Решение № 110 от 17.02.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Шумен, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20243630101400 по описа за 2024 година

Предявени са три обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 233, ал. 5 от Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ /ЗОВСРБ/, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 2 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от П. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 68, вх. 1, ет. 1, ап. 20, чрез адв.

Светлин Стрелков от ШАК срещу Министерство на отбраната на РБ, представлявано от министъра на отбраната, с адрес: гр. София, ул. „***” № 3.

Ищецът П. В. П. твърди, че на 10.08.1999 г. в гр. Шумен при изпълнение на задълженията си като военнослужещ претърпял трудова злополука, по повод на което бил инвалидизиран. В исковата молба излага, че въз основа на заведени от негова страна искови претенции, касаещи различни времеви периоди с влезли в сила съдебни решения му били присъдени обезщетения за претърпени имуществени вреди в резултат на трудовата злополука, съставляващи разликата между неполучено брутно възнаграждение и получената пенсия за съответния период. В исковата молба сочи също, че на 07.12.2016 г. навършил 52 години, която възраст била пределната възраст за военна служба, като достигането на тази пределна възраст било основание за уволнение по ЗОВСРБ. Ищецът излага, че на 07.12.2017 г. навършил 53 години, от когато придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл. 69, ал. 1 от КСО. Твърди, че въз основа на това предявил срещу ответника иск за обезщетение за имуществена вреда, произтичаща от неполучената поради трудовата злополука пенсия по чл. 69 от КСО, като било образувано гр. дело № 2782/2020 г. по описа на ШРС. Впоследствие въз основа на влезлите в сила решения, постановени по гр. дело № 2782/2020 г. по описа на ШРС и в. гр. дело № 408/2021 г. по описа на ШОС се снабдил с изпълнителен лист № 260153/ 28.04.2022 г., който освен другото включвал и месечно обезщетение за имуществена вреда за бъдещ период, съставляващо разлика между неполучена пенсия по чл. 69 от КСО и получена пенсия за инвалидност до настъпване на нов юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение. Ищецът П. П. твърди, че предявил ц итирания изпълнителен лист 1 пред финансовата дирекция на ответника по реда на чл. 519 от ГПК с Вх. № 13-001188/03.06.2022г., като на 22.12.2022 г. получил част от дължимото обезщетение, само за периода до 08.12.2020 г. и едновременно, с Писмо Изх. № 13- 00-1188/22.12.2022 г. финансовият директор поискал представянето на удостоверение от НОИ за вида и размера на пенсията, като за посоченото писмо узнал едва през м. март 2023 г.

В исковата молба сочи също, че ответникът възнамерявал да се възползва от увеличението на инвалидната пенсия с актуализацията на 01.12.2021 г., поради което на 06.03.2022 г. отговорил на финансовия директор, че при изплащане на присъденото му обезщетение наред с актуализацията на инвалидната пенсия следвало да се вземе предвид и актуализацията на пенсията по чл. 69 от КСО. При това, доколкото актуализацията на 01.07.2021 г. била основание за спиране на плащанията по изпълнителния лист, чрез финансовия директор отправил покана до Министъра на отбраната за извънсъдебна спогодба за изплащане на присъденото обезщетение и занапред с цел да избягване на бъдещи съдебни процеси.

Твърди, че на 14.06.2023 г. финансовата дирекция му платила дължимото обезщетение само за периода до края на м. юни 2021 г., както и м у заявили, че с оглед актуализацията от 01.07.2021 г. спират плащанията за последващите периоди. На предложението му за спогодба, финансовият директор отговорил, че интересите на ведомството не позволявали да сключат спогодба. Горното обуславяло правния му интерес от предявяване на настоящите искове, произтичаща от неполучената пенсия по чл. 69 от КСО за периода, считано от 01.07.2021 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: 16 370.07 лева, представляваща сбор от обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО и получена пенсия за инвалидност, считано за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2024 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; 5 478.88 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано за периода от 07.07.2021 г. до деня на предявяване на иска -04.06.2024 г.; 535.60 лева месечно, считано от 01.07.2024 г., представляваща обезщетение за имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения съставляваща разлика между месечната пенсия по чл. 69 от КСО и месечната пенсия за инвалидност, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, до настъпване на юридически факт, съставляващ основание за изменение или погасяване на пенсията, както и направените по делото разноски.

В проведените по делото съдебни заседания, ищеца, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител – адв. Светлин Стрелков от ШАС. В съдебно заседание, с оглед заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза правят изменение на размера на предявените искове, като по делото е допуснато изменение размерите на трите обективно съединени искове, като искът по чл. 233, ал. 5 от ЗОВСРБ се счита предявен за сума от 18 216.96 лева, акцесорният спрямо този иск иск по чл. 86 от ЗЗД се счита предявен за сума от 6 103.99 лева, а искът по чл. 233, ал. 5 от ЗОВСРБ, във вр. чл.

124, ал. 2 от ГПК е изменен, като същият се счита предявен за сума от 609.91 лева месечно, считано от 01.07.2024 г. включително до настъпване на юридически факт, съставляващ основание за изменение или погасяване на правото на пенсия. В съдебно заседание поддържат молбата си, ведно с направените изменения на размера на исковете и излагат конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран 2 писмен отговор. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените искове, като заявява, че счита същите за недопустими, както и прави искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 4 от ГПК, поради наличие на висящо производство със същите страни и на същото основание - гр. дело № 513/2024 г. по описа на PC - Шумен. Твърди, че по цитирания в исковата молба, изпълнителен лист № 260153 от 28.04.2022 г. по гр. дело № 2782/2020 г. на ШРС, дирекция „Финанси“ към Министерство на отбраната било извършило две плащания по посочената банкова сметка на П. В. П.: с бюджетно платежно нареждане № Е04863/22.12.2022 г. била заплатена сума в общ размер от 26 088.75 лв., като конкретните суми, образуващи сбора, били подробно описани в таблицата, приложена към платежното нареждане, а законната лихва била изчислена с лихвения калкулатор на НАП, а с бюджетно платежно нареждане № Е02566/07.06.2023 г. били заплатени о щ е 3 428.55 лв., включваща суми, подробно описани в таблицата, приложена към платежното нареждане, като законната лихва за всяка една от сумите била изчислена с лихвения калкулатор на НАП.

Сочи, че сумата от 3 428.55 лв. била за периода от 08.12.2020 г. до 30.06.2021 г. включително, поради „настъпването на нов юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение“. По повод изложеното в исковата молба прави следните уточнения, като твърди, че относно посоченото забавяне на плащането, по гореописания изпълнителен лист, спрямо предходни изпълнителни листа, при които „сумите по всеки следващ ИЛ се заплащаха във все по-кратки срокове“, в телефонен разговор /проведен по негова инициатива/ адв. Стрелков бил уведомен, че предвид сложния казус по изпълнителния лист, дирекция „Финанси“ била направила запитване до НАП, а дирекция „ДПНДО“ - до НОИ. На писмото им, рег.№ 13-00-1188/29.06.2022 г., регистрирано в НАП с вх.№ М-94-С-878 /01.07.2022 г., бил получен отговор с рег. № М-94-С-878 /03.10.2022 г. /техен рег.№ 13-001188/03.10.2022 г./. Сочи, че в този период адв. Стрелков бил звънял неколкокрано и бил информиран, че се чакат отговори от НАП и НОИ. Твърди също, че с плащането от 22.12.2022 г. са били заплатени всички изброени, в изпълнителния лист суми, без месечните плащания, за които съгласно писмо с рег. № 13-00-1188 /12.12.2022 г., лицето П. В. П. имал задължение да декларира наличието или липсата на настъпил „нов юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение“. В тази връзка на 22.12.2022 г. било изпратено писмо до ищеца П., чрез пълномощника му, да представи Удостоверение от НОИ, съдържащо информация за вида, размера и срока на получаваната пенсия. Сочи също, че съгласно отговора на НАП /писмо на НАП, вх. № М-94-С-878 /03.10.2022 г./ сумите не били облагаеми, като МО нямало ангажимент да предостави справка, но въпреки това винаги, когато била искана, била предоставяна такава справка, вкл. по настоящия изпълнителен лист - писмо с рег.№ 13- 00-1188/14.06.2023 г. за плащането от 07.06.2023 г. Излага, че при изплащане на суми, за които се удържа авансово данък по ЗДДФЛ служебна бележка се издавала в началото на годината следваща годината, за която се отнася, тъй като служебната бележка съдържала информация за всички плащания за съответната календарната година, а изпращането на писмо до пълномощника с „Известие за доставка“ бил легален начин за уведомяване, като пощенският служител бил длъжен да информира получателя. От гореизложеното било видно, че не било налице противоправно поведение от страна на служителите на Министерство на отбраната. С отговора представят платежно нареждане за сумата от 17 546.41 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда от трудова злополука, претърпяна като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучената пенсия по чл. 69 от КСО и пенсията му за инвалидност з а периода о т месец юли 2021 г. до месец юни 2024 г., ведно с мораторната лихва за всяка сума. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В проведените по делото съдебни заседания, представляващия ответника – 3

Министерство на отбраната на Република България, редовно призован, не се явява, а в първото по делото съдебно заседание изпраща упълномощен представител - юрисконсулт Даниела Страшимирова - Бориславова. В представена по делото писмени молби от 26.11.2024 г. и 21.01.2025 г., юрисконсулт Даниела Страшимирова - Бориславова – пълномощник на ответника излага конкретни мотиви по съществото на спора, като моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между ищеца и ответника е съществувало служебно правоотношение, като през време на това правоотношение ищецът е претърпял трудова злополука, квалифицирана по съответния ред и от компетентното длъжностно лице като трудова злополука. Не се спори, че в следствие на тази злополука и настъпилите травматични увреждания ищецът е освободен от военна служба, поради негодност да я изпълнява. Тези обстоятелства се установяват и от всички, събрани по делото писмени доказателства, в това число и от приобщените съдебни актове, издадени по повод водени от ищеца срещу ответника искови производства за заплащане на обезщетения за претърпените от ищеца в следствие на злополуката вреди. Във всички съдебни решения е прието, че са налице всички елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, ангажиращ деликтната отговорност на ответника.