Решение № 143 от 22.02.2018, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№І-10 22.02.2018 година, гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана

Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова

2.мл.с.Сияна Димитрова

Цинцарска

При секретаря Ани Цветанова като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 56 по описа за 2018 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба от И.И.А. гражданин на Р., с постоянно пребиваване в България, с постоянен адрес по чл.3,ал.2,т.2б“а ЗЧРБ-гр.П.,ул.“К.Б.“№***, ет.*, ап.* и от А.Н.П. с постоянно пребиваване в България, с постоянен адрес по чл.3,ал.2,т.2б“а“ ЗЧРБ-гр.П., ул.“К.Б.“№***, вх.*,ет.*,ап.*, въззивната жалба предявена чрез адвокат Евгений

Мосинов,срещу решение № 124 от

25.08.2017г.,постановено по гр.д. № 234/

2016г. по описа на РС-Поморие.

Със същото решение,поправено с Решение №

180/11.12.2017г., по предявени искове с правно основание чл.422 ГПК е прието за установено по отношение на ответницата-въззивница А.П., че дължи на А.И.П. сумата от 25 000лева, представляваща част от цена в размер 253 000 лв., дължима по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 г., с нотариална заверка на подписите на страните, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 272/02.10.2015 г. по ч.гр.дело № 489/2015 г., по описа на РС-Поморие, като П. е осъдена да заплати и съдебно-деловодни разноски в размер на 1950 лева на П. и 1600 лева разноски по ч.гр.д.№ 489/2015г. на РС-Поморие ; прието е за установено по отношение на ответницата-въззивница И.А.,че дължи на А.И.П. сумата от 25 000лева, представляваща част от цена в размер 253 000лв., дължима по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 г., с нотариална заверка на подписите на страните, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 272/02.10.2015 г. по ч.гр.дело № 489/2015 г., по описа на РС-Поморие, като е осъдена да заплати на П. съдебно-деловодни разноски в размер на 1950 лева по гр.д.№ 234/2016г.

ПРС и 1600 лева разноски по ч.гр.д.№ 489/2015г. на РС-Поморие.

Във въззивната жалба на А. и П. се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно , като съдът достигнал до необосновани изводи относно доказаността на възраженията на ответната страна за симулативност на уговорката за цена на придобиваните дялове, евентуално досежно извършено плащане преди сключване на договорите, в преддоговорна фаза, извън страната/ в Р./, между страните по договора-р. граждани.На първо място се сочи, че районният съд неправилно квалифицирал възражението за симулативност, заявено от ответниците, като такова за „абсолютна симулативност на договора“.Въззивниците твърдят, че възражение в смисъла, който районният съд излага в мотивите си, не били заявявали в отговора по чл.131 ГПК ,тъй като те не оспорват придобиването, а заявяват симулация в уговорката за продажба срещу цена- т.е., че продажбата прикрива безвъзмездно прехвърляне-придобиване/т.е.дарение/.Следователно, налице е относителна симулация в предмета на сделката-вместо продажба,налице е дарение на дружествени дялове, а не абсолютна симулация, каквато приел съда в решението си.На второ място се изтъкват процесуални нарушения на районния съд, който не обсъдил показанията на събраните по делото гласни доказателства, ангажирани от ответната страна по повод заявеното от тях защитно възражение за относителна симулация.Въззивниците излагат обстоятелствени доводи относно погрешното тълкуване от ПРС нормата на чл.165,ал.2 ГПК, в резултат на което свидетелските показания на св.П. били игнорирани от районния съд.Изложени са доводи срещу първоинстанционното решение и по друго защитно възражение на ответниците- за евентуално извършено плащане на дяловете в Р., за което отново пред РС-Поморие били депозирани показания на свидетеля П. /пълномощник и подписала процесния договор /, които показания районният съд изцяло игнорирал. Въззивниците твърдят процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд по повод извършване преценка само на преки доказателства и формиране на правни изводи само и единствено на същите тези преки доказателства, без да е съобразил логичната верига от косвени доказателства и аргументи,изложени от ответниците и събрани по делото. В тази връзка се твърди, че първоинстанционният съд подходил формално към спора ,като не съобразил и не обсъдил доводи и обстоятелства по начина на оформяне и извършване на договора за продажба на дружествени дялове, които обстоятелства въззивниците подробно и мотивирано излагат във въззивната си жалба/лист 4 от същата/.Моли се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените субективно съединени искове по чл.422 ГПК бъдат отхвърлени.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на двете ответници- адвокат М., поддържа въззивната жалба и моли уважаването й; претендира присъждане на разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в указания срок не е депозирала писмен отговор по същата.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемия П. не се явява и не се представлява.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните , събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.

Производството пред РС-Поморие е образувано по искова молба на А.П. срещу ответниците А.П. и И.А., с искане за приемане за установено срещу всяка една от тях както следва: че всяка една от ответниците дължи на ищеца по

25 000 лева, представляващи стойността на закупени от всяка от ответниците по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г. 250 дружествени дяла / по 100 лева всеки дружествен дял/, като исковата сума от 25 000 лева е част от сумата от 253300 лева за общо 2533 дружествени дяла/ по 100 лева всеки дружествен дял/.

Правният си интерес от предявените обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК ищецът установява от образувано срещу двете ответници заповедно производство по чл.417 ГПК, завършило с издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 489/2015г. по описа на РС-Поморие; образувано е изп.д.№ 279/2015г. по описа на ЧСИ Трифон Иванов, по което всяка от ответниците предявила възражение срещу издадената заповед за изпълнение. По повод твърдението за неавтентичност подписите на всяка от ответниците, положени върху писмените възражения срещу издадената заповед за изпълнение, по делото е била назначена съдебно-графологична експертиза, която е установила това твърдение на ищеца.РС-Поморие е счел, че поради неподписване на възраженията по чл.414 ГПК от всяка от ответниците такива не са депозирани, заповедта е влязла в сила и исковата молба по тази причина се явява недопустима.На това основание с протоколно определение от 16.09.2016г. производството по гр.д.№ 234/2016г. на ПРС е било прекратено; при обжалването му пред БОС с определение № 2274/10.11.2016г., постановено по по ч.гр.д.№ 1780 по описа на БОС, прекратителното определение на районния съд е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените деяствия по същото, като е прието, че подписване на възраженията по чл.414 ГПК от трето лице не следва да се приравнява на липса на възражения,след като същите са депозирани от името на длъжниците в съответствие с тяхната действителна воля и желание.

Ищецът твърди, че исковата сума, представляваща част от общата сума от 253300 лева, се дължи от всяка една от ответниците, които с договора с нотариална заверка на подписите от

19.04.2012г. са придобили по

2533 дружествени дяла /всяка една/ от капитала на „Минъч“ ЕООД, преименувано на „Ютокар“ООД, но не платили цената на дяловете,а от съдържанието на договора било видно, че сумата следвало да бъде заплатена в деня на подписването му.

Защитната позиция на всяка от ответниците срещу исковата претенция е в няколко аспекта.На първо място се твърди, че плащането на цената на дяловете от двете ответници на продавача-ищец П. е извършено в Р. и по тази причина в договора не бил посочен срок и начин на плащане; изрично и П.,както и настоящите две ответници като продавачи, указали на пълномощника си А. П.- че отношенията по повод плащането на дяловете са уредени и затова в договора било само посочено, че плащането е в деня на сключване на договора, но не и че е извършено и той служи за разписка за удостоверяването му. При условията на евентуалност се твърди, че в тази си част- досежно уговорената цена, начина и датата на плащането й, договорът бил привиден и прикривал действително уговореното- да не се заплаща цена в този размер и по посочения начин; по изложените съображения клаузите на договора в тази им част били нищожни на осн. чл. 26,ал.2,изр.последно ЗЗД.

От всяка от страните по делото пред първоинстанционния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:

Видно от заверено копие от пълномощно с нотариална заверка на подписа, извършена от Нотариус Гергана Недина/лист 10-11 от делото на ПРС/, ответницата А.П. упълномощила адвокат А. П. да я представлява пред „Минъч” ЕООД и да закупи от ищеца П. дружествени дялове в това дружество по номиналната им стойност, от нейно име и за нейна сметка, с право пълномощникът да се договаря сам със себе си и като представител на продавача.

Идентично по съдържание е нотариално завереното от Нотариус Цвета Атанасова на 28.02.2012г. пълномощно, с което ответницата И.А. също е упълномощила адвокат А. П. да я представлява пред „Минъч” ЕООД и да закупи от ищеца П. дружественни дялове в това дружество по номиналната им стойност, с право пълномощникът да се договаря сам със себе си и като представител на продавача.

Ищецът П. от своя страна е упълномощил на 14.03.2012г. адвокат А. П. с пълномощно, нотариално заверено от завеждащия Консулската служба на РБ в Санкт Петербург, с правото да го представлява пред „Минъч” ЕООД и да продаде дружествените му дялове в това дружество по номиналната им стойност, от негово име и за негова сметка, на двете ответници П. и А. и на С. Е./ неучастваща по делото /вж. лист 12-13 от делото на ПРС/.

Възоснова на така предоставените й пълномощия адвокат А. П., договаряйки сама със себе си като продавач/от страна на ищеца П./ и като купувач/ от страна на двете ответници и на третото на спора лице С. Е./ е подписала договор за продажба на дружествени дялове, нотариално заверен на 19.04.2012г. от нотариус Цвета Атанасова.

От съдържанието на договора е видно, че продавачът

П. продава, а всяка от двете ответници -купува, по 2533 дяла, всеки от по 100 лева, на обща стойност 253 300 лева;всеки от купувачите /в случая всяка от двете ответници П. и А./ заплаща на продавача П. за дружествените дялове, предмет на договора, цена в размер на 253 300 лева, платими в деня на подписване на настоящия договор.

От справка в публичния Търговски регистър се установява, че прехвърлянето на дяловете с процесния договор е вписано в регистъра, променена е правноорганизационната форма на дружеството от ЕООД в ООД и наименованието му от „Минъч” ООД в „Ютокар” ООД.

Пред

РС-Поморие е разпитана като свидетел А. И. П., която като адвокат изготвила договора за продажба на дружествени дялове.Показанията на свидетелката П. не са конкретни,тъй като тя не знае какви са били мотивите/ целта/ за сключването на договора, не си спомня дали към датата на сключването на същия договор страните са били в РБългария, не знае дали дяловете са продадени на ответниците или договорът е бил оформен по този начин /като продажба/, но само за да бъдат придобити от ответниците дяловете в дружеството; адвокат П. не била коментира със страните въпроса за парите по договора; на свидетелката П. не й било възлагано от П. да вземе цената на дружествените дялове от П. и А..