Определение № 1041 от 20.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1041 гр. Габрово, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500658 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Д. З. М. от гр. ***, чрез процесуалния му представител „Еднолично адвокатско дружество „Й.“, представлявано от адвокат С. Г. Й. от Адвокатска колегия – Пловдив срещу заповед за изпълнение № 583 от 05.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1047/2025 по описа на Севлиевски районен съд в частта за разноските.

Жалбоподателят оспорва размера на присъдените на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. като прекомерно, при цена на иска 1200,00 лв. Сочи, че при присъждане на адвокатското възнаграждение не са съобразени промените в националното законодателство, продиктувани от решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., че размерите на адвокатските възнаграждения посочени в Наредба № 1/2004 г. нямат задължителен характер. Позовава се на Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. І т.о. на ВКС. Твърди, че липсва фактическа и правна сложност и процесуалния представител на ищеца не е извършил справки и действия за снабдяване с документи, изискване на информация от трети лица и/или държавни учреждения за проучване на случая от фактическа и правна сложност. Извършените процесуални действия се изчерпват с попълване на едно заявление по чл. 410 от ГПК.

Претендира да се редуцира присъденото адвокатско възнаграждение до 50,00 лв., а в условията на евентуалност до размер, какъвто съдът счете за приложим.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Сочи, че възнаграждението за този вид услуга е посочено в чл.7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се определя по правилата на ал.2 на база половината от стойностите на претендиралите суми. Така е определено възнаграждението за един адвокат в размер на 400,00 лв. В чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата се съдържа забрана размерът на възнаграждението, определен в договора между адвоката и клиента да бъде по-нисък от предвиденото в Наредбата. Моли да се остави без уважение частната жалба.

Въззивният съд като взе предвид наведените от страните доводи и събраните доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба срещу заповед рег. № 583 от 05.09.2025 г. по ч.гр.д. № 1047/2025 г. на РС-Севлиево в частта за разноските е подадена на 19.09.2025 г. чрез ЕПЕП, преди изтичане на указания в заповедта едномесечен срок за обжалване, който за длъжника Д. М. е започнал 1 да тече от връчването й на 17.09.2025 г. Същата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото се установява, че към заявлението по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1047/2025 г. по описа на РС-Севлиево, е приложено пълномощно, удостоверяващо представителната власт на пълномощника на заявителя адв.

П. А. от АК - София, договор за правна защита и съдействие с уговорен размер на адвокатското възнаграждение и платежен документ за заплащането му от „Кредито“ ООД на процесуалния представил на дружеството в размер на 400,00 лв. Договорът за правна защита и съдействие, подписан от двете страни, в които същите правят изявление за плащане на договореното адвокатско възнаграждение в брой има характер на разписка за получаване на сумата, поради което съдът приема, че уговореното възнаграждение е реално заплатено.

С издадената заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение рег. № 583 от 05.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1047/2025 г. на РС-Севлиево на „Кредито“ ООД като разноски в заповедното производство е присъдена и сумата от 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда. Предвид на това възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, защитавания материален интерес, обем на извършената от адвоката работа.

В случая от пълномощника на заявителя е изготвено и подадено заявление по чл. 410 ГПК, което е по утвърдена бланка. Претендираното вземане произтича от усвоена сума от длъжника по договор за потребителски кредит, което не обосновава значителна фактическа и правна сложност на делото. С оглед обема на осъщественото процесуално представителство от пълномощника на заявителя в заповедното производство, защитавания материален интерес и фактическата и правна сложност на делото, въззивният съд намира, че следва да бъде уважено възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителя, като същото бъде намалено до размер на 200,00 лв.

Разноски в настоящото производство не се присъждат, поради несамостоятелния му характер.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед № 583 от 05.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1047/2025 г. на РС-Севлиево, в частта й за присъдените разноските за адвокатско възнаграждение НАД размера от 200,00 лв. до размер на 400,00 лв.

ПОТВЪРЖДАВА заповед № 583 от 05.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1047/2025 г. на РС-Севлиево в останалата обжалвана част за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от 200,00 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1041 гр. Габрово, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500658 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Д. З. М. от гр. ***, чрез процесуалния му представител „Еднолично адвокатско дружество „Й.“, представлявано от адвокат С. Г. Й. от Адвокатска колегия – Пловдив срещу заповед за изпълнение № 583 от 05.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1047/2025 по описа на Севлиевски районен съд в частта за разноските.

Жалбоподателят оспорва размера на присъдените на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. като прекомерно, при цена на иска 1200,00 лв. Сочи, че при присъждане на адвокатското възнаграждение не са съобразени промените в националното законодателство, продиктувани от решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., че размерите на адвокатските възнаграждения посочени в Наредба № 1/2004 г. нямат задължителен характер. Позовава се на Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. І т.о. на ВКС. Твърди, че липсва фактическа и правна сложност и процесуалния представител на ищеца не е извършил справки и действия за снабдяване с документи, изискване на информация от трети лица и/или държавни учреждения за проучване на случая от фактическа и правна сложност. Извършените процесуални действия се изчерпват с попълване на едно заявление по чл. 410 от ГПК.

Претендира да се редуцира присъденото адвокатско възнаграждение до 50,00 лв., а в условията на евентуалност до размер, какъвто съдът счете за приложим.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Сочи, че възнаграждението за този вид услуга е посочено в чл.7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се определя по правилата на ал.2 на база половината от стойностите на претендиралите суми. Така е определено възнаграждението за един адвокат в размер на 400,00 лв. В чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата се съдържа забрана размерът на възнаграждението, определен в договора между адвоката и клиента да бъде по-нисък от предвиденото в Наредбата. Моли да се остави без уважение частната жалба.

Въззивният съд като взе предвид наведените от страните доводи и събраните доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба срещу заповед рег. № 583 от 05.09.2025 г. по ч.гр.д. № 1047/2025 г. на РС-Севлиево в частта за разноските е подадена на 19.09.2025 г. чрез ЕПЕП, преди изтичане на указания в заповедта едномесечен срок за обжалване, който за длъжника Д. М. е започнал 1 да тече от връчването й на 17.09.2025 г. Същата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото се установява, че към заявлението по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1047/2025 г. по описа на РС-Севлиево, е приложено пълномощно, удостоверяващо представителната власт на пълномощника на заявителя адв.

П. А. от АК - София, договор за правна защита и съдействие с уговорен размер на адвокатското възнаграждение и платежен документ за заплащането му от „Кредито“ ООД на процесуалния представил на дружеството в размер на 400,00 лв. Договорът за правна защита и съдействие, подписан от двете страни, в които същите правят изявление за плащане на договореното адвокатско възнаграждение в брой има характер на разписка за получаване на сумата, поради което съдът приема, че уговореното възнаграждение е реално заплатено.

С издадената заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение рег. № 583 от 05.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1047/2025 г. на РС-Севлиево на „Кредито“ ООД като разноски в заповедното производство е присъдена и сумата от 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда. Предвид на това възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, защитавания материален интерес, обем на извършената от адвоката работа.

В случая от пълномощника на заявителя е изготвено и подадено заявление по чл. 410 ГПК, което е по утвърдена бланка. Претендираното вземане произтича от усвоена сума от длъжника по договор за потребителски кредит, което не обосновава значителна фактическа и правна сложност на делото. С оглед обема на осъщественото процесуално представителство от пълномощника на заявителя в заповедното производство, защитавания материален интерес и фактическата и правна сложност на делото, въззивният съд намира, че следва да бъде уважено възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителя, като същото бъде намалено до размер на 200,00 лв.

Разноски в настоящото производство не се присъждат, поради несамостоятелния му характер.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед № 583 от 05.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1047/2025 г. на РС-Севлиево, в частта й за присъдените разноските за адвокатско възнаграждение НАД размера от 200,00 лв. до размер на 400,00 лв.

ПОТВЪРЖДАВА заповед № 583 от 05.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1047/2025 г. на РС-Севлиево в останалата обжалвана част за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от 200,00 лв.