Решение № 4 от 03.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20235300900036 по описа за 2023 година

Производството по делото е с предмет предявени обективно и субективно съединени искове от Т. Д. Л., чрез адв. В. – В. и адв. С., против „В. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 201158667, гр. Пловдив и Г. Т. Ж. от гр. П., за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на дружествен дял от 16.09.2013 г. и договор за управление от същата дата, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради липса на съгласие, изразено от ищеца, както и да бъде установено спрямо дружеството, че всички обстоятелства по вписване по партидата му, направени по Заявление 20130923134634 представляват вписвания на несъществуващи обстоятелства, на осн. чл. 29, ал. 1, предложение последно, ЗТРРЮЛНЦ.

Ищецът твърди, че от **** власти разбира, че в ТР е вписан като управител на „В. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 201158667, гр. Пловдив, поради което от него се претендира заплащане на имуществените санкции, наложени на дружеството и неговия управител Г. Т. Ж., за извършено нарушение – превоз на контрабандни акцизни стоки, собственост на „В. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 201158667, гр. Пловдив, на 28.06.2011 г.

Поради неизпълнение от тяхна страна на наложените санкции властите насочват претенциите си към ищеца, в качеството му на вписан в ТР управител и собственик на капитала на дружеството.

Твърди, че не познава Г. Т. Ж. и цялата документация, подадена пред ТР за вписване на промени в партидата на „В. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 201158667, гр. Пловдив, е изготвена без неговото знание и участие, като не се е подписвал под документите, 1 които са неавтентични и отразяват несъществуващи обстоятелства, нито е упълномощавал адв. И. Н. Х. да подаде заявление за вписване 20130923134634 в ТР на 23.09.2013 г. Сочи, че е бил управител единствено на друго дружество – „ДФХ България“ ЕООД, ЕИК 121440274, като по партидата на това дружество се намират документи, носещи неговия действителен подпис.

Твърди също, че на посочената дата на нотариалната заверка на подписа не е бил в Р. България, а в гр. Букурещ, където е ползвал хотел и мн. други услуги, а в документите, заверени нотариално на една и съща дата в два града – гр. София и гр.

Благоевград, са допуснати идентични грешки по отношение на изписване на името на ищеца и датата на личната му карта, а в молбата за приемане като съдружник е посочено ЕГН на ответника Ж..

Моли за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на дружествен дял от 16.09.2013 г. и договор за управление от същата дата, поради липса на съгласие, както и да бъде установено спрямо дружеството, че всички обстоятелства по вписване по партидата му, направени по Заявление 20130923134634 представляват вписвания на несъществуващи обстоятелства. Моли и за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника „В. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 201158667, назначен на осн. чл.

29, ал. 4 ГПК, адв. Н. З., в която заявява, че счита предявените претенции неоснователни, тъй като представените писмени доказателства не доказват несъмнено, че ищецът не е бил в Р. България, от представените лични документи прави извод, че фамилията на ищеца е правилно изписана, а видното от представените писмени доказателства пълно несъответствие при парафирането на документите по партидата на дружеството и по партидата на „ДФК България“ ЕООД не означава, че ищецът не е подписал документите, още повече, че носят официално нотариално удостоверяване на подписа и са предадени на адвокат за прилагане към заявление А4 до ТР за отразяване на промените по партидата на дружеството. Моли да бъдат отхвърлени исковете.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил и отговор на исковата молба от особения представител на ответника Г. Т. Ж., адв. К. Г. – Г., назначен на осн. чл. 47 ГПК. В същия се изразява становище за неоснователност на предявените искове, липса на доказателства, които по несъмнен начин да установят, че ищецът не е бил в страната при нотариалното удостоверяване на подписа на процесните документи, за неоснователност на твърдението за неправилно изписване на фамилното име на ищеца, както и, че разликата в подписите на представените документи от ищеца не доказва по безспорен начин, че подписът на всеки от тях не е положен от лицето, посочен като техен автор, като сочи, че няма нормативно изискване едно лице да се подписва по един и същи начин като представляващ различни дружества, а нотариалните 2 удостоверявания представляват официални свидетелстващи документи, по силата на чл. 179 ГПК, с произтичащите от това последици.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

В допълнителна искова молба, подадена след отговора на ответното дружество, се поддържат предявените искове, като се оспорва твърдението, че името на ищеца е изписано правилно, с пояснение, че твърдението за неправилното изписване не е определящо за неавтентичността на документите, а допълнителен аргумент, че ищецът няма нищо общо със съставянето, подписването и използването им. Прави възражение за нищожност на нотариалното удостоверяване, на осн. чл. 576 ГПК, доколкото в противоречие на чл. 582 ГПК, не е назначен преводач при нотариалното удостоверяване или, съответно, не е удостоверено, че ищецът, като чужд гражданин, владее български език. Представя допълнително писмени доказателства, във връзка с твърдението, че по време на извършване на нотариалното удостоверяване на подписа на ищеца той се е намирал в Букурещ.

В подадената допълнителна искова молба, след отговора на ответника Ж., се поддържат направените твърдения, пояснения в подадената вече допълнителна искова молба и възражения за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписите.

В отговора на допълнителната искова молба ответното дружество, чрез адв. З., възразява, че представените писмени доказателства, че ищецът не е имал физическа възможност да подпише нотариално заверените документи, не са в състояние да оборят изявленията на органа, извършил нотариалното удостоверяване. Възразява се, че няма изискване нотариусът да удостовери, че лицето, явило се пред него, владее български език, като счита малко вероятно твърдението, че ищецът не разбира български език, с оглед удостоверените факти, че е бил управител на българско дружество. Поддържа искането за отхвърляне на исковете.

В допълнителния отговор ответникът Ж., чрез назначения особен представител, поддържа първоначалния отговор.

Съдът, след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства, както и от съдържанието на обявените документи по електронната партида на „В. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 201158667, в търговския регистър се установява, че ищецът е вписан като управител на дружеството въз основа на заявление обр. А4 № 20130923134634, подадено по електронен път от адв. И. Н. Х., към което са представени: договор за покупко-продажба на дружествен дял с нотариална заверка на подписа от 16.09.2013 г., рег. № 17983 по описа на нотариус Чакъров, рег. № 310 на НК, район СРС, нотариално заверено съгласие и образец от подпис от името на ищеца Т. Д. Л. като управител на дружеството, от 16.09.2013 г. на нотариус К., рег. № 241 на НК, район на действие РС – 3

Благоевград, договор за управление, подписан от името на ищеца Т. Д. Л., декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ, декларация по чл. 142 ТЗ и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, решение на едноличния собственик на капитала от 16.09.2013 г., подписано от ответника Г. Т. Ж., за продажба на дружествените дялове на ищеца, освобождаване на Г. Ж. в качеството му на управител на дружеството и избор на Т. Д. Л. за управител на дружеството, който, след закупуване на дяловете става едноличен собственик на капитала, промяна на седалището, адреса на управление на дружеството и приемане на нов учредителен акт. Представено от АП е и пълномощно на адв. И. Н. Х., подал документите по електронен път.

В представения договор за покупко-продажба на дружествен дял с нотариална заверка на подписа от 16.09.2013 г., рег. № 17983 по описа на нотариус Чакъров, рег.

№ 310 на НК, район СРС е записано, че продавачът Г. Т. Ж., продава на купувача Т. Д.

Л., собствените си дружествени дялове от „В. ТРАНС“ ЕООД, като съвкупност от имуществени и неимуществени членствени права и задължения, в това число и дяловете си в капитала на дружеството, пропорционален на дружествения дял, равняващ се на 5000 лв., разпределен на 50 дяла, всеки на стойност 100 лева, платени изцяло.

От представените с молба от 13.02.2023 г., неоспорени от ответниците, се установява, че ищецът пътувал със самолет на 11.09.2013 г. от Атина за Букурещ и обратно на 17.09.2013 г., като за времето на престоя в гр. Букурещ е издадена фактура за ползвани услуги от хотел Ибис Палатул Парламентулий, или на датата, на която е отбелязано в посочените по-горе документи, че е потвърден подписа на ищеца под договора за покупко-продажба на дружествени дялове и спесимен, са налице данни, че ищецът е бил в служебна командировка в Румъния, гр. Букурещ, от където, видно от приложените към допълнителната искова молба доказателства е видно,че е изпращана служебна електронна поща на 16.09.2013 г. от името на ищеца. Видно е също, че транскрипцията на името не е изписана правилно на кирилица. Действително, възраженията на ответниците, че това не са преки доказателства, от които да следва несъмнено извода, че ищецът не е могъл да бъде по същото време и в България и да пътува както до гр. София, така и до гр. Благоевград, където е посочено, че са извършени нотариални заверки на подписа на ищеца, не могат да бъдат пренебрегнати, тъй като няма посочен час на нотариалното удостоверяване, макар това да е малко вероятно, а оспорването на официалното удостоверяване на подписа под документите е в тежест на ищеца. От изпратеното копие от общия регистър на нотариус Чакъров е видно, че под посочения номер на заверка на подписа на страните под договор за покупко-продажба на дружествен дял е извършено съвсем различно нотариално удостоверяване - на подпис под пълномощно, извършено на друга дата – 19.07.2013 г., което не е свързано с предмета и страните по настоящото дело. От приетото по делото извлечение от общия регистър на Нотариалната кантора на нотариус К. е видно, че на 4

16.09.2013 г. под № 9408 е записано извършено действие „Декларация за съгласие и образец от подписа на представляващ търговско дружество В. транс ЕООД (потвърден)“ на декларатор Т. Д. Л..

Категорично обаче е заключението на вещото лице С., неоспорено от страните по делото и възприето изцяло от съда, като компетентно и професионално изготвено, че подписа под всички документи, които са положени от името на ищеца Т. Л., подадени в Търговския регистър със Заявление А4 № 20130923134634 по партидата на „В.

ТРАНС“ ЕООД, не са положени от ищеца. Горното, в съвкупност с приетите по делото писмени доказателства, които са в подкрепа на заключението, установяват по категоричен и несъмнен начин, че представените със Заявление А4 № 20130923134634 по партидата на „В. ТРАНС“ ЕООД писмени документи, не са подписани от ищеца, включително тези, за които е посочено, че подписите са нотариално удостоверени подписи.

При така събраните доказателства се установява, че в действителност договорът за покупко-продажба на дружествен дял не е подписан от ищеца, каквито са и твърденията му в исковата молба, нито е налице нотариална заверка на подписите на страните по договора за покупко-продажба на дружествени дялове, доколкото под посочения рег.номер по описа на нотариуса е вписана нотариална заверка на друг акт.

В трайната си практика ВКС приема, че липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, като основание за нищожност на договор, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните. Липса на съгласие е налице при т.нар.