Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 4864 от 19.11.2014, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
860/2014
Подписан
19.11.2014

Цитирани разпоредби

  • чл. 61 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 53 ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53 ал. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 108 · Закон за собствеността

Публикувай

Решение № 747

Номер

747

Година

29.1.2016 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

01.22

Година

2016

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Татяна Маркова дело номер

20151210102237 по описа за

2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от И. К. П., ЕГН [ЕГН], З. А. А., ЕГН [ЕГН], Д. А. П., ЕГН [ЕГН] трите със съдебен адрес [населено място] Г. Я. В., ЕГН [ЕГН], [населено място] против П. К. К., ЕГН [ЕГН], [населено място] с която се иска да се признае за установено по отношение на ответника П. К. К., че ищците са собственици на недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор , представляващ имот , кадастрален район в Б., с ЕКАТЕЕ , съгласно КК на Б., одобрена със заповед № от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: Б., м. „" с площ от кв.м., с трайно предназначение-земеделска земя, начин на трайно ползване-нива, стар идентификатор-при съседи: имоти с идентификатори: , , , , и , както и да се осъди ответника да им предаде владението му. Иска се и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени н.а. № , том, peг. № , дело № от 07.08.2013 г. на нотариус М. К., а на СВ при PC Б., вписан като акт № , т. , дело № . вх. peг. № от 07.08.2013 г. Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба ищците твърдят, че първите трима от тях са законни наследници на А. С. П., бивш жител на Б., починал на 2013 г, като първата ищца е негова съпруга, а втората и третата - негови дъщери. Четвъртия ищец е законен наследник - син на Л. С. В., бивш жител на Б., починала на 2013 г. Последните трима от ищците са племенници и наследници по заместване на С. С. П., бивш жител на [населено място], починал на 2014 г., който не е оставил свои наследници по права - низходяща и възходяща линия, поради което се наследява от своите брат и сестра, които са починали преди него и по право на заместване - последният е наследен от децата на своя брат и сестра - т. е. от ищците. От своя страна А. С. П. и С. С. П. са братя, а Л. С. В. е тяхна сестра, които от своя страна са преки наследници на общия наследодател Т. Д..

Твърди се, че приживе общият наследодател Т. Д., е бил собственик на земеделски земи, възстановени след влизане в сила на ЗСПЗЗ с Решение № от 03.02.1999 г. на Поземлена комисия-Б.. Наследодателите на ищците - А. С. П., Л. С. В. и С. С. П. приживе, са били страна по договор за доброволна делба на недвижими имоти придобити от тях по наследство и възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ. Поддържа се, че съгласно договор за доброволна делба peг. № , № , том от 2010 г. на нотариус И. К., а на службата по вписванията при БРС - вх. peг. № , № , том , д. от 2010г. общите на ищците наследодатели А. С. П., С. С. П. и Л. С. В. са получили в общ дял и са станали съсобственици при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки от тях на следния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор , представляващ имот , кадастрален район в Б., с ЕКАТЕЕ , съгласно КК на Б., одобрена със Заповед № от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: Б., м. „" с площ от кв.м., с трайно предназначение-земеделска земя, начин на трайно ползване - нива, стар идентификатор - , при съседи: имоти с идентификатори: ; : ; , , и . Сочи се в исковата молба, че с уведомление изх. № от 12.03.2015 г на СГКК Б., ищците са били уведомени на основание чл. 61 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 53 ал. 3 от ЗКИР, че по повод служебно заявление № от 10.03.2015 г на СГКК Б., е извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти на Б., на основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР. Изменението се състои във вписване и на П. К. К. като собственик на ПИ с идентификатор , въз основа на нот. акт № , т. , дело № , вх. peг. № от 07.08.2013 г на СВ при PC Б..

Твърди се от ищците, че при извършена от тях проверка в СВ при PC Б. се оказало, че ответника П. К. К. се е снабдил с нотариален акт № , том , peг. № , дело № от 07.08.2013 г. на нотариус М. К., вписан като акт № , т. , дело № , вх. peг. № от 07.08.2013 г на СВ при PC Б.. По силата на този акт, ответника е признат за собственик на описания по горе - на ищците съсобствен имот. Правното основание за издаването на акта е давностно владение и чл. 587, ал. 2 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че лицето П. К. К. не е от кръга на лицата сънаследници и участник в производството по извършването на договора за доброволна делба, нито със същото лице ищците са сключвали каквато и да било сделка. Поддържа се, че ищците не са отдавали имота си под наем на това лице, въобще не са отчуждавали имота си, нито са се разпореждали с него по какъвто и да било начин, въобще не са контактували по никакъв начин с това лице. Към настоящия момент лицето П. К. К. ползва съсобствения на ищците имот без тяхно знание и съгласие и без правно основание. Предвид изложеното по-горе, за ищците е налице правния интерес да предявят своето искане.

С разпореждане № /05.11.2015г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Съобщението е връчено на ответника на 09.11.2015г. лично.

Видно от данните по делото в законоустановения срок на 08.12.2015г. е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия се признава иска. В същият се поддържа, че действително по силата на Нотариален акт №, том , рег.№, дело № от 07.08.2013г. на нотариус М. К. - нотариус с район на действие Районен съд-Б., вписана под номер в регистъра на нотариалната камара, а в службата по вписванията нотариалния акт е вписан като акт №, том , дело №/2013г., с вх.рег.№ от 07.08.2013г., удостоверява право на собственост върху ПИ с идентификатор по ККР за землището на [населено място], одобрена със Заповед № от 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: Б., м."" с площ от кв.м.//, с трайно предназначение - земеделска земя, начин на трайно ползване - Н. В отговора се поддържа също, че в исковата молба са изложени правилно обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, като ответникът не ги оспорва. Ответникът е съгласен с обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и ги потвърждава.

С определение № /15.12.2015г., съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация и други способи за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание ищците Г. В. и Д. П., редовно призовани не се явяват, явява се редовно упълномощен от тях процесуален представител-адв. Н.. Ищците З. А. и И. П., редвоно призовани се явяват лично и с редовно упълномощен процесуален представител адв. Н.. В съдебно заседание адв. Н. поддържа подадената искова молба, предвид направеното от ответника лично в писмения отговор признание на исковете, е направено искане от процесуалния представител на ищците за прекратяване на съдебното дирене като съдът се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК, като уважи предявения иск като основателен, както и да отмени нотариалния акт. Ищците претендират и сторените по делото разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им. Поддържат, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, поради което макар и да е признал същият им се следват сторените разноски.

В съдебно заседание ответникът П. К., редовно призован, се явява лично. Поддържа подадения от него отговор, като сочи изрично, че признава иска, че ищците са собственици на процесния имот, както и иска да бъде отменен нотариалния акт. Оспорва дължимостта на разонските, сторени от ищците, като сочи, че никой от тях не го е потърсил да си вземе земята.

Благоевградски районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответника признание на исковете и заявеното искане от страна на ищците, чрез пълномощника им по чл.237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.

Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК – при признание на иска, а именно:

Ответника изрично признава исковата претенция, а ищците, чрез пълномощника си са заявили искане за постановяване на решение съобразно признанието. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и касае право, с което всяка от страните може да се разпорежда.

С оглед на изложеното и като взе предвид, че ответника е признал изцяло иска, а ищците са поискали постановяването на решение при признание на иска, съдът намира, че на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК следва да уважи предявеният ревандикационен иск за собственост, тъй като с извършеното признание ответника изрично заявява, че спорният имот е придобит от ищците по силата на наследствено правоприемство, реституция и договор да доброволна делба, като признава и че го владее без основание, поради което следва да предаде на собствениците му владението върху него. Следва да се признае за установено по отношение на ответника П. К. К., че ищците са собственици на недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор , представляващ имот , кадастрален район в Б., с ЕКАТЕЕ , съгласно КК на Б., одобрена със заповед № от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: Б., м. „" с площ от кв.м., с трайно предназначение-земеделска земя, начин на трайно ползване-нива, стар идентификатор-. при съседи: имоти с идентификатори: , , , , и , както и да се осъди ответника да им предаде владението му.

С оглед уважаването на иска по чл. 108 от ЗС следва да се уважи и искането за отмяна на нотариалния акт, с който ответника се легитимира като собственик на имота, а именно нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № , том , peг. № , дело № от 07.08.2013 г. на нотариус М. К., а на СВ при PC Б., вписан като акт № , т. , дело № . вх. peг. № от 07.08.2013 г.В тази насока е постановено Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълкувателно дело № №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. В случая с оглед уважаване на предявения ревандикационен иск, като последица от това следва да бъде отменен издадения в полза на ответника К. констативен нотариален акт за процесния недвижим имот.