Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 14.01.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 487/2023
Вид
Решение № 8
Подписан
14.01.2025
В сила
08.03.2025
Състав
Боряна Ангелова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.264, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Бургас, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Търговско дело № 20232100900487 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Комфортстрой 2009“ООД, ЕИК 200903535, със седалище и адрес на управление гр.Ахелой, общ.

Поморие, ул.“Рила №24, представлявано от Димитър Чардаклиев, с която се иска да бъде осъден ответникът „АМД Резидънс“ ООД, ЕИК 205473660, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.193, вх.среден, ет.1, представлявано от Ана Касабова да заплати сумата от 199 461,88 лв. с ДДС, представляваща стойността на извършените от ищеца допълнителни строително-монтажни дейности в обект на възложителя-ответник въз основа на съществуващо между тях облигационно правоотношение по договор за строителство от 26.06.2020г., за които е била издадена фактура №2000001236 от 25.01.2023г., както и законната лихва върху главницата в размер на 20 401, 73 лв., считано от датата на издаване на фактурата- 25.01.2023г. до датата на подаване на исковата молба- 21.11.2023г., и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба да окончателното изплащане.

Претенцията е заявена и при условията на евентуалност, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, при начална липса на основание.

Ищецът моли за присъждане на разноските в настоящото и в обезпечителното производство- ч.т.д.№458/2023г. на БОС.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за строителство на 26.06.20202г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извърши строителство в груб строеж на сграда със смесено предназначение, състояща се от три секции/сгради с общ сутерен и 5 входа: Секция 1- сграда в ПИ с идентификатор *** с вход А; Секция 2- сграда в ПИ с идентификатор *** с входове „Б“, „В“ и „Г“ и Секция 3- сграда в ПИ с идентификатор *** с в хо д „ Д “ , която е следвало да бъде построена, съгласно одобрен на 21.08.2018г. технически инвестиционен проект и издадени въз основа на него от същата дата три броя разрешения за строеж, до достигане на степен на завършеност- Акт Обр.14 за входове „А“, „Б“, „В“ и „Г“, а на вход „Д“- до кота +4,75.

Ищецът сочи подробно, че в хода на строителството, от страна на ищеца са съставяни всички необходими протоколи, съгл. Наредба №3/31.07.2003г. На 14.01.2021г., на 08.06.2022г., на 25.11.2022г. са издадени Акт обр.15 за установяване 1 годността за приемане на отделните секции от сградата и към момента на завеждане на иска, сградата е подлежала на държавно приемане.

Безспорно, според ищеца, извършената от ищеца като „строител“, а като подизпълнители- и други лица, работата е приета с подписаните от всички участници в строителството констативни актове, в които изрично е посочено, че „всички видове СМР, обзавеждане и оборудване на обекта са изпълнени качествено“, съгласно договора за строителство и не са установени недостатъци по приетите СМР.

На основание чл.3, ал.4 от договора за строителство, ищецът твърди, че ответникът му е възложил допълнително извършването на довършителните работи в сградата, като за част от тях освен Акт обр.19 относно вида, количеството и цената на извършеното, е издадена и фактура №2000001236/25.01.2023г. на стойност 199 461,88 лв. с ДДС, получена от ответника, редактирА. след негови възражения до размера на фактурираната и претендирана в настоящия процес сума. В стойността на тази фактура са включени стойностите на извършените дейности в подписаните Актобр.19-97/25.01.2023г., Акт- обр.19-98/25.01.2023г., Акт- обр.19-99/25.01.2023г., Актобр.19-100/25.01.2023г., Акт- обр.19-101/25.01.2023г. Извършените дейности са посочени в исковата молба. Съставени са били и Актове обр.15, установяващи, че извършените дейности са приети от Възложителя без забележки за качествено и точно изпълнение. Т.е. ищецът твърди, че допълнително възложената му работа, обективирА. в издадените актове-обр.19, е изпълнена, приета фактически и правно без възражения, но не му е заплатено възнаграждение. Като изправна страна по това договорно правоотношение, ищецът претендира процесната сума, за която е отправял многократни покани до ответника за заплащането й. Излага подробно доводите си по твърдението за наличие на договор между страните по отношение на допълнителните СМР.

В случай, че наличието на договорно отношение между страните по отношение на допълнително възложените, извършени и приети работи не се приеме за доказано, ищецът претендира сумата в размер на 199 461, 88 лв. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва иска по основание и размер.

Оспорва изпълнението по договора за строителство от 26.06.2020г. по количество и качество. Най-общо посочва, че изпълнението е некачествено/неточно в качествено отношение дотолкова, че извършеното не е годно за предвиденото ползване.

На следващо място прави възражение за скрити недостатъци, за които дружеството- ищец било уведомено.

Отделно от това се касаело за гаранционна отговорност по ЗУТ и Наредба №2/31.07.2003г.

Възразява и за неточно изпълнение в количествено отношение.

Всички възражения, включително и по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, са направени бланкетно, найобщо. Иска се отхвърляне на ищцовата претенция като неоснователна и недоказана.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа заявеното в исковата молба.

Уточнява, че отношенията между страните са се развили въз основава на два договора за строителство от 26.06.2020г., сключени между тях. Единият договор за СМР е със срок „до изграждане на сградите при степен на завършеност Акт обр.14“, другият- за изграждане на сградите до степен на въвеждане на сградите в експлоатация.

Допълнителните работи, чието заплащане се търси в настоящия процес, са извършени по този, по който е поето задължение за изграждане на сградите при степен на завършеност с Акт обр.14. Изпълнението е предприето в съответствие с клаузите от договора при допълнително възложени количества и видове СМР, невключени в 2

Количествено- стойностната сметка- Приложение №1 към договора. Конкретно изпълнените допълнителни СМР са установени по вид и количество в протоколите обр. 19, приложени към исковата молба и описани в нея. Процесната фактура е именно за тези извършени работи.

Ответникът, в законоустановения срок след допълнителната искова молба и уточняваща такава, не е депозирал писмен отговор. Въпреки съществуващата законова възможност, не е конкретизирал възражението си за неточно изпълнение на договора в тази част, нито кои недостатъци на изпълнението ответникът противопоставя като относими именно към процесните СМР, доколкото за вече приетите СМР, с изключение на скритите недостатъци, възраженията са преклудирани в съответствие с разпоредбата на чл.264, ал.3 ЗЗД.

Изложеното от ищеца в исковата молба и допълнителната искова молба очертава предмета на спора- ищецът се позовава на договор за строителство от 26.06.2020г., чл.3, ал.4 от него и свързаните с него уговорени в договора задължения, възникнали за всяка от страните по повод допълнително възложени и извършени СМР след извършване на грубия строеж, тяхното остойностяване, приемане и заплащане.

Страните не спорят относно обема им, който е определен с актовете, с които е установена и приета извършената работа. Ответникът не е направил възражения в тази връзка, нито е оспорил актовете или стойността им. Възразил е относно качественото и точното им изпълнение, което е следвало да се конкретизира в законоустановените срокове за отговор и допълнителен такъв, което е заявено в рамките на оспорването за дължимост на процесната сума. Не е предмет на настоящата претенция некачественото и неточно изпълнение на цялата възложена работа по договорите от 26.06.2020г., а само на допълнително извършените СМР, за които са издадени процесните акта обр.19 и фактура. Това са твърденията на ищеца- „за част от допълнително възложените дейности“. Ищецът е уточнил , че описаните в ПРотокол 19-97 и Протокол 19-101 СМР са изпълнени в секция 1- сграда в ПИ с идентификатор *** с един вход „А“, секция 2- сграда в ПИ с идентификатор ***, състояща се от три входа- „Б“, „В“ и „Г“ и секция 3 – сграда в ПИ с идентификатор *** с един вход „Д“. СМР са извършени в периода м.юли- декември 2022г., приблизително шест месеца преди издаване на фактурата.

Заявената при условията на евентуалност претенция е за СМР, извършени при начална липса на основание, т.е. при осъществяването им е липсвало основание за имуществено разместване, тъй като страните не са постигнали съгласие по размера на дължимото за това възнаграждение.

С допълнителната искова молба е представена справка във връзка с размера на иска, което е изпратено на ответника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупост, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :

Предявените искове са с правно основание чл.79 вр.чл.266 ЗЗД. С договора за изработка за изпълнителя възниква задължението да изработи нещо съгласно поръчката в срок, без отклонения от нея и то така, че то да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Всяка страна е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Всяка от страните следва да установи пълно изпълнение на задълженията си по договора.

Страните не спорят, че между тях е бил сключен договор за строителство от 26.06.2020г., по силата на който „АМД Резидънс“ ООД е възложило на ищеца „Комфортстрой 2009“ ООД да изпълни със свои сили, средства и материали сграда със смесено предназначение, състояща се от три секции/сгради с общ сутерен и 5 входа:

Секция 1- сграда в ПИ с идентификатор *** с вход А; Секция 2- сграда в ПИ с идентификатор *** с входове „Б“, „В“ и „Г“ и Секция 3- сграда в ПИ 3 с идентификатор *** с вход „ Д “ , която е следвало да бъде построена, съгласно одобрен на 21.08.2018г. технически инвестиционен проект и издадени въз основа на него от същата дата три броя разрешения за строеж, до достигане на степен на завършеност- Акт Обр.14 за входове „А“, „Б“, „В“ и „Г“, а на вход „Д“- до кота +4,75. При изразените становища в депозираните по делото книжа, е безспорно, че ответникът по договора като страна- възложител, е подписал необходимите за приключване на съответните фази от строителството книжа и не спори по този въпрос.

Не се оспорва и, че е извършено твърдяното допълнително строителство, предприето въз основа на чл.3 от договора за строителство. В ал.3 от същия член, страните са се договорили, че точните количества на извършените видове работи се определят двустранно чрез измерване, в процеса на изпълнение и се отразяват в протоколите за приемане на извършената работа. В случай, че изпълнените СМР надвишават стойността на договора, страните са се договорили, че ще приемат, че те са обхванати от предмета на договора и подлежат на допълнително заплащане. А допълнително възложените количества и видове СМР, които не са включени в предварителната количествено- стойностна сметка- Приложение №1 към договора, се заплащат по договорените цени или по взаимно съгласие се договарят нови цени и срокове в анекс в писмена форма за доказване.

Извършването на допълнителните СМР не е спорно. Не е спорно, че те по количество и видове не са включени в предварителната количествено- стойностна сметка и се заплащат по договорените цени. Не се представи по делото анекс с договорени нови цени и срокове, а и не се твърди да е сключван такъв за допълнителните СМР или да са водени преговори в тази връзка, поради което е налице хипотезата на чл.3, ал.4, предл.първо от договора. Не е спорно и приемането на работата и подписването на всички актове за установяване годността за приемане на строежа без забележки: за сградата със смесено предназначение в ПИ с идентификатор ***, за който строеж е издадено Разрешение за строеж №081/21.08.2018г., Акт обр.15 е подписан на 25.11.2022г.; за сградата със смесено предназначение в ПИ с идентификатор ***, за който строеж е издадено Разрешение за строеж №0-82/21.08.2018г., Акт обр.15 е подписан на 08.06.2022г.; за сградата със смесено предназначение в ПИ с идентификатор ***, за който строеж е издадено Разрешение за строеж №0-80/21.08.2018г., Акт обр.15 е подписан на 14.01.2021г. Посочените актове са представени по делото и в тях е констатирано, че строителството е изпълнено съгласно договора, одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите по ЗУТ.