Решение № 533 от 05.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Русе, 05.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520104427 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност - искове по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1 предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД.

Ищцата Ц. П. П., чрез процесуалния си представител адв. Б. Й., твърди, че между нея, в качеството на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД, гр. София, в качеството на кредитор, на 14.02.2023 г. бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1239359, при следните условия: 1 300.00 лева – главница, със срок от 12 месеца, с първи падеж на месечната вноска - 16.03.2023 г., последен падеж - 09.02.2024 г. Съгласно т. 3 от договора общата сума, която следвало да бъде върната, била в размер на 1599.00 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от отпуснатия кредит в размер на 1300.00 лева и лихва в размер на 299.00 лева. Лихвеният процент бил в размер на 23 %, съгласно договора, но съгласно Стандартния европейски формуляр бил 40.61 %, т.е. налице били объркващи за потребителя данни. Посочен бил Годишен процент на разходите в размер на 49.11 %.

Съгласно т. 4 от договора, ГПР в размер на 49.11 %, бил изчислен по реда на чл. 8.4. от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В т. 5 – Обезпечения, било посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank (Фератумбанк) в полза на дружеството, а в Договор за гаранция в т. 1.6. било попосочено, че таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) е в общ размер на 1 235.00 лева.

Ищцата твърди, че не й е предоставен екземпляр от Общите условия на „Фератум България“ ЕООД. Счита, че процесният договор за потребителски 1 кредит нарушава разпоредбите на ЗПК, поради което е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвите и други разходи.

По изложените съображения, моли съда да прогласи нищожността на целия договор, а в условия на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на т. 5 от договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, гр.

София, депозира отговор на исковата молба с вх. № 31515/28.10.202 г., в който излага доводи за неоснователност на исковете. Тъй като постъпилият отговор не отговаря на изискванията на чл. 132, т. 1 от ГПК – не е приложено пълномощно на процесуалния представител, който го е подписал от името на ответника „Фератум България" ЕООД – адв. И. Г., поради което с Разпореждане № 10533/29.11.2024 г., съдът е указал на ответника в 1седмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представи пълномощно за валидно учредена към датата на подаване на отговора на исковата молба представителна власт за адв. И. Г. от АК - Благоевград, ИЛИ да потвърди с нарочна писмена молба действията му по подаване на отговор на исковата молба, ИЛИ да приподпише отговора на исковата молба. Указани са и последиците при неизпълнение на указанията в срок - съдът ще приеме ненадлежно извършеното подаване на отговор на исковата молба за неизвършено. Разпореждането е връчено на адв. Г. на 12.12.2024 г. След получаване на молба с вх. № 37762/16.12.2024 г., с която ответното дружество уведомява, че предоставеното пълномощно на адв. И. Г. е оттеглено, считано от 10.12.2024 г., съдът отново е изпратил горното разпореждане на ответника за изпълнение на дадените в него указания в посочения в разпореждането срок. Същото е връчено на ответника на 10.02.2025 г. и до изтичане на срока на 17.02.2025 г., указанията не са изпълнени. Поради изложеното, съдът приема, че по делото не е депозиран отговор на исковата молба, поради ненадлежност на извършеното процесуално действие по депозирането му.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят, че на 14.02.2023 г. между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1239359, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият кредит да бъде в размер на 1300 лева. Според договора, ищцата е следвало да го погаси на 12 вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора и с първа падежна дата – 16.03.2023 г. Следвало е да върне обща сума от 1599 лв. – сбор от сумата на кредита 1300 лв. и лихва – 299 лв., при лихвен процент 23,00 %. В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49,11 %. В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от "Multitude Bank" в полза на ответното дружество.

Към договора е представена и преддоговорна информация, в т. 4.3 от 2 която е посочено, че ако кредитополучателят е избрал да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител) предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по договора, разходите не се включват в ГПР посочен в договора за кредит.

Видно от погасителния план към договора първата падежна дата е била 16.03.2023 г., а последната – 09.02.2024 г.

В Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на "Фератум България" ЕООД, представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, е посочено какъв е начинът за кандидатстване сключване и отпускане на кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение, /годишен лихвен процент/, правата и задълженията на всяка една от страните по договора за кредит, кога настъпва предсрочната изискуемост, по какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на Общите условия.

Страните не спорят, че сумата в размер на 1300,00 лева е била изцяло усвоена от ищцата.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на годишния лихвен процент по договора е в размер на 40.61 %, а годишният процент разходи е в размер на 49,11, като в размера на ГПР, не са включени разходите, извършени от кредитополучателя представляващи възнаграждения за поръчителство и ако към размера на кредита и начислената лихва се добави и възнаграждението за поръчител, то ГПР ще е 145.46 %.

Законната лихва към датата на сключване на договора за кредит – 14.02.2023 г., е 1,42 % - 10 пункта, т.е. ГПР надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Ищцата е извършила две плащания по кредита – на 16.05.2023 г. - 100 лв. и на 07.12.2023 г. – 50 лв.

Съдът кредитира изцяло приетата съдебно-счетоводната експертиза, с оглед специалните знания на вещото лице, като обоснована и компетентно дадена, доколкото с нея е даден отговор на всички поставени по делото въпроси.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения главен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с 3 професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Тоест съдът следва да обсъди годността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Относно договора за потребителски кредит и неговото съдържание е необходимо съобразяването им с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.

1, т. 7 - 9, като при неспазването им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. От това следва, че при неспазване на изброените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания по чл. 11 ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до неговата нищожност.

В настоящият случай съдът намира, че процесният договор № 1239359/14.02.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните по делото, е недействителен.

Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.

В конкретния случай освен, че не е посочен начинът на определяне на ГПР, но и посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 49,11 % не отговаря на действително приложимия между страните ГПР.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на 4 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

От заключението на вещото лице по назначената експертиза, се установи, че при посочване на ГПР в размер на 49.11 % в договора, не са включени разходите, извършени от кредитополучателя, представляващи възнаграждение за поръчителство по договора за гаранция сключен с поръчителя "Multitude Bank". Възнаграждението в полза на поръчителя-гарант е разход, свързан с предмета на договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. С оглед изложеното съдът намира, че този разход, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита, тъй като е пряко свързан с договора.