Решение № 558 от 16.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Пазарджик, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220105114 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 чрез пълномощник - юрк. С. К., срещу В. Д. С., с ЕГН **********, с адрес с. М., общ. Пазарджик, ул. „****** като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: 200 лева главница на основание сключен Договор за паричен заем № 614150 от 18.04.2022 г.; 6,80 лева договорна лихва за периода 18.04.2022 г. до 18.07.2022 г.; 136,58 лева неустойка, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че е сключен Договор за паричен заем № 614150 от 18.04.2022 г. между „Креди Йес” ООД като кредитодател и ответника В. Д. С. в качеството й на кредитополучател. Твърди се, че съгласно сключения договор за заем ответникът е получил в заем сумата от 200 лева, която се е задължил да върне на 3 вноски по 117 лева в срок до 18.07.2022 г. Общата сума, която потребителят е следвало да върне, била в размер на 213,46 лева.

По отношение на претендираното вземане за неустойка се посочва, че същото е формирано като сбор от сумата по чл. 8 от договора – 137,54 лева неустойка, която потребителят дължи поради непредставяне на обезпечение и сумата по чл. 14 от ОУ към договора- 20 лева неустойка от 10 % върху остатъчната главница при неизпълнение на договорно задължение. Сборът от двете неустойки е в размер на 157,54 лева.

1

Сочи се, че ответникът извършил плащания в общ размер на 27,62 лева, които били съотнесени за погасяване на задълженията по договора, както следва: 6,66 лева за договорна лихва и 20,96 лева за неустойка. Останалите суми по договора останали неплатени.

Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024 г. „Креди Йес” ООД в качеството му на цедент е прехвърлило вземанията си по договора за потребителски кредит на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, за което длъжникът е уведомен. В случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, прави изявление за уведомяването му с връчването на препис от съдебните книжа и приложеното там уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

За дължимите суми ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК, което било отхвърлено. В указания от съда едномесечен срок предявява настоящия осъдителна претенция.

Претендира разноските, вкл. в заповедното производство. Ангажира писмени доказателства.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска да бъдат уважени предявените искове.

Посочва, че общият размер на извършените от ответника плащания по договора е 27,62 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Д. С. не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание ответната страна не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 4303/2024 г. по описа на РС Пазарджик се установява, че същото е образувано въз основа на заявление от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225 с искане за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника В. Д. С. за вземане в размер на 343,38 лева, от които 200 лева главница, 136,58 лева неустойка и 6,80 лева договорна лихва за периода от 18.04.2022 г. до 18.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С Разпореждане № 8653 от 18.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 4303/2024 г. заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист против В. Д. С. за посочените вземания. Със същия акт съдът е указал на заявителя, че досежно вземанията, за които заявлението е отхвърлено, може да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като ангажира доказателства за това по делото.

Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на осъдителен иск е получено от ищеца на 05.11.2024 г., като в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия осъдителен иск.

2

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото - договор за паричен заем № 614150 от 18.04.2022 г., погасителен план, общи условия в сила от 22.01.2020 г. се установява, че между „Креди Йес“ ООД като заемодател и ответника В. Д. С. като заемател е сключен договор за паричен заем № 614150 от 18.04.2022 г. В чл. 3 от договора е уговорено, че заемодателят предоставя на заемателя потребителски заем при следните параметри: 1. Размер на отпуснатия заем - 200 лева; 2. Размер на погасителна вноска – 71,16 лева 3. Ден на плащане - 18-то число; 4. Вид вноска - месечна; 5. ГПР - 48,295 %; 6. Брой вноски - 3; 7. Месечен лихвен процент - 3,330%; 8. Дата на първо плащане - 18.05.2025 г.; 9.

Обезпечение - да /по чл. 6 от договора/; 10. Дата на последно плащане - 18.07.2022 г.; 11.

Такса за усвояване - няма; 12. Обща сума за плащане – 213,46 лева. Срокът на договора е уговорен в размер на 3 месеца – чл. 3. 1 от договора. Лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора - чл. 3. 2. от договора. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че заемателят с полагането на подписа си е удостоверил, че надлежно е получил заемната сума в размер на 200 лева съгласно параметрите, посочени в чл. 3 от договора и се е задължил да я заплати на заемодателя в сроковете и условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и в Общите условия към договора за заем.

С чл. 6 от договора за заем страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: 1.

Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; З. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Според чл. 8 от договора за заем с подписването на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 137,54 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора за заем.

Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем, страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговарят в самия договор учредяването на следното обезпечение: Гаранти - две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Видно от приложения погасителен план, неразделна част от договора за паричен заем е, че месечната погасителна вноска без неустойка по чл. 8 от договора за заем е в размер на 3

71,16 лева, като последната вноска е в размер на 71,14 лева и е с падеж 18.07.2022 г. В погасителния план е включен и размерът на разсрочената неустойка по чл. 8 от договора за заем при липса на обезпечение в размер на 45,84 лева месечно /последна вноска в размер на 45,86 лева/. Така общият размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от договора за заем е в размер на 117 лева месечно, видно от погасителния план.

Установява се, че в деня на сключване на договора за паричен заем 18.04.2022 г. ответникът В. Д. С. е издала запис на заповед, с който се е задължила да заплати на предявяване на „Креди Йес“ ООД сумата от 351 лева, съставляваща общо дължимата сума по кредита, с включената неустойка при непредоставено обезпечение. Записът на заповед е предявен на длъжника на 19.04.2022 г.

На 12.01.2024 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който „Креди Йес“ ООД е прехвърлило на заявителя „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД вземания, произхождащи от договори с трети лица по смисъла на ЗЗД, ЗПК, ЗКИ и ЗЗП и ТЗ, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.

Вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, като в същото фигурират данни за сключения договор за кредит с ответника и посочени дължи суми по него – 200 главница, 6,80 лева договорна лихва и 136,58 лева неустойка.

Ответникът е уведомен за извършената цесия преди предявяване на иска – на 23.02.2024 г., което обстоятелство се установява и от приложената обратна разписка, находяща се на л. 14 от делото. Уведомяванео е извършено от ищеца в качеството му на цесионер, надлежно упълномощен за това, видно от приложеното на л. 29 от делото пълномощно от цедента.

Видно от молба с вх. № 11373/23.04.2025 г. ищецът признава, че ответникът е извършил плащания по договора в размер от общо 27,62 лева.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД за вземания за главница, договорна лихва и неустойка по договор за потребителски кредит, сключен с ответника и цедирани в полза на ищеца.

С депозираната от цесионера ИМ се претендира вземане, което произтича договор за потребителски кредит, който е обезпечен със запис на заповед /приложен в оригинал към заповедното производство/. В случая с въведените твърдения от поемателя за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане и обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза при установената връзка между двете правоотношения на изследване подлежи и каузалното правоотношение, каквото се явява договорът за кредит, представен към заявлението по чл. 417 от ГПК. Съдът следва да съобрази и качеството на потребител на длъжника, като извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клауза.

Евентуална нищожност на каузалната сделка може да има погасителен ефект за вземането 4 по менителничната сделка. В случая следва да се вземат предвид и постановките, свързани с потребителската защита в Решение по дело С-176/17 на СЕС, според което – член 7, параграф1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по главното производство, позволяваща издаването на заповед за изпълнение по редовен запис на заповед, с който е обезпечено вземане по договор за потребителски кредит, когато сезираният със заявление за издаване на заповед за изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на клаузите по този договор, тъй като правилата за упражняване на правото на възражение срещу такава заповед не позволява да се осигури зачитането на правата, които потребителят черпи от тази директива“. В мотивите на решението на СЕС са изложени подробни съображения за потребителското качество на лицата, които са сключили договор за потребителски кредит или заем, съответно че същите не губят потребителската си защита, когато вземанията по договора са обезпечени чрез запис на заповед.