Решение № 695 от 02.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. София, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: районен съдия при участието на секретаря л.с.г. като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело № 20211110150641 по описа за 2021 година

От ВЛ – гражданин на ......, родена на 05.01.2011 г., действаща чрез своята майка и законен представител НД, гражданин на ......, родена на ....... г., чрез адв.

К.В., са предявени срещу ........., ЕИК ...... обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б.

„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ........., ЕИК ...... дължи в полза на ВЛ – гражданин на ......, родена на 05.01.2011 г., действаща чрез своята майка и законен представител НД, гражданин на ......, родена на ....... г. суми, както следва: 1/ сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № ..... на 02.06.2018 г. по направление летище Москва, Внуково – летище Бургас с повече от 3 часа, ведно със законна лихва за забава от 21.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 2/ сумата от 221,38 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 18.07.2018 г. – 30.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, 160 с-в.

Със заявление с вх. № 5853/21.05.2021 г. ищецът е поискал издаване на 1 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ........., ЕИК ......, за заплащане на суми, както следва: 1) сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № ..... на 02.06.2018 г., по дестинация летище Москва, Внуково – летище Бургас, България, с повече от три часа, ведно със законна лихва от 21.05.2021 г. до изплащане на вземането; и 2) сумата от 221,38 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.07.2018 – 30.04.2021 г. На 21.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 09.08.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 30.08.2021 г. (в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК).

В исковата молба се твърди, че ВЛ – гражданин на ......, родена на 05.01.2011 г., действаща чрез своята майка и законен представител НД, гражданин на ......, родена на ....... г., е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупила самолетен билет за полет ..... по дестинация летище Москва, Внуково – летище Бургас, планиран за 02.06.2018 г. от 11:20 ч., който е следвало да пристигне на крайната дестинация на 02.06.2018 г. в 13:50 ч., но е пристигнал на 03.06.2021 г. в 04:45 ч., тоест полетът е извършен със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км, а именно – 1611 км. Поддържа, че ответникът е признал основателността и дължимостта на претендираното вземане в рамките на извънсъдебните отношения между страните посредством осъществената помежду им кореспонденция.

Моли се за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца суми, както следва: 1) сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № ..... на 02.06.2018 г., по дестинация летище Москва, Внуково – летище Бургас, България, с повече от три часа, ведно със законна лихва от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 2) сумата от 221,38 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.07.2018 – 30.04.2021 г., за които суми на 21.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството 2 по ч.гр.д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски, както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорват се истинността и авторството на адвокатското пълномощно, както и на други доказателства, приложени от ищеца по делото. Поддържа се, че фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г., не е осъществен. Прави се възражение за погасяване по давност на сумата за главница. Релевира се и твърдение, че ищецът неправомерно е разпространил електронната кореспонденция между страните, представляваща конфиденциална информация. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. В тази връзка се поддържа, че отдел „Жалби и рекламации“ на ......... по своята същност не притежава представителна власт по смисъла на чл. 235 ТЗ, същевременно не е и упълномощен от представляващите ответното дружество да извършва твърдяното в исковата молба признание, поради което и същото няма обвързващо действие за ..........

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

С оглед твърденията и възражениета на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище Москва, Внуково и летище Бургас, България е над 1500 км.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3

Възраженията на ответника, касаещи допустимостта на производството, поради липсата на учредена от ищцата в полза на адвокат К.В. да я представлява в настоящото производство са неоснователни. По делото е представено пълномощно, с което адвокат В. е упълномощен да представлява ищеца в производството. Действително пълномощното е дадено от ищцата ВЛ, представлявана от законния си представител НД, чрез дружеството Компенсер ЛТД, но същевременно по делото са представени и доказателства за учредена от ищцата ВЛ, представлявана от законния си представител НД представителна власт в полза на дружеството Компенсер ЛТД, да я представлява в извънсъдебни и съдебни производства по претенция, породена от полет № LB 128 от дата 02.06.2018 г., изпълнен от Бул Ер ЕООД. По аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. делот № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания.

Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална недействителност на упълномощителната сделка. В тази връзка следва да бъде посочено, че пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка, обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва проверка, дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск.

Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея.

Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по 4 съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 от ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили действия за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията /в този смисъл решение № 296/05.04.2017 г., постановено по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, ГК, IV Г. О./.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че е надлежно сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и дължи произнасяне по същество.

По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети:

За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който ВЛ е имала потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, а същата се е явила на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга.