Решение № 3631 от 15.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3631 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330116369 по описа за 2025 година

Производството е по положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, представлявано от *** П. В. и Х. М., чрез ***Б. Т., моли съда, да признае за установено по отношение на ответника А. Б. Т. ЕГН **********, с адрес: *** че дължи сумата от 816,46 лв. – непогА.а главница по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд – ***.

Претендира разноските по заповедното и по настоящото исково производство.

Ищецът твърди, че на *** г. между ответника, в качеството му на потребител, и***Д е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който е предоставен целеви кредит за закупуване на мобилен телефон и заплащане на допълнителна услуга. Посочва, че общият размер на кредита е 2 077,73 лв., срокът за погасяване е 24 месеца, размерът на месечната вноска е 103,19 лв., а последната вноска е 103,21 лв., при краен падеж 25.09.2024 г., фиксиран годишен лихвен процент 17,46 % и годишен процент на разходите 18,44 %.

Поддържа, че договорът е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, че заемната сума е усвоена чрез плащане към търговеца на избраната стока и към доставчика на избраната услуга и че ответникът е извършвал плащания, но не е погасил изцяло задължението си. Според ищеца след извършените 1 плащания е останала непогА.а главница в размер на 816,46 лв.

Ищецът излага, че с Договор за продажба на вземания от ***, е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД вземанията си по процесния договор, включително акцесорните права.

Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията, а при евентуален извод за ненадлежно предходно уведомяване, същото следва да се счита извършено с връчването на исковата молба и приложенията към нея.

В последващо писмено становище ищецът поддържа иска и представя справка за извършените плащания. Според справката, при първоначалния кредитор са постъпили плащания в общ размер 481,91 евро, разпределени на 355,94 евро главница, 119,02 евро договорна лихва и 6,95 евро наказателна лихва. След прехвърляне на вземането на ищеца не са постъпвали плащания. Ищецът поддържа, че претендираните 816,46 лв., съответстващи на 417,45 евро, представляват остатък от чистата стойност на финансираната стока в размер 1 759 лв., след приспадане на сумите, отнесени от банката към главница.

Ответникът А. Б. Т., чрез адв. Р. Р., оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Ответникът поддържа, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият ГПР не включва разходите по сключените застраховки и не отразява действителното оскъпяване на кредита. Сочи, че с Решение №*** г. по гр.д. № *** г. на Районен съд – Пловдив, договорът е проглА. за недействителен.

Ответникът оспорва и размера на претенцията. Твърди, че е заплатил общо 1 759 лв., които при недействителност на договора следва да бъдат отнесени изцяло за погасяване на чистата стойност на кредита. Поради това поддържа, че не дължи други суми. Моли, иска да бъде отхвърлен и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата, възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения Договор за потребителски кредит № *** г. се установява, че *** е предоставило на ответника целеви потребителски кредит за закупуване на мобилен телефон на цена 1 759 лв. и за заплащане на услуги „Банк пакет 1 кредит“ на цена 308,18 лв. и „Банк пакет 1 уред“ на цена 10,55 лв. В договора е посочен общ размер на кредита 2 077,73 лв., обща сума, дължима от потребителя, 2 476,58 лв., годишен лихвен процент 17,46 % и ГПР 18,44 %. Погасителният план предвижда 24 месечни вноски и съдържа разпределение между главница и лихва.

От представените приложения към договора се установява, че част от сумата по кредита е предназначена за финансиране на допълнителни услуги и застрахователни продукти, свързани със сключването и изпълнението на кредитното правоотношение. Влязлото в сила Решение № *** г. по гр.д. № *** г. на Районен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № *** г. по в.гр.д. № *** г. на Окръжен съд – Пловдив, е постановено между А. Б. Т. и *** и с него е признато за установено, че Договор за потребителски кредит №***е недействителен 2 поради противоречие със закона.

От Договора за продажба на вземания от *** г. и приложението към него се установява, че *** е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД портфейл от вземания, сред които е индивидуализирано и вземане срещу ответника по процесния договор. В договора са включени договорните вземания и свързаните с тях акцесорни претенции. Същевременно в чл. 5.4 е предвидена възможност вземанията да бъдат изключвани от продажбата, когато не са действителни или валидно съществуващи и това е установено с влязло в сила съдебно решение.

От представеното уведомление и обратната разписка, се установява изпращане на съобщение за цесията. Независимо от спора относно момента на уведомяване, този въпрос не е решаващ за изхода на делото, тъй като предявеното вземане не е доказано като съществуващо в патримониума на ищеца.

От справката за плащанията, представена от ищеца, се установява, че по кредита са постъпили плащания в общ размер 481,91 евро, като първоначалният кредитор ги е разпределил между главница, договорна лихва и наказателна лихва. Това разпределение е извършено въз основа на клаузите на договора, който впоследствие е обявен за недействителен.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен.

Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предмет на установяване е съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, на основанието и в размера, заявени в заповедното производство. Ищецът следва да установи както възникването и изискуемостта на вземането, така и материалноправната си легитимация като негов носител.

С влязло в сила решение, постановено между ответника и първоначалния кредитор, процесният договор е признат за недействителен. Силата на пресъдено нещо обхваща установеното правоотношение и правопораждащия факт – липсата на валидно договорно основание. Поради това в настоящото производство не може да се приеме, че съществува договорно вземане за непогА.а главница по Договор за потребителски кредит № *** г.

Правната последица от недействителността е уредена в чл. 23 ЗПК – потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи. Това вземане има реституционен характер и възниква по силата на закона вследствие недействителността на договора. То не е тъждествено с договорното вземане за главница, чието съществуване ищецът иска да бъде установено в настоящото производство.

Искът по чл. 422 ГПК е ограничен от фактическото и правното основание на заявлението. В заповедното производство и в исковата молба ищецът претендира непогА.а главница по договор за кредит, а не вземане за връщане на чистата стойност на кредита вследствие недействителност. Съдът не може служебно да замени основанието на претенцията и да установи различно, извъндоговорно вземане, тъй като това би нарушило диспозитивното начало по чл. 6 ГПК и идентичността между заповедното и исковото производство.

Не се установява ищецът да е придобил по силата на договора за цесия самостоятелното 3 реституционно вземане на *** по чл. 23 ЗПК. Договорът за продажба на вземания индивидуализира договорни вземания по кредитни правоотношения и техните акцесорни права. В него липсва изрична уговорка за прехвърляне на вземания от неоснователно обогатяване или на реституционни права, възникнали поради недействителността на съответния договор.

Обстоятелството, че съгласно чл. 2.6 от договора за цесия се прехвърлят акцесорни парични претенции, лихви, разноски и обезпечения, не води до различен извод. Реституционното вземане по чл. 23 ЗПК не е акцесорно спрямо несъществуващо договорно вземане, а е самостоятелно последствие от недействителността. Освен това предвидената в чл. 5.4 възможност за изключване на недействителни или несъществуващи вземания потвърждава, че страните по цесията са разграничили валидните договорни вземания от тези, чието съществуване е отречено с влязло в сила съдебно решение.

Дори да се приеме, че ищецът би могъл да се позове на реституционното вземане, размерът на претенцията не е доказан по начина, по който е заявен. Представената справка разпределя постъпилите плащания между главница, договорна и наказателна лихва съобразно недействителния договор. При приложението на чл. 23 ЗПК, всички извършени плащания следва да се съобразят при определяне на остатъка от чистата стойност на кредита, без да се признава дължимост на договорна или наказателна лихва. Ищецът не е представил доказателства, които по несъмнен начин да установят остатък от чистата стойност на кредита именно в размер 816,46 лв. след преизчисляване на всички плащания съобразно последиците на недействителността.

Ето защо ищецът не доказва съществуването на договорното вземане, предмет на заповедта за изпълнение, нито придобиването на различно реституционно вземане, нито размера му.

Искът следва да бъде отхвърлен изцяло, включително акцесорната претенция за законна лихва.

При този изход на спора на ищеца не се следват разноски нито за заповедното, нито за исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски.

Тъй като е представляван безплатно от адвокат при предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА и е направено искане по чл. 38, ал. 2 ЗА, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Н.

Р. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС или 245,42 евро, съобразено с материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, срещу А. Б. Т.

ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи 4 сумата 816,46 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***2 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, да заплати на адв. Р. Н. Р., с адрес на практика: ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 480,00 лв. с ДДС или 245,42 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ответника .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

5