Решение № 1476 от 24.11.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. Пловдив , 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Тихомира П. Калчева

Николай Д. Голчев като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Административно наказателно дело № 20205330205027 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, депозирана от „Захарен Комбинат- Пловдив“ АД, ЕИК 115081888, срещу Наказателно постановление № 117 от 04.08.2020г., издадено oт ****а на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което за нарушаване състава на чл. 200, ал. 1, т. 2, вр. чл. 44, ал. 1 Закон за водите, на „Захарен Комбинат- Пловдив“ АД, ЕИК 115081888, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 Закон за водите, е наложена имуществена санкция в размер от 2 000 / две хиляди / лв.

С жалбата се оспорва законосъобразността на процесното наказателно постановление, като се изтъква, че същото е издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Възразява се, че процесното НП е съставено извън разписания в чл. 34, ал. 3 ЗАНН шестмесечен срок, отброяван от съставянето на АУАН. Изтъква се, че както в АУАН, така и в атакуваното НП не е налице пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа страна. Сочи се, че съобразно § 41, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на Закона за опазване на околната среда, е предвидена възможност собствениците на водовземни съоръжения за подземни води, изградени до 28.01.2000г. и на водовземни съоръжения, изградени до 23.12.2016г., за които не са издадени разрешения за строеж и които не са вписани в регистъра по чл. 118г, ал. 3 ЗВ, в срок до две години да подадат заявления за тяхното вписване. Предвид това, то се изтъква, че НП е издадено преди да изтече този срок и санкцията се явява преждевременно наложена. Сочи се, че към момента на извършване на процесната проверка не е установено дружеството- жалбоподател да осъществява водовземане от подземния воден източник. Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай.

Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В проведеното открито съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, редовно призовано на посочен в жалбата съдебен адрес, не изпраща процесуален представител.

1

Въззиваемата страна – БД „ИБР“- Пловдив в открито съдебно заседание, чрез своя процесуалния представител, оспорва жалбата. В рамките на проведените съдебни прения поддържа, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и издадено в пълно съответствие с правилата, разписани в ЗАНН. Акцентира се върху факта, че фактическата обстановка, касаеща нарушението е установена отвъд всякакво съмнение. Акцентира се върху факта, че дружеството е изградило инфраструктура, чрез която активно черпи воден ресурс, без да разполага със съответно разрешително.

Нещо повече- при проверката е установено, че дружеството не се снабдява с вода по друг начин, освен чрез открития тръбен кладенец. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено в своята цялост.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок ( препис от атакуваното НП е получен на 06.08.2020г.- съобразно разписка на л. 25 от делото, а жалбата е входирана на 13.08.2020г.), произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред. Предвид това, същата подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представеният Трудов договор № 648/ 05.06.2020г., с който В.И.Ч. е назначена като **** на Басейнова дирекция, „Източнобеломорски район“ – Пловдив / л. 21- 22 от делото/. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. Следва да се посочи, че процесният АУАН е съставен в присъствието на надлежно упълномощен представител на дружествотожалбоподател ( лицето М.Д.Г. ), предявен му е и е подписан лично от него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАННнарушението и нарушителят са установени на 24.01.2020г. ( когато е осъществена проверката от контролните органи при БД „ИБР“ ), АУАН е съставен на 05.02.2020г., а атакуваното наказателно постановление е издадено на 04.08.2020г. В тази връзка, то неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазване на разписания в чл. 34, ал. 3 ЗАНН шестмесечен срок, който се отброява от датата на съставяне на АУАН.

Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП ясно е посочена датата, на която е извършена проверката (24.01.2020г.), както и какво е констатирано при осъществяването й.

Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

2

По повод на получен сигнал в БД „ИБР“- Пловдив, контролни органи извършили проверка в обект „Захарен комбинат“, разположен в г****, стопанисван от „Захарен комбинат- Пловдив“ АД, ЕИК 115081888. При осъществяването на проверката, контролните органи констатирали наличие на един брой изградено и оборудвано водовземно съоръжение- тръбен кладенец- резервен, намиращо се на територията на стопанския обект. Устието на тръбния кладенец било разположено в нарочно изградена подземна тухлена помпена станция, затворена с метален капак.

Видимата част на експлоатационната колона на тръбния кладенец била от етернитова тръба Ф 180, в устието на кладенеца била спусната смукателна метална тръба Ф 160.

Водовземането се осъществявало от подземен воден източник посредством хоризонтална центробежна помпа, с параметри Q= 25 1/s и H= 50. Липсвало и монтирано измервателно устройство за отчитане на добитото количество подземна вода. Проверяващите установили и че обектът не е водоснабден с питейна вода от „ВиК“ ЕООД- гр. Пловдив.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка, която същевременно е правилно отразена в АУАН и НП, се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел- С. С. Г. ( л. 26гръб). В рамките на проведения разпит, свидетелят изцяло поддържа констатациите си, обективирани в цитирания по- горе АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логически последователни и непротиворечащи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

Описаната и възприета по делото фактическа обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства- АУАН № 21 от 05.02.2020г.; покана до дружеството- жалбоподател за изпращане на представител за съставяне на АУАН; пълномощно, делегиращо представителни права на лицето М.Д.Г.; Констативен протокол № ПВ 3-9 от 24.01. В така изброените информационни източници не се съдържат противоречия, предвид което съдът не счита за необходимо да ги подлага на допълнителен анализ.

От правна страна:

При така изяснената фактическа обстановка, съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна страна, дружествотожалбоподател е осъществило всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2, вр. чл. 44, ал. 1 Закон за водите.

Съобразно нормата на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. В процесния случай, то отвъд всякакво съмнение се изясни, че дружеството- жалбоподател е изградило инфраструктура- тръбен кладенец, посредством който черпи воден ресурс за извършването на стопанската дейност на дружеството, без да разполага с надлежно издадено разрешително. В тази връзка, то съдът счита за нужно да посочи, че за съставомерността на деянието е без значение дали към момента на проверката, помпената станция е била в активен работен режим.

От значение са обстоятелствата, че тръбният кладенец е оборудван, технически изправен и по всяко време може да се ползва за водовземане. Именно в тази насока са и показанията на актосъставителя Георгиева, която в разпита си заявява, че процесният сондаж е напълно пригоден и оборудван за водовземане / л. 27/.

3

Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ, възвежда като съставомерна форма на изпълнително деяние ползването на воден обект. Съобразно § 1, ал. 1, т. 25 от ДР на Закона за водите, "ползване" на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. Предвид така дадената законодателна дефиниция, за да бъде консумиран съставът на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ, то е напълно достатъчно изграденият тръбен кладенец да притежава техническата възможност и пригодност да черпи воден ресурс, и дружеството- жалбоподател да не разполага със съответно разрешително ( в тази връзка Решение № 2126 от 28.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1609 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив ). В процесния случай, както бе отбелязано, то не съществува съмнение, че тръбният кладенец е напълно оборудван за дейност по водовземане. Налице е и втората предпоставка за реализиране на процесния състав на административно нарушение- жалбоподателят не разполага с разрешително за водовземане. Следва да се посочи и че дружеството не попада сред разписаните в чл.

44, ал. 1 Закон за водите изключения.

Във връзка с възражението на защитата, касаещо възможност собствениците на водовземни съоръжения да организират тяхната регистрация в срок до две години, считано от 27.11.2020г., то съдът счита същото за неотносимо. В процесния случай, отговорността на дружеството- жалбоподател е ангажирана не за това, че не е регистрирал водовземно съоръжение, а за това че ползва воден обект без надлежно разрешително. В тази връзка, то следва да се посочи, че всяко лице, което възнамерява да черпи воден ресурс от воден обект за своите стопански цели, следва преди това да е получило разрешение по надлежен ред ( независимо от това дали водовземащото съоръжение е регистрирано ).

По размера на наказанието:

Правилно административнонаказващият орган е преценил, че приложимата в случая санкционна норма е разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 Закон за водите. Същата, освен правило за поведение, съдържа в себе и санкцията, което следва да бъде наложена при несъобразяване с диспозицията. Предвиденото в чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ административно наказание „имуществена санкция“, е в размер от 2 000лв. до 10 000лв. Законосъобразно, наказващият орган е определил размерът на имуществената санкция, която следва да се наложи в рамките на предвидения в нормата минимум- 2 000 лв. Нарушението е извършено за пръв път и по делото не са налице данни, жалбоподателят да е наказван за същото нарушение с влязло в законна сила наказателно постановление.

По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.