Решение № 556 от 07.08.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№_______ гр. Варна,

____.08.2017г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на деветнадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА

АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1738 по описа за 2016г. на

ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от «ИЛИЕВ ЛОГИСТИК» ООД, гр.Варна срещу «САНТА ХОУМ ДИВЕЛОПМЪНТ» ЕООД, гр.Варна, с правно основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 20 000евро, представляваща договорена неустойка по договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №66, т.1, рег.№2390, н.д.№57/21.05.2015г., на нотариус рег.№011 на НК, вписан под №77, т.29, д.№6029/21.05.2015г. на СВ-Варна, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.08.2016г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение №5071/31.08.2016г. по ч.г.д.№9919/2016г. на ВРС, 40-ти състав.

Исковете са основани на твърдения за наличие на валидна облигационна връзка между страните – договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в посочения нотариален акт. Твърди се, че в т.7, параграф последен от договора ответникът – продавач се е задължил в срок до 30.06.2016г., изцяло със свои средства, сам или чрез трето лице, да въведе в експлоатация сградата, в която се намират обектите, собственост на ищеца. При неизпълнение на поетото задължение, дължи заплащане на купувача – ищец на неустойка в размер на 20 000евро.

Твърди се, че ищецът, в качеството му на купувач е изправна страна по договора, като е изпълнил изцяло поетите със същия задължения за заплащане на продажната цена, но ответникът не изпълнява в срок задължението си за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намират имотите. Посоченото обстоятелство се установява от приложеното към исковата молба удостоверение издадено от Община Варна.

Предвид изложеното и доколкото е налице виновно неизпълнение на поетите от ответника – продавач задължения по договора, същият дължи заплащане на уговорената неустойка за забава, като кредиторът е упражнил и гарантираните си права в заповедно производство. Въз основа на заявление по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№9916/2016г. на ВРС, 40-ти състав е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответника за дължимата по договора неустойка.

В допълнителната искова молба се излага, че нищожността на неустойката следва да се преценява във всеки конкретен случай, като страните имат свобода да договарят размера на неустойката, ако не нарушават императивни норми. При подписване на настоящия договор ответникът не е направил възражение срещу неустойката, защото страните доброволно са предвидили санкция при неизпълнение за неизправната страна, като са определили размера на това неизпълнение според неговата значимост. Възразява, че съобразно чл.309 от ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката по търговска сделка, какъвто е процесния договор за покупко-продажба.

Твърди, че направеното възражение за наличие на непреодолима сила е неоснователно, тъй като до подаване на писмения отговор ответникът не е заявявал наличието на непреодолими препятствия за изпълнение на поетите с договора задължения.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По същество моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковете и му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът, с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез адв.П., изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на сключен между страните договор за покупко – продажба, както и, че към 30.06.2016г. сградата, в която се намират недвижимите имоти, предмет на договора не е въведена в експлоатация.

Прави възражение за нищожност на предявената неустойка поради накърняване на добрите нрави, тъй като същата е прекомерна съобразно заплатената по договора цена.

Размера на така уговорената неустойка противоречи на присъщата й обезщетителна функция и на принципа на справедливостта в търговските отношения. Излага още, че с подписването на нотариалният акт на ищеца са били предадени за ползване активите, предмет на договора и от този момент същият ги ползва необезпокоявано, като са налице и сключени между страните договори за управление, по които ищецът е следвало да заплаща дължимите вноски за поддръжка. Сочи, че ищецът е ползвал активите и по никакъв начин не е било ограничено правото му на собственост и за него не са настъпили вреди, което на самостоятелно основание прави неустойката нищожна. Неиздаването на акт образец 16 за въвеждане на сградата в експлоатация не е ограничило правата на ищеца като собственик и ползвател, от което същият да е понесъл вреди.

В условие на евентуалност твърди, че неустойката не е дължима, тъй като между страните не е договорен срок за изплащането й, поради което ответникът следва първо да бъде поканен за плащането й. Едва след това и след изтичане на подходящ срок за изпълнение на задължението, същата ще е изискуема, което не е изпълнено в настоящия случай.

В условие на евентуалност твърди, че сградата не е въведена в експлоатация поради наличие на обективни и непреодолими пречки, настъпването на които не може да се вмени във вина на ответника, а именно, че към 30.06.2016г. трето лице, извън процесните отношения – В и К –Варна ООД, не е дало становище за въвеждане на сградата в експлоатация. Становището на дружеството е поискано с молба вх.№208/08.02.2016г., а е дадено едва на 17.10.2016г. Твърди се, че с поведението си третото лице е създало такова състояние, че с оглед добросъвестността и достъпните способи на изпълнение, всички усилия на ответника да изпълни задължението си са били лишени от практически резултат.

По същество моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе предвид следното:

От приложеното по делото ч.г.д.№9919/2016г. на ВРС, 40-ти състав, се установява, че по същото е издадена заповед за незабавно изпълнение №5071/31.08.2016г., с която „Санта Хоум Дивелопмънт” ЕООД, гр.Варна, представлявано от С.Н.К., е осъдено да заплати на „Илиев Логистикс” ООД, гр.Варна сумата от 20 000 евро, представляваща неустойка по договор – нотариален акт №66, т.1, рег.№2390, д.№57/21.05.2015г., на нотариус рег.№011 НК, вписан под акт №77, т.29, д.№6029/21.05.2015г. на СВ – Варна, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението в съда – 18.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебно-деловодните разноски в размер на 1633лв., от които 783лв. – заплатена държавна такса и 850 лв. – адвокатско възнаграждение.

На 02.11.2016г. по делото е постъпило възражение от длъжника „Санта Хоум

Дивелопмънт” ЕООД, гр.Варна, представлявано от С.Н.К., чрез адв.П., в срока по чл.414 от ГПК от получаване на ПДИ – 19.10.2016г.

С разпореждане

№46653/22.11.2016г. на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415 от ГПК. Съобщението е получено на 28.11.2016г., а исковата молба срещу длъжника „Санта Хоум Дивелопмънт” ЕООД, гр.Варна е депозирана на 21.12.2016г., поради което искът е предявен в срок.

Твърденията на страните съвпадат, поради което съдът приема за безспорно и установено от доказателствата обстоятелството, че страните по делото са сключили договор за покупко-продажба на подробно описани недвижими имоти, находящи се в сграда с административен адрес гр.Варна, ул.”Арх.Манол Йорданов” №6, обективиран в нот.акт №66, т.1, рег.№2390, н.д.№57/21.05.2015г., на нотариус рег.№011 на НК, вписан под №77, т.29, д.№6029/21.05.2015г. на СВ-Варна с уговорена неустоечна клауза.

В т. 7 от същия е уговорено, че продавачът се задължава в срок до 30.06.2016г. изцяло със свои средства, сам или чрез трето лице да въведе в експлоатация сградата, в която се намират гореописаните обекти. Ако продавачът не изпълни това свое задължение, той дължи на купувача неустойка в размер на 20 000 евро.

Не е спорно между страните и от приложеното на л.22 от делото платежно нареждане се установява, че ищецът „Илиев Логистик” ООД, в качеството му на купувач е превел на ответника – „Санта Хоум Дивелъпмънт” ЕООД сумата от 129 084,78 лв. – продажна цена на паркоместа, мази и ид.части по фактура №********** и нотариален акт.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че сградата, в която се намират обектите, предмет на продажбата не е била въведена в експлоатация към 30.06.2016г.

Съобразно представеното на л.21 от делото заверено копие от писмо от 02.08.2016г. от извършената справка в отдел „Паспортизация и регистрация строежи” при Община Варна е установено, че в същия не е постъпвало заявление за въвеждане в експлоатация на строеж с административен адрес гр.Варна, ул.”Арх.Манол Йорданов” №6, вилна зона „Траката”, за който е издадено разрешение за строеж №104/17.07.2012г.

Видно е от приложеното на л.71 от делото удостоверение изх.№ВН-1258/14.07.2017г., изд. от „В и К - Варна” ООД, че в деловодството на дружеството е депозирано искане с вх.№ТП-208/08.02.2016г. за снабдяване със становище по въвеждане в експлоатация на сграда за сезонен отдих, находяща се в УПИ ХV

-78, кв.1, Вилна зона гр.Варна.

Такова е издадено на

17.10.2016г., заверен препис от което е приложен на л.40 от делото.

От представените заверени преписи на договори за поддръжка и управление на недвижим имот от 24.01.2014г. /л.52-53/ и от 04.02.2014г. /л.54-55/ се установява, че ищецът, в качеството му на възложител и собственик на апартамент №13 и апартамент №15, находящи се в жилищна сграда с административен адрес гр.Варна, м.”Траката”, ул.”Арх.Манол Йорданов” №6, е възложил, а ответникът – изпълнител се е задължил да поддържа и стопанисва общите части на описаната жилищна сграда, като извършва подробно описаните в чл.1 от договорите дейности, срещу договорено възнаграждение /чл.3/.

Разпитания по делото свидетел на ищцовото дружество – Т.К.К., чийто показания съдът кредитира като обективни и безпристрастни, посочва, че от датата на придобиване на имотите, през м.май 2015г. З.И., в качеството му на управител на „Илиев Логистик” ООД не е ползвал придобитите от него три апартамента и пет паркоместа. Свидетелят посочва, че за сградата няма акт 16, няма партиди към ЕОН и ВиК и към настоящия момент.

От показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна – Д.Г.Д.и Р.Н.И., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни се установява, че към месец май 2015г. сградата е била годна за ползване и експлоатация, като е завършена в окончателен вид, като същата се ползва от повечето от собствениците на недвижими имоти в нея. Свид.Д.посочва, че живее в жилището си и ползва своите две паркоместа от м.10.2015г., независимо, че и към настоящия момент сградата не е въведена в експлоатация и няма акт 16. Свид.И. също посочва, че живее в собствения си апартамент в сградата - №17, като според него ищцовото дружество, чрез двамата си управители, ползва придобитите от него паркоместа, а в сградата има денонощна портиерна, охранителна служба и видео наблюдение.

По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е необходимо ищецът да установи наличието на определените в закона предпоставки, а именно: 1/ фактът на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото;

2/изпълнение на поетите с договора задължения от ищцовата страна; 3/ наличието на действителна клауза за договорна неустойка и забава на ответната страна.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора задължения, респ., че неизпълнението се дължи на непреодолима сила практическо или правно препятствие.