърдят, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение В. Н.а е придобила право на 1 пенсия по чл. 69в КСО, тъй като е навършила възраст от 60 години, съответно и изискуемите 59 години, каквато възраст изисква цитираната разпоредба за жените през 2023 г., и има учителски осигурителен стаж в размер на 25 години 07 месеца 08 дни. Излагат твърдения, че на основание чл. 51б КТ е сключен Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ДО 1 269/06.12.2022 г., съгласно чл. 31, ал. 1, т, 2 от който на педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни работни заплати. Твърдят, че В. Н.а е била член на синдикална организация, страна по същия, съответно договореностите по него намират приложение в настоящия случай. Поддържат, че основната брутна заплата на В. Н.а е била в размер на 1763 лева, а допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 33%, равняващи се на 505,89 лева, поради което общият размер на месечното брутно трудово възнаграждение е възлизало на 2 268,89 лева. Излагат се доводи, че В. С. и Д. Н. са наследници от първи наследствен ред и на основание чл. 5 ЗН всеки от тях има равна част от наследството на В. Н.а, а ищецът А. Н. е съпруг на В. Н.а, който на основание чл. 9 ЗН, наследява част, равна на частта на всяко дете. Предвид изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки от тях сумата от 8597,56 лева /след допуснато изменение на иска/, представляваща полагащата се на всеки от ищците част, съобразно наследствения му дял, от обезщетение, дължимо на техния наследодател – В. Д. Н.а при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2024 г. до окончателното плащане.

В законоустановия срок по чл. 131 ГПК ответникът *** СУ „Г. И.“ не е подал писмен отговор на исковата молба.

В първото открито по делото съдебно заседание ответникът, представляван от упълномощен представител, оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че лицето е отговаряло на условията за пенсиониране по чл. 69в КСО и наследниците нямат право да получат обезщетение. Не оспорва наследодателката на ищците да е работила в училището през последните 10 години, както и да е била член на синдикален орган.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ във връзка с чл. 219, ал. 6 ЗПУО 2 във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. в тежест на всеки ищец е да докаже: че е наследник на В. Д. Н.а; наличието на трудово правоотношение между В. Д. Н.а и *** СУ „Г. И.“, което е прекратено; че В. Д. Н.а е работила при същия работодател 10 години през последните 20 години; че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение В. Н.а е заемала учителска или възпитателска длъжност; че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение В. Н.а е имала учителски осигурителен стаж от 25 години 08 месеца; че в КТД е уговорен размер на обезщетението, дължимо на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни заплати; размерът на последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираните вземания.

С доклада по делото, допълнен след изслушване на становището на ответника в първото съдебно заседание, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че В. Д. Н.а е работила през последните 10 години при ответника, както и че е била член на синдикална организация.

Не се спори по делото и се установява от представени писмени доказателства – препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, че В. Д. Н.а, родена на 05.01.1963 г., е починала на 17.10.2023 г. и е оставила като свои наследници по закон А. В. Н. /съпруг/, В. А. С. /дъщеря/ и Д. А. Н. /син/.

Не се оспорва и се установява също, че трудовото правоотношение при ответното училище на длъжност „старши учител“ продължило включително през последните 10 години преди смъртта , е прекратено на чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ – поради смърт на служителя.

По делото е представен колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г.,чл. 31, т. 2 от който предвижда, на основание чл. 222, ал. 3 КТ на педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, да се изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни работни заплати, изплащани по Национална програма.

По делото е представено от ответника писмо от НОИ изх. № 1030-21-1821Н2, видно от което за учителски стаж се счита осигурителният стаж, положен на учителска длъжност в учебни и възпитателни заведения на различни длъжности, в това число преподавател и се сочат разяснения относно правото на рано пенсиониране на конкретно лице /което не е назовано в писмото, дадено в отговор на запитване/, 3 респективно и относно правото да получи пенсия при ранно пенсиониране, което е лично и не се наследява, както и добавката от учителския пенсионен фонд. В настоящото производство се претендира вземане за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, което е различно от правото на пенсия, включително от получаването на добавка от учителския пенсионен фонд, поради което становището от НОИ е неотносимо към предмета на спора.

От приложеното по делото допълнително споразумение от 30.11.2022 г. се установява, че към този момент В. Д. Н.а е имала трудов стаж от 33 години, 0 месеца и 29 дни. Следователно към датата на смъртта на 17.10.2023 г. и при данни, че последното трудово правоотношение е продължило до смъртта , трудовият стаж е близо 34 години.

Съгласно чл. 69в, ал. 1 КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.

Следователно през 2023 г., когато е настъпила смъртта на наследодателката на ищците, възрастта за пенсиониране на учителките е увеличена с 14 месеца над първоначално изискуемите 57 години, т.е. била 58 години и 2 месеца. Съгласно подзаконовата нормативна уредба, обективирана в чл. 19б, т. 8 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, от 1 януари 2023 г. лицата по чл. 69в, ал. 1 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 59 години за жените и 61 години за мъжете.

Към датата на смъртта си В. Н.а е имала 60 навършени години и над 33 години трудов стаж. При така приложимата нормативна уредба и с оглед установената възраст и осигурителен стаж В. Н.а към датата на смъртта си е придобила право на пенсиониране по чл. 69в, ал. 1 КСО.

Предвиденото в чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение в завишен размер от 6 брутни работни заплати, съответно по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективния трудов договор – от 11 брутни работни заплати, има възнаградителен характер и целта му е да даде една допълнителна награда за лоялността на работника/служителя към работодателя.

Граматическото тълкуване на изискването в цитираната разпоредба работникът/служителят да е „придобил право“ на пенсия за осигурителен стаж и 4 възраст сочи на извода, че достатъчно е той да е отговарял на условията за придобиване на това право, без да е необходимо вече да го е упражнил. Този извод е несъмнен и предвид посоченото в същата разпоредба правото на това обезщетение да се придобива независимо от основанието за прекратяване на правоотношението.

Предвид изложените изводи, че наследодателят на ищците е навършила изискуемата възраст и е притежавала необходимия стаж по чл. 69в, ал. 1 КСО, то в нейна полза е възникнало и правото да получи обезщетение. Последното не зависи от личната преценка на лицето, в чиято полза се дължи, и е наследимо. Предвид разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, съгласно която обезщетението се дължи независимо от основанието за прекратяване на правоотношението, то и при прекратяването му на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ – поради смърт на работника, това обезщетение също се дължи. Като имуществено право, то е включено в наследството. Ето защо на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от наследниците има право да получи по 1/3 от така дължимото обезщетение.

Съгласно заключение по съдебно-счетоводна експертиза брутното трудово възнаграждение на В. Н.а е било в размер на 2344,79 лв. При това дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 1, т. 2 от колективния трудов договор, вр. чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на 25 792,69 лв., следователно всеки от ищците има право да получи по 8597,56 лв.

Въз основа на изложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски имат ищците. Ищците са били представлявани от адв. С., който им е предоставил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., поради което в негова ползва следва да бъде присъдено дължимото адвокатско възнаграждение, което възлиза на сумата от 3479,27 лв. за процесуално представителство на В. А. С., Д. А. Н. и А. В. Н..